Когато в началото на новата Литургична година,  мислих за темата, която щеше да води всички вярващи от нашата Епархия, се спрях върху размишлението за Божието Милосърдие. Когато Исус се яви за първи път на Сестра Фаустина Ковалска на 22 февруари 1931г., обясни значението в Иконата на двата лъча, които тръгват от сърцето на самия Исус: „Безцветният лъч е водата, умиваща душата, червеният е кръвта, животът на душата.” Но тези не са ли същите лъчи, които изтичат от сърцето на Исус от Кръста, за които ни говори Свети Йоан в Своето Евангелие? „А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете, но един от войниците прободи с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.” (Йн 19, 33-34)

         Още първите Отци на Църквата тълкуваха този откъс от Евангелието, като великият дар на Неговата Любов: от Кръста самият Бог оставя на нас Тайнствата Кръщение (вода –умиваща душата) и Светата Евхаристия (кръв- животът на душата).

         Искам да отговоря на въпроса: „Защо годината е посветена на Божието Милосърдие?” с друг въпрос: „Нужно ли беше Исус да се яви на Сестра Фаустина и да говори за Своето Милосърдие?” Ако това нещо е станало и бе решено от Него, означава, че на този въпрос трябва да отговорим: „да беше нужно”. Но като се замислим защо, през тези две хиляди години от смъртта и Възкресението на Исус, човек много често забравя това, което Исус направи за нас и нещо повече, дори не се сеща за Неговата Любов. Човекът разсеян от хиляди неща, няма време за това, което е най-важно. Все повече търси радостта, целта, смисъла на своя живот в това, което не може да му ги даде. И в същото време търси утеха в тях, но намира само разочарование.

         И тогава Бог ни идва на помощ:  като „будилник” ни събужда от този ужасен кошмар, в който рискуваме да се загубим: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” (Мт 11,28)

         Това е първата задача на Църквата, да показва на човека посоката за истинския живот, тоест самият Исус: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йн 14,6).

         В началото на 2006 година в моето поздравително писмо към вярващите от нашата Епархия написах: « Проявата на милосърдие показва до колко живеем любовта, която Бог излива над света чрез жертвата на Своя Възлюбен Син, Който казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йн 15,13). Исус е непресъхващ извор на Милосърдие, от Който ние можем да черпим с пълни шепи. Но да осъзнаем по-добре значението на тази добродетел и за да можем да я прилагаме на дело е необходимо да я приемем и тя да стане наш неразделен спътник в живота. »

         Човекът има нужда да открие, че е обичан. И когато разбира, че тази любов е толкова велика, че да бъдат опростени всички грешки и грехове, в този момент намира мир и спокойствие в своето сърце, разкривайки доброто, което е в него. Децата не могат да бъдат възпитани добре, ако винаги са само наказвани: по-добре е когато са насочвани към доброто с добро, когато има диалог между родителите и тях, когато могат да открият хубавите неща, които са в тях. Така и само така човек може да схване разликата между доброто и злото, и когато го признае в сърцето си – да се опита да стане по-добър, но не заради страха от наказанието, а по убеждение и воден от любовта.

         Бог е най-велик педагог и знае как да се отнася с чедата Си. Божието Милосърдие е безкрайно и Исус Го показва с притчата за Блудния син. В центъра на тази притча се намира Милосърдието: бащата приема с отворени обятия малкия си син и с думи укротява големия и постъпвайки така научава и двамата какво означава истинската любов. 

         Така отговаряме и на въпроса, дали е нужно да има година посветена на Божието Милосърдие. Убеден съм, че не само една година е нужна, но постоянно трябва да припомняме на себе си, както и на другите колко много ни обича Бог.

         Всяка година, по различни поводи,  обикалям Енориите от нашата Епархия и това ми дава възможност да се срещам с вярващите. В обиколката през тази  година пред мене беше постоянно Иконата на Божието Милосърдие, която всяка седмица минаваше от една Енория в друга.

         Поклонничеството на Иконата на Божието Милосърдие приключва на 23 април – втората Пасхална Неделя- на Празника обявен от покойния Папа Йоан Павел ІІ. Наистина избраната дата от Папата не е случайна. Със Своята смърт и Своето Възкресение, Исус показва върха на Божието Милосърдие към човечеството: „Божията Любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него” (1Йн 4,9)

         В заключение на осмината на Великден не може да не размишляваме върху тази Тайна, която е същността на самия Бог: „Бог е Любов” (1 Йн 4,16.

         Нека двата лъча от Сърцето на Исус ни потопят в Неговото Милосърдие  и благословение - Исус да даде на нас благодатта, за да живеем напълно в Неговата Любов.

гр. Русе, 18.04.2006г.    

+ Петко Христов

Никополски Епископ