ПОСЛАНИЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА 58^ия СВЕТОВЕН ДЕН
ЗА МОЛИТВА ЗА ПРИЗВАНИЯ

Свети Йосиф: сънят на призванието

       Скъпи братя и сестри!

На 8 декември,  по повод  150^та  годишнина от провъзгласяването на Свети Йосиф  за Покровител на универсалната  Църква,  започна Специалната година, която е посветена на него (виж  Декрет Апостолическата Пенитенцерия, 8 декември 2020). От своя страна аз написах Апостолическото писмо  Patris corde, с цел да «нарасне любовта към този велик Светец». Той наистина е необикновена личност, а същевременно е «толкова близо до човешкото състояние на всеки един от нас». Свети Йосиф не впечатляваше, той не беше надарен със специални харизми, не изглеждаше изключителен в очите на този, който го срещнеше. Той не беше известен и дори не се открояваше: Евангелията не предават дори една негова дума.  И все пак чрез обикновения си живот той постигна нещо изключително  в очите на Бога.

Бог вижда сърцето (виж 1 Цар 16, 17) и в Свети Йосиф Той разпозна сърцето на баща, способен да даде, и да породи живот във всекидневието. Именно към това се стремят призванията: да пораждат  и регенерират животи всеки ден. Господ желае да формира бащински сърца, майчински сърца: отворени сърца способни на големи устреми, щедри в дара на себеотдаването, състрадателни и успокояващи тревогите, твърдо подкрепящи надеждите. Именно от това се нуждаят днес свещенството и посветеният живот  по специален начин във времена, белязани от слабости и страдания дължащи се и на пандемията, която породи несигурности и страхове, касаещи  бъдещето и дори  смисъла на живота. Свети Йосиф идва да ни посрещне със своята нежност, като светец от съседната врата, в същото време неговото силно свидетелство може да ни ориентира по пътя.

Свети Йосиф ни предлага три ключови думи за призванието на всеки човек. Първата дума е мечта. Всички в живота мечтаят да се сбъднат мечтите им. И е справедливо да подхранваме големи очаквания, извисени очаквания, отколкото ефемерни цели като – успех, пари и удоволствие, които не успяват да ни удовлетворят. Всъщност, ако помолим хората с една дума да изразят мечтата на живота си, не би било трудно да си представим отговора: “любов”. Именно любовта дава смисъл на живота, защото тя разкрива тайната в него. Всъщност животът го имаме, само ако го отдадем, ние го притежаваме  в действителност, само ако го отдадем напълно.  Свети Йосиф има много да ни каже по този въпрос, защото чрез мечтите, които Бог му вдъхна, той направи от своето съществуване - дар.

Евангелията разказват за четири сънувания (виж  Мт 1, 20 ; 2, 13.19.22). Това бяха божествени призиви, но те не бяха лесни да се приемат.  След всяко сънуване, Йосиф трябваше да променя своите планове и да ги поставя под въпрос, жертвайки своите собствени намерения, за да удовлетвори онези, мистериозните на Бога. Той се доверяваше до края. Но ние можем да се запитаме: "Какво представлява един нощен сън, за да му се отдаде толкова доверие?". Въпреки че в миналото му се отделяше много внимание, все още това не беше нещо значимо пред конкретната реалност на живота. При това Свети Йосиф се остави да го водят неговите сънища без да се колебае. Защо? Защото неговото сърце беше  ориентирано към Бога, той вече беше предразположен към Неговото намерение. Неговото бдително “вътрешно ухо” имаше нужда само от малък знак,  за да разпознае гласа. Това се отнася също така и за призивите, които са отправени към нас: Бог не обича да се разкрива по грандиозен начин,  като атакува нашата свобода.  Той ни предава Своите проекти с нежност, Бог не ни поразява с бляскави видения,  а се обръща деликатно към нашата вътрешност, ставайки близък  с нас, като ни говори чрез нашите мисли и чувства. И така, както постъпи със Свети Йосиф, Той ни предлага извисени и изненадващи цели.

Сънищата, всъщност водеха Йосиф в приключения, които той никога не би си представил. Първият  дестабилизира неговия годеж, но го направи баща на Месия; вторият го накара да избяга в Египет, но спаси живота на своето семейство. След третия, който известяваше завръщането в неговата родина, четвъртият също му промени плановете, като го отведе в Назарет, там, където Исус щеше да започне  да известява Божието Царство. Във всички тези сътресения, смелостта да следва волята на Бог, се оказа побеждаваща. Така е и с призванието: божественият призив винаги ни подтиква да излезем,  да се отдадем, да отидем по-далеч.  Няма вяра без риск. Само когато се предоставим уверено на благодатта, оставяйки на страна своите собствени планове и своя собствен комфорт, ние казваме „ДА“ на Бог. И всяко  “ДА” дава  плод, защото се придържа към  по-велико намерение, от което ние възприемаме само детайлите, но божественият Творец го познава и движи напред, за да превърне всеки живот в шедьовър. В този смисъл Свети Йосиф представлява икона за пример как се приемат Божиите планове. Но неговото приемане е активно: но никога  не е поразително или това което изоставя, понеже той «не е пасивно примирен човек. Той е силно и смело ангажиран» (Patris corde, т. 4). Може ли той да помогне на всеки, особено на младите хора, в разграничаването, за да постигнат мечтите на Бог за тях; може ли той да вдъхнови смелата инициатива да се каже “ДА” на Господ, който винаги изненадва и никога не разочарова!

Втората дума бележи пътуването на Свети Йосиф и на призванието: служба. От Евангелията произлиза начинът, по който е живял като цяло за другите и никога за самия себе си. Свещеният Божи Народ  го нарича целомъдрен съпруг, разкривайки така неговата способност да обича без  да задържа нищо за себе си. Освобождавайки любовта от всяко притежание, всъщност той се отваря за още по-плодотворна служба: неговата любяща грижа премина през поколенията, загриженото му пазене го направи Покровител на Църквата. Той също така е Покровител на добрата смърт, той, който е знаел как да въплъти жертвения смисъл на живота. Неговата служба и неговите жертви са били възможни само, защото са били подкрепени с най-голяма любов: «Всяко истинско призвание се ражда от себеотдаването, което е съзряване за жертва. Този вид съзряване се изисква също и в свещенството и в посветения живот. Когато едно брачно, безбрачно или девствено призвание не достига до съзряване на себеотдаването, спирайки се само на логиката за жертвата, тогава вместо да бъде направено в знак на красотата и радостта от любовта, то рискува да изрази нещастие, тъга и разочарование»     (ibid., т. 7).

Службата, конкретен израз на себеотдаването, беше не само висок идеал за Свети Йосиф, но става правило за всекидневен живот. Той се наема да намери и да приспособи място, където да се роди Исус; той се постара да Го защити от яростта на Ирод, организирайки на бързо пътуването към Египет; той побърза да се завърне в Йерусалим, за да търси изгубения Исус; той издържа семейството си като работи, дори на чужда земя.  Накратко той се адаптира към различни обстоятелства с поведението на този, който не губи кураж, ако животът не върви така, както го иска: с предразположението  на този който живее, за да служи. В този дух, Йосиф приема многобройни и често пъти непредвидени пътувания  от живота: от Назарет до Витлеем за преброяването, след това до Египет и пак до Назарет, и всяка година до Йерусалим, всеки път, добре предразположен да се срещне с нови обстоятелства, без да се оплаква, от това, което се случваше, готов да помогне, за да се уредят ситуациите. Можем да кажем, че той беше  протегнатата десница на Небесния Отец към Неговия Син на земята. Следователно  той  може  да бъде само модел за всички призвания, които са призовани за това: да бъдат трудолюбивите ръце на Отца,  за Неговите синове и дъщери.

Тогава ми харесва  да си мисля за Свети Йосиф, пазител на Исус и на Църквата, като пазител на призванията. В действителност от неговата готовност да служи произлиза, неговата грижа в опазването. «Той стана взе Младенеца и Майка Му нощем и замина за Египет» (Мт 2, 14), казва Евангелието,  посочвайки неговата готовност и неговата преданост за семейството му. Той не губи време да размишлява върху това, какво не е наред,  за не се отклони от Този, който му беше поверен. Тази внимателна и любезна грижа е знак за успешно призвание. Това е свидетелство за живот докоснат от Божията любов. Какъв хубав пример за християнски живот поднасяме ние, когато не преследваме упорито амбициите си и не си позволяваме да  бъдем парализирани от носталгията си, а се грижим за това, което Господ, чрез Църквата, ни поверява! И тогава Бог излива Своя Дух, Своята креативност над нас; и изпълнява и в нас чудеса както в Йосиф.

В допълнение към Божия призив – който реализира нашите най-големи мечти – и към нашия отговор – който се осъществява в наличната служба и във внимателната грижа- има и трети аспект, който преминава през живота на Свети Йосиф и християнското призвание, внасяйки ритъм във всекидневието: верността. Йосиф е «праведен човек» (Мт 1, 19), който в активната тишина на всекидневието, постоянства в придържането към Бог и Неговите планове. В един изключително труден момент, той започва да “обмисля всички неща” (виж стих 20). Йосиф размишлява, претегля: той не се оставя да го води прибързването, не се поддава на изкушението да взема  необмислени решения , не следва инстинкта си и не живее в непосредственото. Йосиф отглежда всичко с търпение. Той знае, че съществуването може да бъде изградено само върху продължително придържане към големи избори. Това отговаря на трудолюбивата и постоянна кротост, с която Йосиф упражнява скромната си професия на дърводелец  (виж Мт 13, 55), с която не вдъхновяваше хрониките на времето, а ежедневието на всеки баща, на всеки работник, на всеки християнин през вековете. Защото призванието, точно като живота узрява само чрез верността на всеки ден.

Как се подхранва тази лоялност? В светлината на Божията вярност. Първите думи,  които Свети Йосиф чу в съня си, с които се обърнаха към него бяха поканата да не се страхува, защото Бог е верен на Своите обещания: «Йосифе, сине Давидов, не се бой» (Мт 1, 20). Не бой се: това са думите,  които Господ отправя  също и към теб, скъпа сестро и скъпи братко, когато въпреки несигурността и колебанията, ти усещаш, че вече не можеш да сдържаш желанието да Му отдадеш живота си. Това са думи, които Той ти повтаря, когато и където и да се намираш, може би сред изпитания или недоразумения, но ти се бориш, за да следваш всеки ден Неговата воля. Това са думите, които преоткриваш, когато по пътя на призива, ти се обръщаш към първата любов. Това са думите, които като рефрен придружават този, който казва „ДА“ на Бог с живота си, както Свети Йосиф: във верността на всеки ден.

Тази вярност е тайната на радостта. В дома на Назарет, се казва в един литургичен химн, имаше  «безгрижна радост». Това беше ежедневната  и прозрачна радост на простотата, радостта, която изпитва онзи, който пази това, което си струва : вярната близост към Бог и към ближния. Колко красиво би било, ако същата тази проста и лъчезарна атмосфера, чиста  и изпълнена с надежда, проникваше в нашите семинарии, в нашите религиозни институти в нашите енорийски домове! Това е радостта, която аз ви пожелавам, братя и сестри, които великодушно сте превърнали Бог в мечтата на вашия живот, за да Му служите в братята и сестрите, които са ви поверени, чрез верността, която е сама по себе си свидетелство за време белязано от мимолетни избори и чувства, които изчезват без да оставят радост. Нека Свети Йосиф, пазителят на призванията, да ви придружава с бащинско сърце!

В Рим, близо до Свети Йоан Латерански, 19 март 2021, Празникът на Свети Йосиф.

Папа Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana