Скъпи братя и сестри,

В началото на всяка Нова година, по обичая вярващи и невярващи празнуваме и се поздравяваме, като си пожелаваме да е благодатна, мирна, щастлива и т.н.

Това е много добре и заслужава похвала, но след като отшуми празничното настроение и се потопим в грижите на ежедневието, пожеланията остават там, където са изречени и като че ли безплодни. Тогава какъв е смисъла от тях ?

Само да спазим традицията ли?

Но в традициите няма нищо лошо ще кажете вие. Да, но всичко зависи от съдържанието, което влагаме в тях.

За нас християните поздрава се осмисля, тогава, когато идва от сърцето, черпи сила от вярата, придружен от съзнанието на ума, кой е Подателят на благодатта и източник на всички блага.

Само по този начин, братя и сестри, ще покажем пред Небесния наш Отец, че частица от Неговата любов живее в нас.

Скъпи верни,

пожеланията са добро нещо, но да не забравяме, че е още по-добре, ако ние станем по-добри и ги придружаваме и с добри дела и така да покажем пред нашия Спасител, Исус Христос, че Неговото слово е живо и действено в нас.

Не винаги е лесно да правиш добро, но тогава защо не призовеш Свети Дух на помощ. Неговата сила е безкрайна.

Ако имаш колебание, не забравяй Светата Божия и Наша Майка – Блажена Дева Мария – Тя няма да ти откаже помощта си.

Братя и сестри, да си спомним думите от Евангелието:

“Каквото искате да правят на вас човеците и вие правете същото на тях.”

Аз ще добавя и думата пожелават.

И нека през цялата 2004 година, Ни съпътстват добрите пожелания, и Благословията на Всемогъщия Бог, Отец Син и Свети Дух да слезе над всички нас и остане с нас.

Амин!                   

+ Петко Христов

Никополски Епископ