ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА 55 -ия СВЕТОВЕН ДЕН
ЗА СОЦИАЛНИ КОМУНИКАЦИИ

 

«Ела и виж! » (Йн 1,46). Общувайте с хората, когато ги срещнете където и каквито са те

 

Скъпи братя и сестри,

Поканата за «ела и виж», която съпътства първите емоционални срещи на Исус с Неговите ученици, също е и подход за всяко истинско човешко общуване. За да разкажем истината за живота, който се превръща в история. (виж  Послание за 54-ия  Световен Ден на Социалните Комуникации, 24 януари 2020), е необходимо  да се измъкнем от удобната презумпция «вече знаем» и да тръгнем, да отидем да видим, да бъдем с хората, да ги изслушаме, да съберем предложения от реалността, които винаги ще ни изненадат в един или друг аспект. «Отвори с учудване очите си за това, което ще видиш и остави ръцете си да се изпълнят със свежестта на мъзгата, така че когато другите  те четат да докоснат с пръсти туптящото чудо на живота», съветваше своите колеги журналисти, блаженият Мануел Лозано Гаридо (Manuel Lozano Garrido)[1]. Тази година аз желая да посветя Посланието на призива «ела и виж», като предложение за всеки израз за комуникация, който иска да бъде прозрачен и честен: както в редакцията на вестника, така и в света на интернет, в обикновената проповед на Църквата както и в политическото и  социално общуване. «Ела и виж» е начинът, по който се известява християнската вяра, като се тръгне от първите срещи на бреговете на река Йордан и на Галилейското езеро.

Изтърквайте подметките на обувките

Нека помислим за голямата тема на информацията. Загрижени  гласове оплакваха от дълго време риска за приравняване  на  „вестниците фотокопие“ или в информациите  по телевизията и радиото, както и  в идентичните по същество интернет сайтове, където жанра на проучване и репортажи губи място и качество за сметка на  изфабрикуваната информация, “която идва от горе”, самодостатъчна, която винаги успява по-малко да усети истината  за нещата и конкретния живот на хората, и която също така не умее да долови най-сериозните  социални  явления, нито позитивните енергии, които идват от основата на обществото. Кризата в издателството рискува да доведе до изфабрикувана информация в редакциите, пред компютрите, екраните на агенциите и социалните мрежи, без изобщо да се излиза на улицата,  без повече да се “изтъркват подметките на обувките”,  без да се срещат с хората,  за да търсят истории или да докажат от първа ръка определени ситуации.  Ако не се отворим за среща, ние ще останем външни наблюдатели, въпреки технологичните нововъведения, които имат способността да ни поставят пред една обширна реалност, в която изглежда, че сме потопени. Всеки инструмент е ценен и полезен, само ако ни подтиква да отидем да видим неща, които иначе ние не бихме узнали,  ако поставя в мрежа познания, които другаде не биха циркулирали, ако позволи срещи, които в противен случай не биха се състояли.

Тези актуални подробности в Евангелието

На първите ученици, които искат да Го опознаят след Кръщението в река Йордан, Исус отговаря: «Елате и вижте» (Йн 1, 39), като ги кани да живеят връзката с Него. Повече от половин век по-късно, когато Йоан доста възрастен изготвя своето Евангелие, той припомня някои „актуални“ подробности, които разкриват неговото присъствие на място и въздействието, което това присъствие е оказало върху живота му: «Беше около десетият час», подчертава той, което ще рече четири часа следобед (виж стих  39). На следващия ден Йоан продължава  – Филип  разказва на Натанаил за неговата среща с Месията. Неговият приятел е скептичен. «От Назарет, може ли да произлезе нещо добро?». Филип не се опитва да го убеди чрез разсъждения: «Ела и виж», каза му той. (виж стих 45-46). Натанаил отиде и видя и от този момент неговият живот се промени. Християнската вяра започва така. И тя общува по този начин: като директно познание, породено в опита, а не от слухове. «Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме», казват хората на Самарянката, след като Исус се беше спрял в тяхното село.  (виж Йн 4, 39-42). «Ела и виж» е най-обикновения метод, за да се опознае реалността. Това е най-честната проверка за всяко известие, защото,  за да опозная, трябва да срещна, да позволя  на този пред мен да ми говори, да оставя неговото свидетелство да ме докосне (да дойде при мен).

Благодаря за смелостта на многобройните журналисти

Журналистиката, като разказ за реалността изисква способността да отидеш там, където никой не отива: преместването (пътуването) е желание да видиш. Любознателност, отвореност, страст. Трябва да кажем благодаря за смелостта и ангажимента на многобройните професионалисти – журналисти, оператори, монтажисти, сценаристи, които често работят на ръба на риска – ако ние днес знаем  например  за  трудното положение на преследваните малцинства в различни части по света; ако са били осъдени много злоупотреби и несправедливости срещу бедните хора и сътворението; ако са разказани толкова много забравени войни. Би било голяма загуба, не само като информация, но за цялото човечество и за демокрацията, ако тези гласове изчезнеха: едно обедняване за нашето човечество.

Много реалности на планетата, още повече в това време на пандемия,  се обръщат към света на комуникацията с поканата  “ела и виж”. Съществува риск да се разкаже за пандемията, както и по същия начин за всяка криза,  само чрез погледа на най-богатите и да се поддържа „двойно счетоводство“. Нека помислим за въпроса за ваксините, както и този за медицинското лечение като цяло, за риска от изключване на най-нуждаещите се части от населението. Кой ще ни разкаже за чакането на излекуване в най-бедните села от Азия, Латинска Америка и Африка? Така социалните и икономически различия на планетарно ниво рискуват да характеризират  реда на разпределение на ваксините срещу  Covid ; като бедните винаги са последни, и правото на здравеопазване за всички се утвърждава по принцип, но е лишено от своята реална стойност. Но също така в света на щастливците социалната драма на семействата, които бързо са изпаднали  в бедност, остава до голяма степен скрита: хората, които преодолявайки срама си се нареждат на опашка пред центровете на Каритас,  за да получат пакет с храна, са изстрадали и не вдигат много шум.  

Възможности и опасности от интернет

Мрежата със своите многобройни социални изрази може да умножи способността за разказване и споделяне: много допълнителни погледи отворени към света, постоянен поток от изображения и свидетелства. Цифровата технология ни дава възможност за достъп до пряка и бърза информация, която понякога е много полезна: да помислим например за някои спешни ситуации по повод на които първите новини, а също и първите комуникации за обслужване на населението, циркулират именно в интернет. Това е страхотен инструмент, който ни прави отговорни както като потребители, така и като бенефициенти. Всички  ние потенциално можем да станем свидетели на събития, които иначе биха били пренебрегнати  от  традиционните медии,  да дадем своя граждански  принос, и да проникнем в повече истории, особено положителни.   Благодарение на интернет имаме възможността да разкажем, това което виждаме, което става пред очите ни, да споделим свидетелства.

 Но всички вече са осъзнали рисковете на социалното общуване лишено от проверки. Отдавна се научихме, че новините и дори изображенията лесно се манипулират по хиляди причини, понякога дори само заради банален нарцисизъм. Това критично осъзнаване подтиква не към диаболизиране на инструмента, а към по-голяма способност за разпознаване и по-зряло чувство за отговорност, както когато тези съдържания се разпространяват, така и когато се получават. Всички ние сме отговорни за комуникацията, която правим, за информациите, които даваме, за контрола, който можем да упражняваме  заедно върху фалшивите новини, като ги разобличаваме. Всички ние сме призвани да бъдем свидетели на истината: да отидем да видим и да споделим.

Нищо не замества факта да се види лично

В комуникацията нищо не може да замести напълно факта да се види лично. Някои неща могат да се научат само като ги изживеем. Всъщност ние общуваме не само чрез думи, но с очи, с тона на гласа, с жестовете си. Силата на привличането на Исус върху тези, които Го срещат зависеше от истината на Неговата проповед, но ефективността на това, което казваше беше неделима част от погледа Му, от поведението Му и дори от Неговото мълчание. Учениците  не  само  слушаха думите Му, но те Го гледаха как говори. Всъщност в Него  – въплътеното Слово  (Logos) – Словото стана Лице, невидимият Бог позволи да Го видят, чуят и докоснат, както пише самият Йоан (виж 1 Йн 1, 1-3). Словото е ефективно само, ако се  “види”, ако ни направи участници в опита, в диалога. Именно по таза причина  “ела и виж” беше, и е от съществено значение.

Да си помислим колко празно красноречие изобилства и в наше време, в средите на обществения живот, в търговията, както и в политиката. «Той може да говори до безкрай без да казва нищо. Това, което е добро в неговите речи е като две пшенични зрънца скрити в две крини трици. Трябва да ги търсиш цял ден, за да ги намериш  и когато ги намериш, те вече не си струват труда, който сме вложили».[2]  Язвителните  думи  на английския драматург се отнасят и за нас, християнските комуникатори. Благата вест на Евангелието се разпространява по света благодарение на срещите на човек с човека, от сърце до сърце. Мъжете и жените, които приеха същата покана, “Ела и виж”, и които бяха поразени от „излишъка“ на хуманност, която прозираше в погледа, в думите, в жестовете на хората, които свидетелстваха за Исус Христос. Всички инструменти бяха важни в този велик комуникатор, който се наричаше Павел от Тарс, който със сигурност днес би използвал и електронна поща и социални посланияНо именно неговата вяра, надежда и милосърдна любов,  впечатлиха  неговите съвременници, които го слушаха да проповядва и които имаха щастието да прекарат време с него, да го видят по време на събрание или на индивидуален разговор. Те констатираха, виждайки го в действие на местата, където се намираше, колко вярно и плодотворно за живота беше неговото послание за спасение, което той носеше по Божията благодат. И дори там, където този Божи сътрудник не можеше да бъде посрещнат лично, неговият начин на живот в Христос беше засвидетелстван  от изпратените от него ученици. (виж 1 Кор 4, 17).

«В ръцете ни има книги, в очите ни факти», заявяваше Свети Августин,[3]  насърчавайки ни да проверяваме в реалността изпълнението на пророчествата представени в Свещеното Писание. Така, Евангелието  се възпроизвежда отново днес, всеки път, когато получаваме ясно свидетелство от хора, чийто живот е променен след срещата с Исус. Повече от две хиляди години една поредица от срещи ни известява очарованието на християнското приключение. Предизвикателството, което ни очаква впрочем е това да общуваме с хората, които срещаме, където и каквито са.

 

Господи, научи ни да излезем от себе си,
и да тръгнем да търсим истината.

Научи ни да отидем и да видим,
научи ни да слушаме,
да нямаме предразсъдъци,
и да не правим прибързани заключения.

Научи ни да отидем там, където никой не иска да отиде,
да отделим време да проумеем,
да обърнем внимание  на същественото,
да не се разсейваме от излишното,
да  разграничаваме  измамната  външност от истината.

Дай ни благодатта да разпознаем Твоите жилища  в света  
и честност да разкажем за това, което сме видели.

Дадено в Рим, до Свети Йоан Латерански на 23 януари 2021 година, в навечерието на Възпоменанието на Свети Франциск Салски.  

 

Папа Франциск

[1] Испански журналист, роден през 1920 и починал през 1971, беатифициран през 2010 година.

[2] Уйлям Шекспир, Венецианският търговец, Действие I, Сцена I.

[3] Sermo 360/B, 20.

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana