ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ

за Великия пост 2021г

«Ето, отиваме в Йерусалим ... » (Мт 20,18).

Великият пост: време за подновяване на нашите вяра, надежда и милосърдие

Скъпи братя и сестри,

Известявайки Своето Страдание, смъртта и Възкресението Си  на своите ученици, изпълнявайки така волята на Отца, Исус им разкрива дълбокия смисъл на Своята мисия и ги призовава да се присъединят към нея, за спасението на света.

Докато вървим по пътя на Великия Пост, който ни води към Служенията на Пасха, ние възпоменаваме Този, който «стана послушен дори до смърт- до смъртта на  кръста»  (Фил 2,8). В това време на обръщане ние подновяваме вярата си, черпим от «живата вода»  на надеждата и приемаме с отворено сърце Божията любов, която ни превръща в братя и сестри в Христос. В Пасхалната нощ ние ще подновим обещанията на нашето Кръщение, да се преродим в нови мъже и жени, под действието на Светия Дух. Маршрутът на Великия пост, както и цялото християнско пътуване е вече под светлината на Възкресението, което вдъхновява чувствата, нагласите и избора на тези, които искат да следват Христос.

Постът, молитвата и милостинята, така както са представени от Исус в Неговата проповед (виж Мт 6, 1-18), са условията и израза на нашето обръщане. Пътят на бедността и лишенията (постенето), погледът и жестовете на любов към наранения човек (милостиня) и синовния диалог с Отца (молитва) ни позволяват да въплътим искрена вяра, жива надежда и дейна милосърдна любов.

 1.Вярата ни призовава да приемем Истината и да станем нейни свидетели пред Бога и пред всички наши братя и сестри.

В това време на Великия  пост нека да приемем и изживеем Истината, проявена в Христос,  това означава преди всичко да се оставим да бъдем докоснати от Божието Слово, което идва при нас предавано от поколение на поколение чрез Църквата. Тази Истина не е едно изграждане на интелект, запазено за няколко избрани умове, висши или различни. Тя е послание, което получаваме и можем да разберем благодарение на интелигентността на сърцето, отворено за величието на Бог, който ни обича, преди ние самите да го осъзнаем. Тази Истина е самият Христос, който приемайки напълно нашата човечност, стана Пътят - взискателен, но отворен за всички - който води до пълнотата на Живота.

Постът, изживян като изпитване на лишение, кара тези, които го живеят с простота на сърцето, да преоткрият Божия дар и да разберат нашата реалност като създания по Негов образ и подобие, които намират пълнотата си в Него. Изпитвайки осъзнатата бедност, тези, които постят стават бедни с бедните и «трупат» богатството на любовта, получена и споделена. Разбрано и практикувано по този начин, постенето ни помага да обичаме Бог и ближния, защото, както учи Свети Тома Аквински, любовта е движение, което, което води до концентрация на вниманието върху другия «като го идентифицираме със самия себе си» (виж Енциклика  Fratelli tutti,т. 93).

Великият пост е време да вярваме, тоест да приемем Бог в живота си и да Му позволим да «установи дома Си»  в нас (виж. Йн 14,23). Постът означава да освободим съществуването си от всичко, което го обременява, дори от насищането с информация - вярна или невярна – както и от продуктите за потребление, за да отворим вратите на нашите сърца за Този, който идва при нас беден във всичко, но «пълен с благодат и истина»  (Йоан 1,14): Синът на Бога Спасител.

2. Надеждата като «жива вода», която ни позволява да продължим нашия път

Самарянката, която Исус помоли да Му даде да пие до кладенеца, не разбира когато й казва, че би могъл да й предложи «жива вода»  (Йоан 4,10). В началото тя естествено мисли за материалната вода. Но Исус има предвид Светия Дух, този Когото ще даде в изобилие в Пасхалната Тайна и Който ще ни изпълни с надежда, която не разочарова. Още с известяването на Своето страдание и Своята смърт, Исус известява надежда, когато казва: «и на третия ден Той ще възкръсне отново» (Мт 20,19). Исус ни говори за бъдещето широко отворено чрез милосърдието на Отца. Да се ​​надяваме с Него и благодарение на Него означава да вярваме, че историята не свършва с нашите грешки, нашите насилия  и несправедливости и с греха, който разпва Любовта. Да се надяваме означава да черпим прошката на Отца от Неговото отворено Сърце.

В настоящия контекст на загриженост, в който живеем и в който всичко изглежда крехко и несигурно, говоренето за надежда може да изглежда като провокация. Времето на Великия пост е направено за надежда, за да обърнем погледа си към търпението на Бог, който продължава да се грижи за своето Сътворение, докато ние често сме се отнасяли зле с Него (виж Енцикликата Laudato  si 32-33.43-44). Това е надеждата в помирение, към която Свети Павел ни призовава настойчиво: «Помирете се с Бога»  (2 Кор. 5,20): Получавайки прошка, в Тайнството, което е в основата на нашия процес на обръщане, ние от своя страна се превръщаме в дейци на прошката. Ние можем да  предложим прошката, която самите ние  сме получили,  чрез способността да водим добронамерен диалог и чрез възприемане на поведение, което утешава тези, които са наранени. Божията прошка, също чрез нашите думи и жестове, ни позволява да живеем Пасха на братството.

Във Великия пост ние сме по-внимателни да «казваме насърчителни думи, които утешават, които дават сила, които успокояват, които стимулират», вместо «думи, които унижават, натъжават, дразнят или презират» (Енцикликата Fratelli  tutti, т.223). Понякога, за да дадем надежда, е достатъчно да бъдем «любезен човек, който оставя настрана своите грижи и неотложни случаи, за да обърне внимание, да дари усмивка, да каже някоя насърчаваща дума, за да направи възможно едно пространство за слушане между тях двамата  сред толкова безразличие » (пак там, 224).

В размишлението и тихата молитва,  надеждата ни е дадена като вдъхновение и вътрешна светлина, която осветява предизвикателствата и избора на нашата мисия. Ето защо е от съществено значение да се оттегляме, за да се молим (виж Мт. 6, 6) и да се присъединим на това тайно място към Отца на всяка нежност.

Да живеем Великия пост с надежда означава да чувстваме, че в Исус Христос сме свидетели на новото време, в което Бог иска «да прави всичко ново»  (виж Откр. 21,1-6). Това означава да получим надеждата на Христос, който отдава живота си на кръста и че Бог възкръсна на третия ден, «Бъдете винаги готови с кротост и уважение да отговорите на всеки, който иска от вас обяснение за вашата надежда.»  (l Петър 3,15).

 3.Милосърдната любов, която ние живеем по начина на Христос, във внимание и състрадание към всеки един, е най-висшият израз на нашата вяра и нашата надежда.

Милосърдната любов се радва да види другия как расте. Ето защо тя страда, когато другият страда: сам, болен, без дом, презрян, нуждаещ се ... Милосърдната любов е импулсът на сърцето, който ни кара да излезем от себе си и който поражда връзката на споделяне и общение.

«Въз основа на социалната любов, е възможно да се премине към цивилизация на любовта, към която всички можем да се чувстваме призвани. Милосърдната любов с нейната универсална динамика може да изгради един нов свят, защото тя не е безплодно чувство, а най-добрият път да се постигнат ефективни начини за развитие за всички » (Енциклика FT, т 183).

Милосърдната любов е дар, който придава смисъл на живота ни. Благодарение на нея ние считаме тези, които са в лишение, като член на нашето собствено семейство, като приятел, като брат. Малкото, когато е споделено с любов, никога не се изчерпва, а се трансформира в резерв за живот и щастие. Така се случи с брашното и маслото на вдовицата на Сарепта, когато предлага сладкиш на пророк Илия (виж 1 Царе 17: 7-16); както и с хлябовете, които Исус благослови, разчупи и даде на Апостолите, за да ги раздадат на събраното множество (виж  Мс 6, 30-44). Така се случва с нашите милостини, били те малки или големи, предложени с радост и простота.

Да живееш Великия пост с милосърдна любов, означава да се грижиш за тези, които са в условията на страдание, изоставяне или стрес поради пандемията Covid-19. В контекста на голямата несигурност относно утрешния ден, спомняйки си за думата, отправена от Бог към Неговия слуга: «Не бой се, защото те изкупих»  (Ис 43,1), ние предлагаме нашата милостиня  с думи на доверие и ние караме другия да почувства, че Бог го обича като Свое собствено дете.

«Само с поглед, чийто хоризонт се преобразява от милосърдната любов, която го кара да възприеме  достойнството на другия, бедните се откриват и оценяват в огромното си достойнство, уважавани в собствения си начин на живот  и култура и следователно наистина интегрирани в обществото » (FT, т. 187).

Скъпи братя и сестри, всеки етап от живота е време за вярване, надежда и Любов. Нека този призив да живеем Великия пост като път на обръщане, молитва и споделяне на нашите блага, да ни помага да посетим отново в нашата памет,  общностна и лична, вярата, която идва от живия Христос, надеждата, оживена от диханието на Духа и любовта, чийто неизчерпаем източник е милосърдното сърце на Отца.

Нека Мария, Майка на Спасителя, вярна в подножието на кръста и в сърцето на Църквата, да ни подкрепя със своето грижовно присъствие и нека благословията на Възкръсналия ни придружава по пътя към Пасхалната светлина.

Дадено в Рим, близо до Сан Джовани ин Латерано, на 11 ноември 2020 г., Възпоменанието на Свети Мартин от Тур

Папа Франциск