Скъпи братя и сестри,
Христос Възкръсна!
В сърцето на Християнството има едно явление, и именно от това явление се раждат нашата вяра и нашата надежда. Без него Християнството става празно, нищожно и често казано абсурдно.
Възкресението на Христос е всъщност печата на Бог върху божествеността на Христос. Разпнатият става Възкръснал, Велики петък е начало за Великден, нощта изчезва пред зората.
Жените отиват на гроба, за да почетат тялото на Господ. Зазорява се: а в техните сърца е жив още спомена за Учителя, към който се присъединява болката от изживяното пред Разпятието на Христос. Може би те откриват в сърцата си думите на Учителя, може би те изпитват горчивината, че са повярвали напразно, понеже всичко приключи, Исус е мъртъв. Остава им само утехата от този последен почтителен жест за набожност.
Тяхната деликатност се преплита с реална загриженост: "Кой ли ще ни изтърколи камъка от входа на гроба?" Поведение, което разкрива тяхната тревога и в същото време тяхната увереност. Те не казват "как ли ще изтърколим ние огромния камък?", но " Кой ли ще ни изтърколи камъка?".
Но ето че камъкът е изместен и гробът е празен.
Този гроб, чийто изход бе затворен от един огромен камък не е края на една илюзия, или пък изплъзването на една надежда; този гроб е едно начало, извор на надежда за човека, който живее все още на земята покрита с мрак и гробове .
Една жива сила блика от този празен гроб. Никой и нищо не ще може да унищожи чрез смърт, този Който е живот, нито да отстрани Неговото присъствие, което противостои на жестокостта и насилието, които и днес все още бродят по света и оставят следи в нашите сърца и в нашата история.
Реакцията е в резултат на уплаха и изумление, тъй като, това което става се оказва повратна точка в съдбата на човечеството. След като Божият Син жив премина през мрака на сенките на смъртта, всичко вече е огряно от светлина.
Пред това откритие жените реагират със страх, изумление, но и с радост. Това са и чувствата, които всеки човек изпитва винаги, когато се изправи пред божествената тайна.
Веднага последва и поканата: "Сега, идете да кажете на учениците Му, и на Петър, който ви изпревари вече в Галилея".
Ние сме изправени пред едно съвършено ново явление. И за пореден път - последните стават първи. Това, което жените видяха не е само исторически факт, но това е жива вяра. Същото, което се случва тогава се повтаря и за нас, сега в тази Пасха на Господ. Младият мъж, когото те виждат пред гроба и ги кани да станат свидетели на Възкресението на Исус, и на Неговото присъствие в нашата история. Ще ни бъде възможно да срещнем Учителя по пътищата на Галилея, да Го виждаме, да чуваме отново гласа Му. Но както учат и другите явления, Неговото присъствие ще бъде различно, пътят, по който ще Го срещнем ще има необикновен маршрут, а начина да чуем гласа Му ще бъде основан върху други вътрешни нагласи.
Такъв е опитът, който ни оставят първите свидетели на Възкресението и на нас, които приемаме Евангелието на Пасха. Един опит, който става молитва: "Яви ми се, Господи, защото това е тежко изпитание да изгубя усета за Бог.
В това явяване на Христос се намират извора на нашето бъдеще, нашата надежда и смисъла на нашето съществуване.
"Човек има стойност, тъй като неговото лице е осветено от лъч, идващ от Божествения лик на Възкръсналия, понеже докато се движи и живее в историята, той диша вече от въздуха на вечността."
В Пасхата ние сме поканени да се родим отново. Но Пасхата не е установена по календар или като ден, в който се чества само един тържествен литургичен обред.
Пасхата е размяна на Божия дар, който е Неговият Единороден Син, жертва срещу нашата немощ и бедност.
Тя е среща на божествената доброта, която излъчва Личността на Сина, със смирената доброта в нашите сърца.
Величието и богатството на Пасха бликат от спонтанния устрем на нашите сърца, които отговарят на призива за живот, който ни отправя Бог - Отец.
Христос Възкръсна – Наистина Възкръсна!
Честито Възкресение Христово!
Преподобни Отци и Сестри,
Възлюбени на Бога Отца в Исуса Христа,
братя и сестри.
† Петко Христов
Никополски Епископ
