ВАЖНО
Това е международната версия за Седмицата за молитва
за 2021 година
За да се сдобиете с версията специално адаптирана за вашата местна обстановка, моля свържете се с Епископската Конференция във вашата страна или със Синода на вашата Църква
Текстове за
Седмица за молитва за християнско единство
и за цялата 2021 година
Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод
(виж Йн 15,5-9)
Подготвени и публикувани съвместно от Папския Съвет за насърчение на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция при Световния Екуменичен Съвет на Църквите
Библейски цитати Библейските цитати във френската версия публикувани в тези страници са взети от Новия Екуменичен Превод на Библията (ЕПБ), © Bibli'O – Френско Библейско общество и Издателство Cerf, 2010. Всички права са запазени.
КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ
СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
Търсете единството през цялата година
В Северното полукълбо, Седмицата за молитва за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. чрез Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата.
Разчитайки на вашата съобразителност и находчивост, ние ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.
Адаптирайте текстовете
Тези текстове са предложени и естествено при всеки удобен момент те могат да бъдат адаптирани към съответните реалности на различни места в различни страни. Разбира се извършвайки това, вие трябва да се съобразявате с литургичните практики и местните традиции, както и със социално-културния контекст на средата. Една такава адаптация би трябвало естествено да бъде плод на екуменично сътрудничество. В много страни екуменичните структури са вече изградени на място и позволяват този вид сътрудничество. Ние се надяваме, че възможността да се адаптира Седмицата за Молитва към местната реалност може да окуражи изграждането именно на такива структури и там, където те все още не съществуват.
Използвайте текстовете за Седмицата за Молитва за християнско единство
За Църквите и за християнските Общности, които служат заедно Седмицата за Молитва за християнско единство по време на една церемония, тази книжка предлага един модел за Екуменично Служение на Словото Божие.
Църквите и християнските Общности могат също да си послужат за техните Служения с молитви или с други текстове за Екуменичното Служение на Словото Божие, с текстовете предложени за Осемте дни, както и да изберете от молитвите в приложението на тази брошура.
Църквите и християнските Общности, които честват Седмицата за молитва за християнско единство всеки ден от седмицата, могат да намират идеи в предложените текстове за Осемте дни.
Хората, желаещи да предприемат библейски обучения върху темата за 2021 година, могат естествено да се базират върху текстовете и библейските размишления предложени за Осемте дни. Коментарите за всеки ден могат да приключат с една молитва за застъпничество.
За хората, които желаят да се молят насаме, текстовете съдържащи се в тази брошура могат да подхранят техните молитви и да им припомнят също, че те са в общение с всички хора, които се молят по света за едно по-голямо видимо единство на Църквата на Христос.
БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ ЗА 2021 ГОДИНА
Йоан 15,1- 17
Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.Той премахва всяка пръчка у Мене, която не дава плод, а всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.Вие вече сте чисти чрез учението, което ви проповядвах. Пребъдвайте в Мене и Аз -във вас.Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене.Аз съм лозата, вие-пръчките, който е съединен с Мене и Аз с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо. Ако някой не е съединен с Мене, бива изхвърлен навън, както лозовата пръчка, и изсъхва.Такива пръчки биват събирани и хвърляни в огън, където изгарят.Ако пребъдвате в Мене и словата Ми са живи във вас, тогава, каквото и да желаете, искайте и ще ви бъде дадено.Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод и тогава ще бъдете Мои ученици.
Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах.Пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му. Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна.Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах. Няма любов по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Моя Отец. Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.
Библията – Екуменичен превод - ЕПБ
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА ЗА 2021 ГОДИНА
Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод
(виж Йн 15,5-9)
Материалите за Седмицата за Молитва за Християнско Единство за 2021 година бяха подготвени от монашеската Общност на Граншан.[1]Избраната тема, «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод» въз основа на текста от Йоан 15,1-17, изразява Неговото призвание за молитва, помирение и единство в Църквата и човешкото семейство.
През 30-те години на двадесети век, жените от Реформаторската Църква във френскоговоряща Швейцария, принадлежащи към една група, известна като «Dames de Morges» преоткриха значимостта на тишината за слушането на Божието Слово. В същото време възобновиха духовните упражнения, за да подхранят техния живот с вяра, вдъхновени от примера на Христос, който отиде на едно изолирано място, за да се моли. Към тях скоро се присъединиха и други членове, които вземаха редовно участие в духовните упражнения организирани в Граншан, малко селце на брега на езерото Нюшател. Така станало необходимо да се осигури постоянно присъствие за молитва и прием за нарастващия брой домакини и отшелници.
Днес Общността наброява петдесет сестри, петдесет жени от различни поколения, църковни традиции, страни и континенти. В своето многообразие, тези сестри са жива притча за общение. Те остават верни на живота с молитва, на живота в общност, и в приемането като домакини. Сестрите споделят благодатта на техния монашески живот с посетителите и доброволците, които отиват в Граншан за да прекарат време в духовни упражнения, тишина, изцеление или които просто търсят смисъла.
Първите сестри изпитаха болката от разделението на християнските Църкви. В тяхната борба те бяха насърчавани от приятелството си с Абат Пол Кутюрие, пионер на Седмицата за молитва за християнско единство. Следователно още от самото начало молитвата за християнско единство е била в сърцето на живота на Общността. Тази ангажираност, както и верността на Граншан към трите стълба на молитвата, живота в общността и гостоприемството, следователно представляват основите на тези текстове.
Да пребъдваш в Божията любов това е да се помириш със самия себе си
Думите монах и монахиня идват от гръцкия термин μόνος което означава сам и един. Нашето сърце, нашето тяло и нашият дух, са далеч от това да са едно, често пъти се разпръскват, теглени в много посоки. Монахът и монахинята желаят да бъдат едно в себе си и да се единят с Христос. «Пребъдвайте в Мене и Аз -във вас», ни казва Исус (Йн15,4). Да живеем единени предполага път за себеприемане, за помирение с нашата лична история и с нашите колективни истории.
Исус казва на учениците Си: «Пребъдете в Моята любов» (Йн 15,9). Той пребъдва в любовта на Отца (Йн 15,10) и не желае нищо друго освен да сподели тази любов с нас: «Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Моя Отец.» (Йн 15,15). Ние сме присадени към лозата, която е Исус и Отец е лозарят, който ни подрязва, за да израстем. Ето това се случва в молитвата. Отец е центърът на нашия живот, който дава смисъл на живота ни. Той ни подрязва, единява ни, и обединените човешки същества отдават слава на Отца.
Да пребъдваме в Христос е една вътрешна нагласа, която се корени в нас във времето. За да израства тя се нуждае от пространство. Тя може да бъде преодоляна чрез борба, дължаща се на потребностите на живота и застрашена от развлеченията, шума, дейността и предизвикателствата на живота. В размирна Европа през 1938 година Женевиев Мичели, която по-късно става Майка Женевиев, първата Майка на Общността, написа тези редове, които са изненадващо актуални и днес:
«Ние живеем във време, което е едновременно смущаващо и великолепно, опасно време, в което нищо не предпазва душата, където бързите постижения, както и всички останали човешки постижения изглежда отнасят съществата (...) И мисля, че нашата цивилизация ще умре в тази колективна лудост на шума, на скоростта, където никое същество не може да мисли ...
Ние, християните, които знаем цялата стойност на духовния живот, носим огромна отговорност и ние трябва да я осъществим, да се обединим да си помагаме взаимно да създадем със спокойствие и сила убежища на мира, жизненоважни центрове, където мълчанието на хората призовава творческото Божие слово. Това е въпрос на живот или смърт.»
Пребъдвайте в Христос, чак докато дадете плодове
«Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод» (Йн 15,8). Ние не можем да дадем плодове от нас самите. Ние не можем да дадем плод, ако сме отделени от лозата. Това е мъзгата, животът на Исус, който тече в нас и който дава плод. Пребъдвайте в любовта на Исус, да пребъдвате в лозовите ластари е това, което позволява Неговия живот да тече в нас.
Когато слушаме Исус, Неговият живот тече в нас. Исус ни кани да оставим Неговото слово да пребъдва в нас (Йн 15,7) и всичко, каквото поискаме ще ни бъде дадено. Чрез Неговото слово ние даваме плод. Било като индивиди, било като общност, било като цяло Църквата, ние искаме да се обединим с Христос, за да спазваме Неговата заповед да се обичаме взаимно, както Той ни обикна (Йн 15,12).
Вкоренени в Христос, извор на всяка любов, нашето общение нараства
Общението с Христос изисква ние да бъдем в общение с останалите. Дороте дьо Газа, монах от Палестина през VI-ти век се изразява така:
«Предположете, че един кръг е нарисуван върху земята, т.е. линия изтеглена в кръг с компас и център. Представете си, че този кръг - това е светът; центърът е Бог, и лъчите са различните пътища или начини да живеят хората. Когато Светиите желаят да се приближат към Бог, вървят към средата на кръга, така че за да проникнат във вътрешността на кръга те се приближават едни до други, и колкото повече се приближават едни до други, толкова повече се приближават към Бог. А вие разбирате, че е същото и в обратна посока, когато се отвърнем от Бог, за да се оттеглим навън, тогава е очевидно, че колкото повече се отдалечаваме от Бог, толкова повече се отдалечаваме едни от други, и че колкото повече се отдалечаваме едни от други, толкова повече се отдалечаваме от Бог».
Да се приближим към другите, да живеем в общност с други хора понякога твърде различни от самите нас може да се окаже доста трудно. Сестрите от Граншан познават това предизвикателство, но учението на Брат Роже от Тезе[2] се оказа много полезно за тях: «Няма приятелство без пречистващо страдание. Няма любов към ближния без кръста. Само Кръстът дава възможност да опознаем недостижимите дълбини на любовта».[3]
Разделенията между християните, които ги раздалечават едни от други са скандал, защото те също така ги отдалечават от Бог. Много християни, натъжени от тази ситуация молят пламенно Бог за възстановяването на това единство, за което моли Исус. Молитвата на Христос за единство е покана да се обърнем към Него и да се приближим едни към други, радвайки се на богатството на нашето разнообразие.
Както ни учи на това животът в общността, усилията за помирение ни струват скъпо и изискват жертви. Ние сме носени от молитвата на Христос, Който желае ние да бъдем едно, както Той с Неговия Отец, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил.(виж Йн 17,21)
Вкоренени в Христос, плодът на солидарността, нашето свидетелство нараства
Въпреки че ние християните, ние пребъдваме в любовта на Христос, то ние живеем също така сред сътворението, което стене с надеждата да бъде освободено (виж Рим 8). Ние сме свидетели на страданията и конфликтите, от които страда светът. Когато сме солидарни с онези, които страдат, ние позволяваме на любовта на Христос да тече в нас. Пасхалната тайна се изпълнява в нас, когато поднасяме любов на нашите братя и сестри и подхранваме един поглед с надежда в света.
Духовността и солидарността са неразделни. Пребъдвайки в Христос ние получаваме сила и мъдрост да действаме срещу структурираните неправда и потисничество в нашите общества, да се признаем напълно за човешки братя и сестри и да насърчим един нов начин на живот в респект и общение с цялото творение.
Обобщението на правилото за живот[4], което сестрите от Граншан, всяка сутрин казват заедно на висок глас, започва с думите: «Моли се и работи, за да царува Той». Молитвата и всекидневния живот не са две различни реалности, напротив те са призвани да се унифицират. Всичко, което преживяваме е призвано да стане среща с Бог.
За осемте дни от Седмицата за молитва за християнско единство за 2021 година, ние предлагаме едно пътуване с молитва:
Първи Ден: Призовани от Бог- –«Не вие избрахте Мене, а Аз избрах вас» (Йн 15,16a)
Втори Ден: Да съзреем отвътре – «Пребъдвайте в Мене, и Аз - във вас» (Йн 15,4)
Трети Ден: Сформирайте едно тяло –«Обичайте се взаимно, както Аз ви обикнах» (Йн 15,12)
Четвърти Ден: Да се молим заедно – «Аз не ви наричам повече слуги...наричам ви приятели.» (Йн 15,15)
Пети Ден: Оставете се да ви преобрази Словото – «Вече сте чисти чрез учението ...» (Йн 15,3)
Шести Ден: Да приемем другия – «Да принасяте плод и плодът ви да бъде траен» (Йн 15,16)
Седми Ден: Да растем в единство– «Аз съм лозата, вие - пръчките» (Йн 15,5)
Осми Ден: Да се помирим с цялото творение – «За да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна» (Йн 15,11)
ПОДГОТОВКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО ЗА 2021 ГОДИНА
Международна група натоварена от Папския Съвет за насърчаване на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите за подготовка на текстовете за Седмицата за молитва за християнско единство за 2021 година се събра в Граншан (Арьоз , Кантон Нюшател, Швейцария), от 15 до 18 септември. Световният Съвет на Църквите беше поканил Общността на Граншан да избере темата и да изготви проекта. В продължение на много месеци цялата Общност работеше върху тези текстове, които после послужиха за основа за изготвяне на проекта с международната група. Четири от Сестрите също взеха участие в работната среща на тази група през месец септември. Работната среща беше председателствана от Преподобния Одер Педросо Матеус (Odair Pedroso Mateus), Директор на Комисията за Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите и от Преподобния Антъни Керър (Anthony Currer) от Папския Съвет за насърчаване на християнското единство.
Общността на Граншан е монашеска Общност обединяваща Сестри от различни Църкви и националности. Общността е основана в първата половина на ХХ-ти век и от самото начало установява тесни връзки с Общността на Тезе и Абат Пол Кутюрие, забележителна фигура в историята на Седмицата за молитва за християнско единство. Днес Общносттта наброява петдесетина сестри ангажирани в търсенето на помирение между християните, в човешкото семейство, както и в респект към Сътворението.
Темата избрана от местната работна група е «Пребъдете в Моята любов и ще дадете много плод» (виж Йн 15,5-9). Това позволи на сестрите да споделят опита и мъдростта на своя съзерцателен живот в Божията любов и да говорят за плода на тази молитва: едно по-тясно общение с техните братя и сестри в Христос и по-голяма солидарност с цялото сътворение.
Участници в Международната Група
Mme Anne-Noëlle Clément Християнско Единство
Rév. Peter Colwell Заместник Генерален Секретар на Църквите заедно във Велкобритания и Ирландия
Rév. Anthony Currer Папски Съвет за насърчаване на християнското единство
Dr Ani Ghazaryan Drissi Програмен Директор на Секретариата за Вяра и Конституция и Конституцията на Световния Съвет на Църквите (ССЦ)
Mme Virag Kinga Mezei Вътрешен служител на ССЦ
Dr Hanne Lamparter Немска Лютеранска Църква
Sr.Leticia Candelario Lopez Мисионерско Братство Verbum Dei (Сингапур)
Rév. Dr Odair Pedroso Mateus Директор на Вяра и Конституция
Rév. Père James Puglisi, SA Брат от Изкуплението, Център за Единство
Rév. Dr Mikie Roberts Програмен Директор за Духовен Живот на ССЦ
Dr Clare Watkins Университетът в Роухемптън (Roehampton)
Участници от Общността на Граншан
Sr Anne-Emmanuelle Guy Сестра Ан-Еманюел Ги
Sr Gesine Rohrbach Сестра Гезине Рорбах
Sr Embla Vegerfors Сестра Ембла Вегерфор
Sr Svenja Wichmann Сестра Свеня Уичман
Secrétariat assuré par M. Alexander Freeman du COE. Секретариат осигурен от г-н Александър Фрийман от ССЦ
ЕКУМЕНИЧНО СЛУЖЕНИЕ
Въведение
Това Служение отразява начинът, по който Сестрите от Граншан се молят. В тази традиция три от монашеските служби – понякога наречени «бдения» или «вечерни -nocturnes» в бенедиктинската традиция– обичайно казвани през нощта бяха обединени в една единствена вечерна служба. По подобен начин нашето Служение за Седмицата за молитва за християнско единство се състои от три части наречени «бдения», които следват модела използван от Общността в Граншан.
Всяко бдение следва една и съща схема: четива от Писанията, изпят отговор, време за тишина и застъпничества. Всяко бдение се характеризира с действие отразяващо неговата тема; те са описани тук по-долу. Всички приключват с песента Светлината на Бог, композирана от член на Общността на Граншан.
Първото бдение е фокусирано върху единството на цялата ни личност и нашето общение с Христос. Всеки е приканен да запази 5 минутки тишина. Тези моменти се случват през цялото Служение.
Второто бдение изразява желанието да преоткрием видимото единство на християните. Вкоренени в любовта на Христос, ние се обръщаме към ближните си и си разменяме знака за Неговия мир.
Третото бдение ни отваря за единство между всички народи, единство на всичко сътворено. Действието е вдъхновено от текста на Дороте дьо Газа (виж Въведението). Много хора застават в кръг и се придвижват към центъра. Колкото повече се приближаваме до Бог, центъра, толкова повече се приближаваме едни до други.
Това действие може да бъде представено по различни начини, в зависимост от наличното пространство и традициите на присъстващите хора. Следните елементи могат да послужат като ръководство:
Всеки човек от събраното множество държи незапалена свещ в ръката си.
За да се улесни придвижването към центъра, организаторите могат да предвидят разполагането на хората «в кръг» и поставянето на лъчи - отиващи към центъра.
Голяма запалена свещ (например Пасхалната свещ, която се използва в много традиции) е поставена на видно място като център на кръга.
Около свещта, шест до осем души от различни християнски традиции застават в кръг, който може да е очертан върху пода или да се образува от хора насядали в кръг на земята.
Всеки от тези хора явно държи в ръката си незапалена свещ.
По време на четивото като придружаващо действие (виж стр. 18), всеки човек от кръга напредва с едно и също темпо към центъра.
Когато достигнат центъра, те запалват свещта си и се връщат при хората. Тогава свещта на всеки вече е запалена.
Докато всеки човек от кръга запали свещта си се чува песента Светлината на Бог.
Всеки човек държи в ръка запалената свещ, чак до Изпращането. Където това е подходящо и приложимо събраното множество може да напусне мястото на храма в процесия, за да излезе навън при другите хора, със запалена свещ в ръка.
Литанията в началото може да бъде прочетена или изпята, по възможност от двама души. Псалмите също могат да бъдат прочетени, изпети, или заменени с химн свързан с темата на Бдението. Отговорите по време на молитвите за застъпничество могат да бъдат прочетени, изпети или заменени с други. Застъпничествата могат да бъдат продължени с време за молитва по избор. Музикалните аранжименти на Литанията, отговорите, и застъпничествата, използвани в Граншан се намират в приложение.
Химните могат да бъдат разгледани или чути на уеб страницата на Общността на Граншан: www.grandchamp.org.
Обърнете внимание също така, че можете да слушате всеки ден общите молитви на Общността, които се публикуват он лайн: www.grandchamp.org/prier-avec-nous.
Ход на Екуменичното Служение
Пребъдете в Моята любов
и ще дадете много плод
(виж Йн 15,5-9)
C: Служещ
Н: Народ
Ч: Четец
Покана за молитва
Входен химн
Химн за призоваване на Свети Дух (по избор на местна почва)
Приветствени слова
C Нека благодатта на нашия Господ Исус Христос, Божията любов и общението на Свети Дух, да бъдат с вас!
Н И с твоя дух.
Ч 1 Братя и сестри в Христос, тази година темата за Седмицата за Молитва за християнско Единство, избрана от Сестрите на Общността в Граншан в Швейцария, е: «Пребъдете в Моята любов и ще дадете много плод».
Ч 2 Това е голямото желание на Бог, изразено чрез Исус ние да отидем при Него и да пребъдваме в Него. Той ни чака неуморно и се надява, че обединени в Неговата любов ще дадем плод, който ще носи живот на всички, които ни заобикалят. Изправени пред разликата на «другия», ние рискуваме да се вглъбим в себе си и да виждаме само това, което ни разделя. Но нека чуем, Христос, Който ни призовава да пребъдем в Неговата любов. Така ние ще дадем плод.
Ч 1 В трите момента на молитвата, които следват ние ще си припомним призива на Христос и ще се обърнем към Неговата любов, към Него, Който е центърът на нашия живот. Защото пътят на единството започва във връзката с Бог в нас. Да пребъдваме в Неговота любов увеличава желанието да търсим единство и помирение с другите и да се отваряме към тези, които са различни от нас: важен плод, който ни е даден за изцеление на разделенията, които са в нас, между нас и в света.
C Да се помолим в мир на Господа:
Господи, Ти си лозарят, който се грижи за нашия живот с любов,
Ти ни призова да видим красотата на всеки ластар, свързан с лозата,
красотата на всеки човек.
И въпреки това доста често страхът ни изненадва
пред различието с другия.
Ние се вглъбяваме в себе си,
доверието в Теб ни изоставя
и враждата се развива между нас.
Ела да насочиш нашето сърце отново към Теб,
Дай ни да живеем с Твоята прошка,
за да бъдем заедно за прослава на Твоето Име.
Литания за възхвала - Ектения за хваление
Н Ти, Който ни призоваваш да бъдем възхвала в центъра на земята слава на Теб!
Ч 1 Ние възпяваме Твоята слава сред света и народите.
Ч 2 Ние възпяваме Твоята слава сред сътворението и творенията.
Н Ти, Който ни призоваваш да бъдем възхвала в центъра на земята слава на Теб!
Ч 1 Ние възпяваме Твоята слава сред страдания и сълзи,
Ч 2 Ние възпяваме Твоята слава сред обещания и постижения.
Н Ти, Който ни призоваваш да бъдем възхвала в центъра на земята слава на Теб!
Ч 1 Ние възпяваме Твоята слава сред конфликти и недоразумения,
Ч 2 Ние възпяваме Твоята слава сред срещи и помирения.
Н Ти, Който ни призоваваш да бъдем възхвала в центъра на земята слава на Теб!
Ч 1 Ние възпяваме Твоята слава сред разкъсвания и разделения,
Ч 2 Ние възпяваме Твоята слава сред живота, смъртта, раждането на ново небе и нова земя.
Н Ти, Който ни призоваваш да бъдем възхвала в центъра на земята слава на Теб!
Първо Бдение Пребъдете в Христос:
Единство на личността
Псалм: 103
Четиво : Йн 15,1-17
Отговори: Ubi caritas Където любовта (от Приложението)
Кратка тишина (около 1 минута)
Застъпничества
Ч Боже на любовта, чрез Христос Ти ни казваш: «Не вие Ме ибрахте, а Аз избрах вас». Ти ни търсиш, Ти ни каниш да приемем Твоето приятелство и да пребъдваме в него. Научи ни да отговорим задълбочено на Твоя призив и да израстваме в един все по-пълноценен живот.
Н Радостта на сърцето ни е в Бога (химн от приложението )
Ч Боже на живота, Ти ни зовеш да бъдем прослава сред земята и да се приемем едни други, като дар на Твоята благодат. Нека Твоят поглед отправен с любов към всеки човек ни отвори, за да се приемем взаимно, такива каквито сме.
Н Радостта на сърцето ни е в Бога
Ч Боже, Ти който събираш, Ти ни обедини като една лоза в Твоя Син Исус. Нека Твоят любящ Дух пребъдва в нас по време на енорийски и екуменични местни събирания. Дай ни да Ти служим заедно с радост.
Н Радостта на сърцето ни е в Бога
Ч Боже на единствената лоза, Ти ни зовеш да пребъдваме в Твоята любов във всичко, което правим и казваме. Докоснати от Твоята доброта, дай ни да бъдем отражение на Твоята любов в нашите домове, на работните си места, и да отворим път за преодоляване на съперничеството и напрежението.
Н Радостта на сърцето ни е в Бога
Действие: време за тишина
Ч Доста често ние гледаме на молитвата като на нещо, което ние вършим, дейност, която ни принадлежи. В този кратък интервал от време ние сме поканени към вътрешна тишина и да се отвърнем от всеки шум и всяко притеснение в нашия живот, дори от собствените си мисли. В тази тишина, действието принадлежи на Бог. Ние просто сме призвани да пребъдем в любовта на Бог и да се положим в Него.
Тишина (около 5 минути)
Химн: Светлината на Бог (от Приложението)
Второ Бдение Видимо християнско единство
Псалм: 85
Четиво: 1 Кор 1,10-13
Отговори: Има един Господ, една вяра, едно кръщение
(от Приложението)
Кратка тишина (около 1 минута)
Застъпничества
Ч Свети Душе, ти въздигаш и обновяваш Църквата навсякъде. Ела и промълви в сърцата ни молитвата, която Исус отправи към Своя Отец в навечерието на Неговата Пасха: «Нека всички да бъдат едно …та светът да повярва».
Н Kyrie eleison (Господи, помилвай ни!)
Ч Господи Исусе, Принце на Мира, запали в нас огъня на Твоята любов, за да може да престанат подозренията, презрението и неразбирането в Църквата и нека да паднат стените, които ни разделят.
Н Kyrie eleison (Господи, помилвай ни!)
Ч Свети Душе, Ти който си Утешител, отвори сърцата ни за прошка и помирение и ни върни от нашите скитания.
Н Kyrie eleison (Господи, помилвай ни!)
Ч Господи Исусе, благ и смирен по сърце, дай ни бедността на духа, за да можем да приемем неочакваното от Твоята благодат.
Н Kyrie eleison (Господи, помилвай ни!)
Ч Свети Душе, Ти никога не изоставяш, мъжете, жените и децата, преследвани, заради тяхната вярност към Евангелието. Укрепи ги, насърчи ги и подкрепи тези, които им се притичат на помощ.
Н Kyrie eleison (Господи, помилвай ни!)
Действие: Споделяне знака на мира
Ч Господ ни призовава да бъдем единни по между си. Той ни дава Неговия мир и ни кани да го споделим. Нека споделим знака на Неговия мир с нашите съседи.
Всеки споделя със съседите си знака на мира, според местния контекст..
Химн: Светлината на Бог (от Приложението)
Трето Бдение Единството на всички народи
и на цялото сътворение
Псалм: 96
Четиво: Откр 7,9-12
Отговори: О, Ти, отвъд всичко (стр. 22)
Евентуална Проповед
Кратка тишина (около 1 минута)
Застъпничества
Ч Боже на живота, Ти си съзал всяко човешко същество по Твой образ и подобие. Ние пеем за Твоя възхвала за дара на нашите многобройни култури, изрази на вяра, традиции и етническа принадлежност. Дай ни смелост винаги да се противопоставяме на неправдата и омразата, основаващи се на раса, социална класа, пол, религия или страх от тези, които са различни от нас.
Н Боже на мира, Боже на любовта, в Тебе е нашата надежда! (песен от Приложението)
Ч Милосърдни Боже, Ти ни показа в Христос, че ние сме едно с Теб. Научи ни да се възползваме от този дар там, където живеем, за да може вярващите от всички религии във всяка страна да се слушат едни други и да живеят в мир.
Н Боже на мира, Боже на любовта, в Тебе е нашата надежда!
Ч О, Исусе, Ти дойде в света, за да споделиш напълно нашата човечност. Ти познаваш суровия живот на толкова много хора, които страдат по най-разнообразни начини. Нека Духът на състраданието да ни подтиква да споделяме времето си и това, което имаме с най-бедните.
Н Боже на мира, Боже на любовта, в Тебе е нашата надежда!
Ч Свети Душе, ти чуваш яростта на Твоето наранено сътворение и стоновете на тези, които вече страдат от климатичните промени. Води ни към нови поведения и нагласи, за да може да се научим да живеем в хармония в лоното на Твоето сътворение.
Н Боже на мира, Боже на любовта, в Тебе е нашата надежда!
Действие: Да се приближим към центъра... за да отидем в света (вдъхновено чрез текст на Дороте дьо Газа)
Ч Ние сме призвани да бъдем служители на любовта на Бог, Който лекува и помирява. Този труд може да даде плодове, само ако ние пребъдем в Бог, като ластари на истинската лоза, която е Исус Христос. Когато се приближаваме до Бог, ние се приближаваме едни към други.
Предположете, че един кръг е нарисуван върху пода. Представете си, че този кръг е светът.
Определените лица се изправят и образуват кръг около централната свещ.
Ч Центърът това е Бог, а лъчите са различните начини да живеят хората. Когато хората, които обитават този свят желаят да се приближат към Бог, вървят към центъра на кръга ...
Хората правят няколко крачки към центъра.
Ч ... когато се приближават към центъра, към Бог, те се приближават едни към други. И колкото повече се приближават едни към други ...
Хората заедно достигат центъра.
Ч ... толкова повече се приближават до Бог.
Кратка тишина (около 1 минута)
Отче Наш
С думите, на които Исус ни научи да се помолим заедно:
Отче Наш ...
Химн: Светлината на Бог (от Приложението)
По време на песента, хората носят свещи и се завръщат към събраното множество и споделят с него светлината, която са получили.
Ч Духовността и солидарността са неразривно свързани. Молитвата и действието вървят ръка за ръка. Когато ние пребъдваме в Христос, ние получаваме Дух на смелост и мъдрост, за да действаме срещу всички неправди и потисничества.
Заедно можем да кажем:
Н Моли се и работи, за да царува Той.
Нека в твоя ден труда и почивката да бъдат оживени от Божието слово.
Поддържай като цяло вътрешна тишина, за да пребъдваш в Христос.
Проникни се от духа на Блаженствата: Радост, простота, милосърдие.
Тези думи се произнасят всеки ден от Сестрите на Общността на Граншан.
Благослов
C Бъдете едно, за да повярва света! Пребъдете в Неговата любов, идете в света и дайте плод!
Н Нека Бог на надеждата да ни изпълни с всяка радост и всеки мир във вярата, за да можем да изобилстваме в надежда чрез силата на Светия Дух. В Името на Отца, Сина и Светия Дух.
Финален химн (да се избере на местна почва)
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ – ЛИТАНИЯ И ПЕСНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ
1.Литания
- Първо Бдение: Отговор след Йн 15, 1-17
3.Първо Бдение: Отговор за застъпничествата
- В края на всяко Бдение
- Второ Бдение: Отговор след 1 Кор 1,10-13
6.Трето Бдение след Откровения 7,9-12
7.Трето Бдение: Отговор след застъпничествата
БИБЛЕЙСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ
ЗА „ОСЕМТЕ ДНИ“
Първи Ден
Призвани от Бог
«Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас»
(Йн 15,16)
Битие 12,1-4 Званието на Аврам
Йоан 1,35-51 Призоваването на първите ученици
Размишление
В началото има среща между човека и Бог, между сътвореното и Твореца, между времето и вечността.
Аврам чува призива: «Отиди в земята, която Аз ще ти покажа». Подобно на него всеки от нас е призван да остави това, което му е близко, за да отиде в земята, която Бог ни е приготвил в сърцето на нашето сърце. По пътя ние ставаме все повече себе си, както Бог ни е искал от самото начало. Следвайки призива, който ни се отправя, ние се превръщаме в благословия за всички, които са ни близки, както и за света.
Бог, в Своята любов ни търси. Той стана човек в Исус, в когото срещаме погледа му. В нашия живот, както и в Евангелието на Йоан, призивът на Бог се чува по различни начини. Докоснати от Неговата любов, тръгнахме на път. В тази среща се изживява един път за трансформация.
Яркото начало на връзката за любов винаги трябва да се обновява отново.
«Един ден ти разбра, че без твое знание, едно ДА вече беше гравирано в дълбините на твоето същество. И ти избра да продължиш да следваш Христос. В тишината в присъствието на Христос ти схвана Неговото слово: «Ела и Ме следвай, Аз ще ти дам къде да почива сърцето ти».[5]
Тезе,Учредителни съчинения
Молитва
Исусе Христе,
Ти ни търсиш, Ти желаеш да ни поднесеш Твоето приятелство
И да ни водиш към един все по-пълноценен живот.
Дай ни увереност, за да отговорим на Твоя призив.
Така Ти ще преобразиш в нас това, което ни смущава,
И ние ще станем свидетели на Твоята нежност към нашия свят.
Втори Ден
Да съзреем вътрешно
«Пребъдвайте в Мене и Аз - във вас»
(Йн 15,4)
Eф 3,14-21 Нека Христос да живее в сърцата ни
Лк 2,41-52 Мария пазеше всички тези събития в сърцето си
Размишление
Срещата с Исус поражда желание да останат с Него, в Него: време за съзряване, когато плодът се подготвя.
Исус, напълно по човешки и Той изживя един път на съзряване. Той живя един съвсем обикновен живот, вкоренен в практиките на своята юдейска вяра. В този живот скрит в Назарет, където очевидно нищо изключително не се случваше, присъствието на Неговия Отец Го хранеше.
Мария съзерцаваше действията на Бог в живота и в този на нейния Син. Тя пазеше всички тези събития в сърцето си. Ето как малко по малко тя схвана тайната на Исус.
Ние също се нуждаем от достатъчно време за съзряване, от цял един живот, за да разберем дълбочината на Христовата любов: да Го оставим да пребъдва в нас и ние да пребъдваме в Него. Без да знаем как Духът кара Христос да живее в сърцата ни. И именно чрез молитвата, чрез слушането на Словото, споделяйки с другите, чрез прилагане на практика това, което сме разбрали вътрешното същество се укрепва.
«Оставете Христос да слезе в дълбините на самите нас (...). Той ще проникне в областта на ума и в тази на сърцето, ще достигне до плътта ни чак до нашите вътрешности, така че и ние един ден да имаме недрата на милосърдието.».[6]
Тезе, Учредителни съчинения
Молитва
Свети Душе,
Дай ни да приемем в сърцата си присъствието на Христос,
Да бдим над него, като над тайна на любовта.
Храни нашата молитва,
Просветли нашето четене на Библията,
Действай чрез нас,
За да може плодовете на Твоята любов търпеливо да растат в нас.
Трети Ден
Бъдете едно тяло
«Да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах»
(Йн 15,12)
Кол 3,12-17 Облечете се в съчувствие
Йн 13,1-15; 34-35 Да се обичате взаимно
Размишление
В навечерието на смъртта Си, Исус коленичи, за да умие нозете на Своите ученици. Той знаеше трудността да се живее заедно, значението на прошката и на взаимното служене. «Ако Аз не те умия», каза Той на Петър, «ти няма да имаш нищо общо с Мене.»
Петър прие Исус в нозете си, той беше умит, беше докоснат от смирението и добротата на Христос. Петър ще следва Неговия пример и ще може да бъде в служба на общението между вярващите в зараждащата се Църква.
Исус желае животът и любовта да текат между нас, както сокът в лозата, за да може християнските общности да бъдат едно тяло. Но днес както и вчера, не е лесно да се живее заедно. Често пъти ние сме изправени пред нашите собствени граници. Понякога не успяваме да обичаме, тези които са близо до нас, в общността, в енорията, в семейството. Случва се нашите взаимоотношения да се влошат напълно.
В Христос ние сме поканени чрез безброй начала да се облечем в състрадание. Да признаем, че сме обикнати от Бог, това ни подтиква да се приемем едни други със своите слаби и силни страни.
Тогава присъствието на Христос просветва между нас.
«С нищичко ли не си създал помирение в тази тайна на общението, която е Църквата? Подкрепен от обща подготовка, радвай се, ти вече не си сам, ти напредваш във всичко с твоите братя. С тях ти си призван да изпълниш притчата за общността».[7]
Тезе, Учредителни съчинения
Молитва
Боже, Отче Наш,
Чрез Христос и чрез нашите братя и сестри,
Ти ни показваш Твоята Любов.
Отвори сърцата ни
За да можем да се приемем в нашите различия
И да живеем прошката.
Дай ни благодатта да формираме едно тяло,
Което осветлява дарът, който е всеки човек;
И всички заедно да бъдем отражение на живия Христос.
Четвърти Ден
Да се молим заедно
«Не ви наричам вече слуги, …нарекох ви приятели»
(Йн 15,15)
Рим 8,26-27 Духът също идва на помощ на нашата немощ
Лк 11,1-4 Господи, научи ни да се молим
Размишление
Бог е жаден да живее във връзка с нас. Той вече ни търсеше, като търсеше Адам, викайки го в градината: «Къде си?» (Бит 3, 9)
В Христос, Той дойде да ни посрещне. Исус живееше с молитва тясно свързан със Своя Отец, като същевременно съдаваше приятелство с учениците Си и с тези, които срещаше. Той ги въведе в това, което Му беше най-скъпо: връзката на любов с Неговия Отец, Който е и Наш Отец. Заедно, пееха Псалмите вкоренени в богатството на юдейската традиция. В някои моменти Исус се оттегляше сам, за да се моли.
Молитвата може да бъде самотна или споделена с другите. Тя е удивление, жалба, застъпничество, действие на благодат, мека тишина. Понякога желанието да се молиш е на лице, и въпреки всичко имаш усещането, че не можеш да се молиш. Да се обърнеш към Исус и да Му кажеш «научи ме» може да отвори пътя. Самото наше желание е вече молитва.
Да се окажеш в група е подкрепа. Чрез песните, думите и моменти на тишина, се създава общение. Ако ние ще се молим с християни от други традиции, може би ще бъдем изненадани да се почувстваме обединени от връзка на приятелство, което идва от Този, Който е отвъд всяко разделение. Формите са разнообразни, но един и същ Дух ни събира.
«В регулярността на общата молитва, любовта на Исус покълва в нас без да знаем как. Общата молитва не ни освобождава от личната молитва. Едната поддържа другата. Всеки ден да отделяме време, за да се обновим в нашата сърдечност с Исус Христос».[8]
Тезе, Учредителни съчинения
Молитва
Господи, Исусе,
Целият Ти живот беше молитва,
съвършенно съгласие с Отца.
Чрез Твоя Дух, научи ни да се молим според Твоята воля с любов:
Нека вярващите от цял свят да се обединят в застъпничество и възхвала,
И да дойде Твоето Царство на любовта.
Пети Ден
Да се оставим да се преобразим чрез Словото
«Вие вече сте чисти от учението...»
(Йн 15,3)
Втор 30,11-20 Словото Божие е съвсем близо до теб
Мт 5,1-12 Блажен бъди
Размишление
Словото Божие е съвсем близко до нас. То е благослов и обещание за блаженство. Ако ние отворим сърцата си, Бог ни говори и търпеливо преобразява в нас това, което отива на смърт. Той изтегля това, което пречи на израстването на истинския живот, точно както лозарят подрязва лозата.
Да размишляваме регулярно върху библейски текстове, сам или в група, това променя нашия поглед. Много християни се молят всеки ден за Блаженствата. Тези молитви позволяват да проникне блаженството скрито в непълнотата и отвъд страданието: Блажени, тези които са докоснати от Светия Дух, те вече не сдържат сълзите си, а ги изливат и получават утеха. Когато откриват изворът, скрит в тяхната вътрешна земя, тогава в тях нараства глада за правда, жаждата да се ангажират с другите за един свят на мира.
Ние постоянно сме призовани да обновяваме нашия ангажимент в полза на живота, чрез нашите мисли и дела.
И има часове, в които ние вече вкусваме тук-долу блаженството, което ще достигне своята пълнота в края на времената.
«Моли се и работи, за да царува Той.
Нека в твоя ден труда и почивката да бъдат съживени от Божието слово.
Поддържай като цяло вътрешна тишина,
За да пребъдваш в Христос.
Проникни се от Духа на Блаженствата:
Радост, простота, милосърдие.»
Сестрите на Граншан казват заедно на висок глас този текст в началото на всеки ден.
Молитва
Бъди благословен, Боже, Отче наш,
За дара на Твоето слово в Светите Писания.
Бъди благословен за Твоята покана да се оставим да се преобразим чрез нея.
Помогни ни да изберем живота и ни води чрез Твоя Дух,
За да можем да живеем блаженството, което Ти така желаеш да споделиш с нас.
Шести Ден
Да приемем другия
«Да принасяте плод и плодът ви да бъде траен»
(Йн 15,16)
Бит 18,1-5 Аврам прие Ангелите в дъбравата Мамре
Мк 6,30-44 Състраданието на Исус към хората
Размишление
Когато се оставим да ни преобрази Христос, Неговата любов израства в нас и дава плодове. Приемането на другия е конкретен начин да споделим любовта, която живее в нас.
През целия Си живот Исус е отворен за тези, които срещна. Той ги изслуша и се остави да бъде докоснат от тях, без да се страхува от тяхното страдание.
В Евангелието в епизода за умножаването на хлябовете, Исус е изпълнен със състрадание, когато вижда множеството от гладни хора. Той знае, че всички хора трябва да бъдат нахранени и че само Той може истински да ги нахрани с хляб и да утоли тяхната жажда за живот. Но Той не иска да го направи без участието на Своите ученици, без малкото, което те могат да му дадат: пет хляба и две риби.
Дори днес Той иска да ни присъедини към това безусловно приемане. Не е нужно много, за да може всеки да се почувства добре дошъл: един поглед, внимателно изслушване, истинско присъствие. Когато поднасяме на Исус нашите слаби възможности, самият Той изненадващо ги умножава.
Тогава ние имаме същия опит като Аврам: че когато даваме, получаваме, и когато приемаме другите, ние сме благословени в изобилие.
«В един гост ние приемаме именно Христос».
«Дали тези, които приемаме ден след ден ще открият в нас хора, които излъчват Христос, нашият мир?» [9]
Тезе, Учредителни съчинения
Молитва
Исусе Христе, Ти познаваш нашето желание
Да приемем напълно братята и сестрите, които се намират до нас.
Ти знаеш колко често се чувстваме безпомощни пред тяхното страдание.
Ти първи преди нас вече ги прие в Твоето състрадание.
Говори им чрез нашите думи, подкрепи ги с нашите жестове,
И нека Твоя Благослов почива над всички нас.
Седми Ден
Да растем в единство
«Аз съм лозата, вие - пръчките»
(Йн 15,5)
1 Кор1,10-13; 3,21-23 Нима Христос е разделен?
Йн 17,20-23 Както Ти и Аз сме едно
Размишление
В навечерието на Неговата смърт Исус се моли за единството на Своите: «Нека и те да бъдат едно ... та светът да повярва». Свързани с Него както ластарите към лозата, ние споделяме същия сок, който ни съживява и циркулира между нас.
Всяка традиция има своите богатства и е призвана да ни води към сърцето на нашата вяра: общението с Бог, чрез Христос, в Светия Дух. Колкото повече живеем това общение, толкова повече сме свързани с другите християни и с цялото човечество. Павел ни предупреждава за нагласата, която вече заплашваше единството на първите християни: да отдаваме твърде голямо значение на своята собствена традиция за сметка на единството на Тялото Христово. Тогава различията се оказват разделящи вместо взаимно обогатяващи. Павел има много широк мироглед: «Всичко е ваше, вие пък сте на Христос, а Христос -на Бога» (1 Кор 3,22-23).
Волята на Христос ни ангажира в пътя на единството, помирението и ни задължава също така да се обединим с Неговата молитва: «Нека и те да бъдат едно... та светът да повярва».
«Никога не вземай страна в скандала за разделението на християни, които изповядват толкова лесно любовта към ближния, но остават разделени. Имай страст към единството на Тялото Христово.»[10]
Тезе, Учредителни съчинения
Молитва
Свети Душе, огън животворящ и леко дихание,
Ела да живееш в нас.
Обнови в нас желанието за единството,
За да живеем с осъзнаването за връзката, която ни свързва в Теб.
Нека всички християни, които са облечени в Христос със своето кръщение
Да се обединят и да свидетелстват заедно за надеждата, която ги кара да живеят.
Осми Ден
Да се помирим с всичко сътворено
«За да ви изпълни Моята радост и радосттта ви да бъде пълна»
(Йн 15,11)
Кол 1,15-20 Всичко чрез Него се крепи
Мк 4,30-32 Толкова малко като синапово семе
Размишление
Химнът на Христос в Посланието до Колосяните ни кани да пеем възхвала на Божието спасение, което обхваща цялата вселена. В Разпнатия и Възкръснал Христос –пътят за помирението е отворен: дори на сътворението е обещано едно бъдеще на Живота и Мира.
С очите на вярата, ние виждаме, че Божието Царство е реалност много близка, но още съвсем малка, едва забележима, като синапово семе. При това то израства. Дори в нашия бедстващ свят, Духът на Възкръсналия Христос действа. Той ни подтиква да се ангажираме с всяка добронамерена личност, да търсим неуморно правдата и мира, за да направим земята отново обитаема за всички същества.
Ние вземаме участие в делото на Духа, за да може в цялата си пълнота сътворението да продължи да възхвалява Бог. Когато природата страда, когато хората са смазани, Духът на Възкръсналия Христос е далеч от това да ни остави да изгубим кураж, и ни кани да се ангажираме с Него в Неговото дело за изцеление.
Новостта на Живота, която Христос носи, колкото и да е скрита е светлина за надежда за мнозина. Тя е извор за универсално помирение и съдържа радост, която идва от другаде. «За да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна» (Йн 15,11).
«Искаш ли да служиш новостта на живота, която ти дава Христос чрез Светия Дух и да я оставиш да живее в теб, между нас, в Църквата, в света и в цялото сътворение?»[11]
Молитва
Боже, три пъти свят, ние Ти благодарим, че ни създаде и ни обикна.
Ние Ти благодарим за Твоето присъствие в нас и в сътворението.
Нека Твоят поглед изпълнен с надежда към света, да стане и наш.
Така ще можем да действаме за един свят, където правдата и мирът разцъфтяват за слава на Твоето Име.
ОБЩНОСТТА НА ГРАНШАН
И ЕКУМЕНИЧНИЯ ОПИТ
НА РЕЛИГИОЗНИЯ ЖИВОТ
През тридесетте години на миналия век няколко жени от Реформираната Църква във френскоговоряща Швейцария, принадлежащи към групата наричана «Dames de Morges» преоткриват значението на тишината в слушането на Божието Слово, както Христос, Който се оттегли, за да се моли сам. Те водят духовни упражнения, които бързо отварят и за другите, като ги организират редовно в Граншан, в едно малко селце близо до езерото Нюшател. Така възниква необходимостта да чувстват постоянното присъствие на молитвата и приемането. Ето тази жена, която по-късно стана Сестра Маргьорит се премести в Граншан. В скоро време към нея се присъединиха още две жени, едната от които търсеше живот в общност. Женевиев Мичели, инициаторка за духовните упражнения, носеше това скромно начало в молитвата и насърчаваше тези три първи сестри в тяхното пътуване. По техен призив тя ще стане първата майка на Общността през 1944 година.
В началото, тъй като в Реформаторските Църкви нямаше общности от монашески тип, то първите сестри, поради липса на опит и тяхната бедност, – нямат нито книга на службите, нито правила за живот – затова те се обръщат към манастири от други вероизповедания. Така Сестрите се отвориха за богатството на техните традиции. Те имаха всичко, за да открият как се живее един живот основан върху Божието слово и размишляван всекидневно, един живот в Общност за приемане на другия.
Първите сестри понесоха страданието от разделението на християните, особено Майка Женевиев, която тогава виждаше цялото значение на екуменичния и теологичен труд. И така трябваше да се облегне на това, което оставаше основно за нея: молитвата в светлината на Йоан 17: «Да бъдат всички едно- както Ти, Отче, си в Мене и Аз - в Тебе, така и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил». Да отдадеш живота си за единство в Христос, чрез Христос … чак до деня, когато Бог ще бъде всичко във всички. Следователно Екуменичното призвание на Общността не беше избор, а дар, благодат получена от самото начало и родена от бедността.
Тази благодат беше потвърдена и насърчавана от решителни срещи. Една от тези срещи за нововъзникналата Общност беше тази с Абат Пол Кутюрие. Католически свещеник в Лион, той е един от пионерите на екуменизма и е в основата на «Седмицата за молитва за християнско единство» такава, каквато я познаваме днес. Дълбоки връзки се изграждат между него и първите сестри, той вярно ще ги напътства и придружава в тяхното духовно пътуване както свидетелства за това и тяхната кореспонденция. През 1940 година, Абатът пише на Майка Женевиев:
« (...) Никое духовно упражнение не може да се проведе, ако християните не излязат от него страдайки за раздялата и с готовност да работят за Единството на пламенната молитва и постепенното пречистване. (...) За мен проблемът на единството е преди всичко и по същество проблем на ориентирания вътрешен живот. Впрочем вие разбирате цялото значение, което придавам на молбата ви и на делото на духовните упражнения. Да се молим пламенно това означава да оставим Христос свободно да действа в нас».
Друга много важна среща е тази с Роже Щутц (Roger Schutz), бъдещият Брат Роже от Тезе, който минава през Граншан в 1940 година. Той остава насърчен в собствените си изследвания от тези на сестрите, с които остава във връзка. След това връзките на общението ще се развиват през годините и ще се задълбочават, когато през 1953 година Общността на Граншан ще одобри правилника на Тезе, както и когато тя ще приеме още със самото появяване службата на Тезе. Брат Роже написа:
«Постоянното търсене на единство хармонизира човешкото същество, свързва мисълта с делата, битието с действието. Това равновесие се постига до колкото сме склонни в последователни стъпки да се съобразим с най-доброто, а също така и с най-съкровеното в себе си, с Христос в нас».[12]
Много рано, във връзка с Братята в Тезе и Малките Сестри на Исус, Сестрите бяха призвани да живеят в просто присъствие на молитва и приятелство в малки братства често пъти в непривлекателни райони, особено в Алжир, Израел и Ливан, както и при работещите хора в различни страни от Европа. Дълобките връзки изградени със съседите и Църквите на място, ги карат да открият разнообразието на литургичните обреди в универсалната Църква и ги отварят за среща с дугите религии.
Екуменичното призвание на Граншан ги обвързва по пътя на помирението между християните, като човешко семейство, както и с уважение към всичко, което е създадено. Те бързо откриват, че в Общността това призвание първо трябва да бъде въплътено в тях и между тях. Всъщност веднага след Втората Световна война към първите швейцарски и френски Сестри се присъединяват – немски и холандски Сестри (белязани от най-новата История ) а после и Сестрите от Индонезия, Австрия, Конго, Чехия, Швеция и Латвия, принадлежащи към различни вероизповедания. В момента Общността разчита на петдесетина Сестри от различни поколения.
Както всички кръстени Сестрите са призвани да станат това, което вече са в дълбочина: същества на общение. Как бихме могли да направим това без да се научим да се приемаме с нашите различия ? Те са дар от Бог, великолепно предизвикателство, това да живеем единството в разнообразието на нашите малки измерения: разнообразието на религии, езици, култури, поколения, така че начинът, по който се молим, мислим, действаме, да бъде обвързан с разнообразието на характерите. Тогава как да работим за помирението, ако не като живеем с прошката ден след ден? Това първо предполага вътрешна работа, а после и в нашите взаимоотношения уповаващи се на Божието милосърдие. Всичко започва вътре в нашето сърце, където се намира коренът на всички разделения, най-дълбоки наранявания, които очакват да бъдат посетени, за да приемат Божия мир. Следователно единството между нас е плод на бавно и търпеливо преобразяване на живота ни, което постига Духът чрез нашето съгласие.
Литургичната молитва е гръбначния стълб на деня в Граншан и събира Общността четири пъти на ден. Тя помага на Сестрите, през различните литургични времена на Годината, да запазят в себе си живота на Христос чрез Светия Дух.
Иконата на Пресвета Троица, в центъра на параклиса на Граншан ги посреща мълчаливо. Тя ги кани да влязат в общение с любовта между Отец, Син и Свети Дух, да оставят тази любов да израстне в тях и да се движи между тях и към тези, които идват като посетители. Тогава често има размяна на дарове. Сестрите обичат да припомнят, че получават повече, отколкото дават!
Това приемане позволява удивителни срещи с хора, които ги направиха съпричастни към евангелско ненасилие: Жан и Хилдегард Гос, Жозеф Пироне, Симон Пако, който пък инициира сесиите «Bethasda» за евангелизация в дълбочина. В същото време Сестрите изразиха своята съпричастност и към темата за екологията по много конкретен начин: биологична градина, екологични продукти, в начина как да се хранят, да пътуват, да ръководят своите блага, да бъдат солидарни и да бъдат във връзка. Ето защо Сестрите се грижат да изградят връзки и обмен с други Общности, групи, движения, с хора ангажирани специално с мрежите на религиозни или монашески Общности на местно, регионално, международно и екуменическо равнище с хора ангажирани в екуменичен и междурелигиозен диалог, движения за помирение, правда, мир и цялостта на сътворението.
Подобно на много други Общности в Европа, въпреки обновлението, за което те са признателни, те също се сблъскват със спад на живите сили, със застаряването, което ги подтиква към творчество. Точно като първите Сестри, които трябваше да зависят от конкретна подкрепа на други хора, днес те също не биха успели да посрещат хора без външна помощ? Без доброволци? Доброволците, на които предлагат и с които споделят своя живот изпълнен с молитва и труд – те първо са отворени за млади хора, но всъщност няма ограничение на възрастта за хора от всички континенти, които се стремят да придадат смисъл на живота си, християни от различни вероизповедания, братя и сестри от други Общности, понякога юдеи, мюсюлмани и вярващи от други религии или хора без конкретна религиозна принадлежност. Така Сестрите желаят да станат дом за молитва за всички, място за приемане, диалог и срещи.
Бедността на другите религиозни Общности напоследък отвори друг вариант, който кара Граншан да се стреми да ги слуша, за да отговори на призивите, които са им отправени. Това е нова благодат да можем заедно да бъдем място за молитва и знак за помирение. Така в продължение на шест години една от Сестрите на Граншан живя във Франция, в едно екуменично братство, сформирано от Сестри от четири различни Общности. В една «динамика на временното», те се осмелиха да живеят в продължение на няколко години съвсем прости упражнения, а в рамките на една тримесечна виза споделиха живота в Израел. Една от Сестрите се присъедини към едно братство на Малките Сестри на Исус за сподели техния всекидневен живот, малко по-късно други две Сестри се присъединиха към Общността на Кармелитките на Свети Йосиф. Днес Сестрите присъстват в Тезе съвсем на време. Тези нови преживявания ги насърчават.
Работата на ССЦ заема важно място в молитвата на Граншан. Всеки понеделник вечер Сестрите молят намерения от цикъла за екуменични молитви предложен от Световния Съвет на Църквите.
Сестрите имаха привилегията да могат да участват в няколко Събрания на ССЦ, във Ванкувър, в Хараре и Порте Алегре. В продължение на много години Сестрите присъстваха в Екуменичния Институт на Босие, малко братство за молитва, приемане и приятелство през месеците на Аспирантурата във Факултета.
Религиозният живот заема привилегировано място, макар и доста скрито, по пътя на помирението на Църквите. Той възпява Възкръсналия Христос, дар на едно вечно поднесено общение, в което Светият Дух разцъфтява в множество лица и дарби. Той може да е закваската на тестото, маята на единството, защото ни води към дълбините на тайната на вярата, по пътя на продължителното обръщане, на преобразуването. И има преминавания, които без наше знание, вече се появяват по-нататък в Тялото Христово.
Андре Луф ги обяснява така:
«В една разделена Църква, манастирът инстинктивно представлява " ничия земя -no man’s land" за Духа. Манастирът би трябвало да бъде екуменична земя пар екселанс. Той може да преобрази общенията, които другаде съществуват само в надеждата. Където и да се намира манастирът не принадлежи по същество нито на православието, нито на католицизма, до колкото те все още са временно противоположни. Той вече е знак за неразделната Църква, към която днес интензивно ни подтиква Духът».[13]
За допълнителна информация вижте уеб страницата www.grandchamp.org
СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА
ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
Теми 1968-2019
Именно през 1968 г. официално започна сътрудничеството между Комисия Ред и Конституция на Световния Съвет на Църквите и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство за подготовка на тези текстове
1968 – «За похвала на славата Му» /Еф 1,14/
1969 – «Към свобода сте призвани вие» /Гал 5,13/
(Предварително Събрание в Рим, Италия)
1970 – «Ние сме съработници на Бога» /1 Кор 3,9/
(Предварително Събрание в Манастира в Нидералтайх,
Федерална Република Германия)
1971 – «... и общението на Светия Дух» /2 Кор 13,13/
(Предварително Събрание в Бари, Италия)
1972 – «Нова заповед ви давам» / Йн 13,34/
(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1973 – «Господи, научи ни да се молим...» (Лк. 11,1)
(Предварително Събрание в Абатството Монсерат в Испания)
1974 – «и всеки език да изповяда, че : Исус Христос е Господ» /Фил 2, 1-13/
(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
(През април 1974, едно писмо адресирано към Църквите – членки, както и до другите заинтересовани страни за създаването на местни групи, можещи да участват в подготовка на книжка за Седмица за молитва. «Една Австралийска група беше първата, която се ангажира конкретно, подготвяйки през 1975г. начален проект за брошурка за Седмица за Молитва.)
1975 – «Воля на Отца : за да съедини всичко небесно и земно под един глава Христос» /Еф 1,3-10/
(Проект за разработен текст от австралийска група.
Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1976 – «Призовани да станем това, което сме» /1Йн 3,2/
(Проект за разработен текст чрез Конференцията на
Църквите на Карибите. Предварително Събрание в Рим, Италия)
1977 – «а Надеждата не посрамя» /Рим 5, 1-5/
(Проект за разработен текст в Ливан, в обстановка на гражданска война. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1978 – «Вие не сте вече чужди ...» /Еф 2, 13-22/
(Проект за разработен текст от една екуменична група
в Манчестър, Англия)
1979 – «Служете един другиму за славата на Бога» /1 Пет 4, 7-11/
(Проект за разработен текст в Аржентина.
Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1980 – «Да дойде Твоето Царство!» /Мт 6, 10/
(Проект за разработен текст от екуменична група в Берлин, Демократична Република Германия. Предварително Събрание в Милано, Италия)
1981 – «Има различни дарби, ала Духът е един и същ–Едно тяло» (1 Кор 12, 3в-13)
(Проект за разработен текст от Отците на Греймор, САЩ. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1982 – «Нека всеки намери своето убежище в Теб, Господи» /Пс 84/
(Проект за разработен текст в Кения.
Предварително Събрание в Милано, Италия)
1983 – «Исус Христос – Живот за света» /1Йн 1, 1-4/
(Проект за разработен текст от екуменична група в Ирландия. Предварително Събрание в Селини /Боси/, Швейцария)
1984 –«Призовани за единство чрез Кръста на нашия Господ» ( 1Кор 2, 2; Кол 1, 20)
(Предварително Събрание Венеция, Италия)
1985 – «От смъртта към Живота с Христос» /Еф 2, 4.7/
(Проект за разработен текст в Ямайка.
Предварително Събрание в Гранд -Шам, Швейцария)
1986 – «и ще Ми бъдете свидетели» /Деян 1,6.8/
(Предложени текстове в Югославия /Словения/.
Предварително Събрание в Югославия)
1987 – «И тъй, който е в Христос, той е нова твар» / 2 Кор 5, 17-6, 4а/
(Проект за разработен текст в Англия.
Предварително Събрание в Тезе, Франция)
1988 – «Божията Любов пропъжда страха» / 1 Йн 4, 18/
(Проект за разработен текст в Италия.
Предварително Събрание в Пинероло, Италия)
1989 – «Да изградим общността: едно тяло в Христос» /Рим 12, 5-6а/
(Проект за разработен текст в Канада.
Предварително Събрание в Уейли Бридж, Англия)
1990 – «за да бъдат всички едно... за да го повярва света» /Йн 17/
(Проект за разработен текст в Испания.
Предварително Събрание в Мадрид, Испания)
1991 – «Всички народи славете Господа» /Пс 17; Рим 15,5-13/
(Проект за разработен текст в Германия. Предварително Събрание в Ротенбург на Фулда, Федерална Република Германия)
1992 – «Аз съм с Вас ... идете » /Мт 28,16-20/
(Проект за разработен текст в Белгия.
Предварително Събрание в Брюж, Белгия)
1993 – «Носете плода на Духа за единство на християните» /Гал 5, 22-23/
(Проект за разработен текст в Заир. Предварително Събрание близо до Цюрих, Швейцария)
1994 – «Божият дом: призовани да имате едно сърце и една душа» /Деян 4, 32/
(Проект за разработен текст в Ирландия.
Предварително Събрание в Дъблин, Ирландия)
1995 – «Коинония: общение в Бог и между нас» /Йн 15, 1-7/
(Проект за разработен текст от Вяра и Конституция.
Предварително Събрание в Бристол, Англия)
1996 – «Ето стоя пред вратата и хлопам» / Откр 3, 14-22/
(Проект за разработен текст в Португалия. Предварително Събрание в Лисабон, Португалия)
1997 – «От името Христово ..... помирете се с Бога» /2 Кор 5, 20/
(Проект за разработен текст в Скандинавия. Предварително Събрание в Стокхолм, Швеция)
1998 – «Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи» /Рим 8, 14-27/
(Проект за разработен текст във Франция.
Предварително Събрание в Париж, Франция)
1999 – «Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях» / Откр. 21, 3/
(Проект за разработен текст в Малайзия. Предварително Събрание в Манастира в Босе, Италия)
2000 – «Благословен да бъде Бог ... който ни благослови в Христа» ( Еф 1, 3-14)
( Проект за разработен текст от Съвета на Църквите на Средния Изток. Предварително Събрание в Светилището дьо ла Верна, Италия)
2001 – «Аз съм пътят, истината и животът» /Йн 14, 1-6/
(Проект за разработен текст в Румъния. Предварително Събрание в Каза дьо Одихна, Румъния)
2002 – «Защото у Тебе е изворът на живота» (Пс 36 /35/, 10)
(Проект за разработен текст от Съвета за Европейските Епископски Конференции и Конференцията на Европейските Църкви. Предварително Събрание в Екуменичния Център в Отмаринг, Аугсбург, Федерална Република Германия)
2003 – «Но това съкровище, ние носим в глинени съдове» /2Кор 4, 7/
(Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Екуменичния Център Лос Рубиос, Малага, Испания)
- - «Моят мир ви давам» (Йн14,27)
(Проект за разработен текст в Алеп, Сирия. Предварително Събрание в Палермо, Италия)
- - «Христос единствената основа на Църквата » (1 Кор 3,1-23)
(Проект за разработен текст в Словакия. Предварително Събрание в Пиещани, Словакия)
2006 - «Защото, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях» (Мт 18,20)
(Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в Просперо, Кънтри Килдеър, Ирландия)
2007- «И глухите прави да чуват и немите - да говорят» (Мк 7, 37)
(Проект за разработен текст в Южна Африка. Предварително Събрание в Замъка Фаверже, Горна Савоя, Франция)
2008 - «Непрестанно се молете » (1Сол 5, 17)
(Проект за разработен текст в САЩ. Предварително Събрание в Греймор, Гарисън, в САЩ)
2009 - « Та в ръката ти да бъдат едно » (Иез 37, 17)
(Проект за разработен текст в Корея.
Предварително Събрание в Марсилия, Франция)
2010 - «Вие сте свидетели на това » (Лк24, 48)
(Проект за разработен текст в Шотландия.
Предварително Събрание в Глазгоу, Шотландия)
2011 - «Те постоянстваха в учението на Апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите » (виж Деян 2, 42)
(Проект за разработен текст в Йерусалим.
Предварително Събрание в Сайдная, Сирия)
- - «Всички ние ще бъдем преобразени чрез Победата
на нашия Господ Исус Христос» (виж 1 Кор 15, 51-58)
(Проект за разработен текст в Полша.
Предварително Събрание във Варшава, Полша)
- – «Какво иска от нас Господ? » (виж Мих 6, 6-8)
(Проект за разработен текст в Индия.
Предварително Събрание в Бангалор, Индия)
- - «Нима Христос е разделен? » (виж 1 Кор 1,1-17)
(Проект за разработен текст в Канада– Предварително Събрание в Монреал, Канада)
- – «Исус им каза: Дай Ми да пия» (виж Йн 4, 7)
(Проект за разработен текст в Бразилия– Предварително Събрание в Саоло Пауло, Бразилия)
- -«Призвани да проповядват великите дела на Господ» (виж 1 Петър 2,9)
(Проект за разработен текст в Латвия – Предварително Събрание в Рига, в Латвия)
2017 -«Да се помирим.Христовата любов ни заставя» (виж 2 Кор 5, 14-20)
(Проект разработен в Германия –Предварително събрание във Витенберг, Германия)
2018 - «Твоята десница, Господи се прослави със сила» (Изход 15,6)
(Проект разработен в Карибите –Предварително събрание в Насау, Бахами)
2019- « Правда, само правда търси» (Второзаконие 11, 18-20)
(Проект разработен в Индонезия –Предварително събрание в Джакарта, Индонезия)
2020 « Местните жители ни показаха към нас необикновено дружелюбие» (Деяния 28,2)
(Проект разработен в Малта - Предварително събрание в Рабат, в Малта )
2021 «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод» (виж Йн15,5-9)
(Проект разработен от Общността Граншан, - Предварително събрание в Арьоз, в Швейцария )
Няколко значими дати в историята
на Седмицата за молитва за християнско единство
1740 - около Шотландия
В Шотландия, зараждане на едно движение за Петдесятница с връзки /клонове/ в Северна Америка, чието послание за обновяване на вярата призовава да се молим за всички Църкви и с тях.
1820 – Джеймс Холдън Стюарт
Преподобният Джеймс Холдън Стюарт публикува: «Съвети за главно единение на християните от гледна точка на разпространение на Духа».
1840 – Игнацио Спенсър
Преподобният Игнацио Спенсър, един обърнат в римо-католицизъм, препоръчва «Съюз за молитва за единство»
1867 – Ламбет
Първото Събрание на англиканските Епископи в Ламбет настоява за молитва за единство във въведението на своите резолюции.
1894 – Лъв ХІІІ
Папа Лъв ХІІІ насърчава практиката за Осем дни за Молитва за единство в контекста за Петдесятница.
1908 – Пол Уатсън
Служение на «Осем молитви за единство на Църквата» по инициатива на Преподобния Отец Пол Уотсън.
1926 – Вяра и Конституция
Движението «Вяра и Конституция» започва публикуването на «Намерения за Осем дни с молитва за единство на християните»
1935 – Пол Кутюрие
Във Франция, абат Пол Кутюрие става адвокат на «Универсалната Седмица за молитва за единство на християните върху базата на съчинената молитва за единство, която иска Христос Чрез средствата, които Той иска».
1958 – «Християнско единство»
Центърът «Християнско единство» в Лион /Франция/ започна да подготвя темата за Седмица с молитва в сътрудничество с Комисията «Вяра и Конституция» от Световния Съвет на Църквите.
1964 – В Йерусалим, Папа Павел VІ и Патриарх Атинагорас І казват заедно молитвата на Христос, “нека всички бъдат едно.” /Йн. 17/
1964 – Вторият Ватикански Събор
Декретът за Екуменизъм на ІІ Ватикански Събор подчертава, че молитвата е душата на екуменичното движение и насърчава практикуването на Седмица за молитва
1966 – Вяра и Конституция и Секретариатът за единство
Комисията «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство) в Католическа Църква решават да подготвят заедно текста за Седмица за Молитва за всяка година.
1968 – За първи път «Молитвата за единство е отслужена въз основа на разработени текстове в сътрудничество с «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство)
1975 Първото Служение на Седмицата за Молитва за единение на християните въз основа на проект предложен от местна екуменична група. Началото на този нов начин на разработка е поставено от екуменичната група на Австралия.
1988 Текстовете за Седмицата за Молитва за единение на християните са използвани за откриване на Християнската Федерация в Малайзия, на която се събраха основните групи християни от тази страна.
1994 – Международна група подготви текстове за 1996 година, в сътрудничество с YМСА и YWCA.
2004- Споразумение между Вяра и Конституция (Световен Съвет на Църквите) и Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Католическата Църква), за да бъде книжката за Седмицата за молитва за християнско единство официално съвместно публикувана и представена в същия формат.
2008 Честването на стогодишнината на Седмицата за молитва за християнско единство (Осемдницата за единение на Църквата, за пръв път бе чествана тази годишнина през 1908 година ).
2017 По случай честването на 500 годишнината от Реформацията, текстовете за Седмицата за молитва за 2017 година са подготвени от християни в Германия.
[1] Виж също представянето на Общността в края на брошурата както и на интернет страницата www.grandchamp.org.
[2] Специална връзка свързва Общността Граншан с Братята в Тезе, във Франция.Първо чрез историята за произхода, но също и чрез факта, че са основали своите «Правила» върху книгата посочена в бележка n°
[3] Брат Роже от Тезе, Учредителни съчинения. Бог ни иска щастливи, Тезе, Ателиета и Преса на Тезе, 2011, p. 95.
[4] Ние предлагаме заедно да се рецитира този текст по време на Екуменичното Служенеие. (виж стр. 19).
[5] Брат Роже от Тезе, Учредителни съчинения. Бог ни иска щастливи, Тезе, Ателиета и Преса на Тезе, 2011, стр. 38. Виж Въведение стр.8
[6] . пак там (Ibid), стр.134.
[7] Ibid., стр.36.
[8] Ibid., стр.84.
[9] Ibid., стр. 99 и 42.
[10] Ibid., стр.83.
[11] Втори ангажимент поет от обетите в Общността на Граншан.
Брат Роже от Тезе, Учредителни съчинения. Бог ни иска щастливи, Тезе, Ателиета и Преса на Тезе, 2011, стр. 121.
[13] Дон Андре ЛУФ, проведена конференция на 16 декември 1979 в Парижката Света Богородица за откриването на Годината на Свети Бенедикт
- Вие сте тук:
-
Начало
- ПОЛЕЗНИ МАТЕРИАЛИ