Скъпи братя и сестри,

От Евангелието знаем, че Възкресението на Исус става в първия ден на седмицата, което ще рече в Неделя, която за нас е Ден Господен. Този първи ден на седмицата ни препраща към този на Сътворението на света, за който четем в книгата Битие. В оня ден Бог предприе да направи нещо ново. Подобно нещо се случва и в деня на Възкресение. Всемогъщият Бог реши да направи от човеците нови създания, като ни освободи от робството на греха. Както всички знаем Възкресението на Исус е неговото преминаване от смъртта към живота. Това го учим от Катехизиса и всяка година ни се повтаря отново и отново. Обаче голям е рискът да остане само като интелектуално знание.

Всеки може да се запита: какво е Той в моя живот?

Дали наистина сме усетили това присъствие на Възкръсналия Исус, което да ни накара да преминем от съмнение към вяра? Когато сме изпитали срещата с Възкръсналия Исус, нищо повече не може да бъде същото както преди.

Мнозина са тези, които могат да кажат: „Той промени моя живот” И днес ние чуваме Благата Вест.

Исус възкръсна. Той е жив. Исус се присъедини към нашия свят, за да ни даде любовта, която носи в Себе Си.

Исус излезе жив от гроба и стана победител над мрака-смъртта и греха. Това е благата вест, която се предава от поколение на поколение. Сега е наш ред и задължение да продължим да я известяваме.

Нищо не може да попречи на Словото Божие да пребъдва. Много са новите ученици на Христос, които в Пасхално време са радостта на обновлението на Живота във водите на Кръщението. И ние самите, братя и сестри, които сме получили благодатта на Тайнството Кръщение сме призвани в днешния свят, за да бъдем свидетели и пратеници на Възкръсналия Исус.

Нашата мисия е да възвестяваме и да свидетелстваме чрез нашите думи и дела. Ние сме изпратени при тези, които живеят в нощта на неверието и безразличието.

И днес както и някога Бог остава този, Който вижда нещастието на Своя народ и иска на всяка цена да го спаси. Исус разчита на нас да вземем участие в тази мисия. Тази мисия, която ни е поверена, ние я носим в нашите молитви, които са много важни за нас, защото не може да има християнска мисия без време за молитва, както лична така и в общността.

Словото, което трябва да възвестяваме не е наше, а това на Исус, затова трябва да се стремим всеки ден да се уподобяваме непрекъснато на Него.

Само така нашият живот ще може да бъде истинско свидетелство.

През Пасхалното време ние слушаме разкази как Възкръсналият Исус се явява пред Неговите ученици. Той се присъединява към тях,  за да укрепи вярата им. Те вече са изцяло преобразени от нея.

Същият Христос се присъединява днес към нас, за да ни покани да излезем от съмнението.

Той присъства в Евхаристията, която ни събира, за да възпоменем Пасхата на Господ, за да стане за нас център на нашата жива вяра. Нашето участие в неделната Меса не е избор или възможност, а необходимост и важен момент в нашето време, когато се зареждаме като вярващи с необходимата енергия за нашия живот от самия извор на спасението, за да живеем като Божии чеда.

Великден е не само празник, но и призив да живеем като възкръснали. Исус ни отваря пътя, за да можем да кажем и на другите, че и те могат да се изправят и да тръгнат също към светлината, защото всички сме Божии чеда, понеже сме обикнати от Бог.

Радостната новина на Пасха е: че  Бог не е на страната на страданието, на злото и смъртта, а взема страната на живота и на живите. Ако ние се разболеем, страдаме или сме жертви на кризата, била тя социална или морална, която е сполетяла нашето общество, трябва да си кажем, че това не се дължи на Бог и в никакъв случай не идва от Него, защото Бог, който е Любов –може да бъде само на страната на живота, тъй като от Любовта винаги извира живот.

Чрез Възкресението на Исус –Апостолите откриват, че Бог е по-силен от смъртта. Тогава те си казват: Ако Бог е  по-силен от смъртта и е способен да възкреси Своя Син, това променя всичко за нас. В нашата борба срещу силите на злото ни е осигурена окончателна победа.

Във Възкресението на Исус учениците намират една голяма увереност за техния собствен живот.

Те са готови по-скоро да се изправят пред всякакви страдания, отколкото да се откажат от своята вяра. За тях смъртта е едно преминаване към един друг живот, до който са се докоснали в личността на Исус. Всичко това ни препраща към нашия живот на вярващи, защото да бъдем вярващи, не е като да си мислим, че сме вярващи, като само си казваме: „аз си вярвам, аз вярвам, че има нещо там горе!”

Това е грешно, дори и да си го помислим. 

Да бъдем вярващи означава да вярваме в Исус, който умря, за да ни избави от греха и възкръсна, за да ни въведе в един нов живот.

Ние никога не трябва да затваряме очите си пред злото в света, в който живеем. Напротив ние ще се ангажираме да се борим срещу него, както Исус го направи, за да тръгнем по пътя на победата с увереността, че сме заедно с Исус.

Тъй като в центъра на нашата вяра е увереността в Исус Христовото Възкресение ние ще пеем през това Пасхално време: „Алелуя!”, защото след Възкресението нашият живот придоби друг смисъл и друга стойност.

В Исус Христос Възкръсналия отвъд преходните радости, както и отвъд нашите слабости и нашите изпитания, човек ще преоткрие своето пълно достойнство на Божие чедо, понеже Бог, Исус Христос не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите. 

Христос Възкръсна-Наистина Възкръсна!

Алелуя! Алелуя! Алелуя!

Честито Възкресение Христово, скъпи братя и сестри и нека благодатта на Възкръсналия Спасител да слезе върху вас и пребъдва  вечно!

† Петко Христов

Никополски Епископ