ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА 107-ИЯ  СВЕТОВЕН ДЕН   НА МИГРАНТИТЕ  И БЕЖАНЦИТЕ ЗА 2021 ГОДИНА

[26 септември 2021]

 « Към едно все по-голямо  ние »

 

                                  Скъпи братя и сестри!

В Енцикликата Всички братя Fratelli tutti, изразих загриженост и желание, които все още заемат важно място в сърцето ми: «След здравната криза най-лошата реакция би била да затънем още повече в консуматорска треска и да се потопим в нови форми на егоистично самосъхранение. Нека да зарадваме Небето, че в крайна сметка няма  ‘‘другите’’, а по-скоро  ‘‘ние’’! » (т. 35).

Ето защо мислех да посветя посланието за  107-ия  Световен ден на мигрантите и бежанците на тази тема: «Към едно все по-голямо ние», като така желая да посоча ясен хоризонт за нашето общо пътуване в този свят.

Историята на  «ние»

Този хоризонт присъства в творческия проект на самия Бог: «Бог създаде човека по свой образ, по Божи образ го създаде, Той ги създаде мъж и жена. Бог ги благослови и им каза: “Бъдете плодовити и се множете”» (Бит 1,27-28). Бог  ни създаде мъж и жена, различни и допълващи се същества, за да формираме заедно едно ние предназначено да става все по-голямо с умножаването на поколенията. Бог ни създаде по свой образ, по образа на Своята Единна и Триединна същност, общение в разнообразието.

И когато поради неговото неподчинение човешкото същество се отвърна от Бога, то Той поиска в Своето милосърдие  да предложи път за помирение не на отделни лица, а на един народ, на едно ние предназначено да включи цялото човешко семейство, всички народи: «Ето скинията на Бога е сред хората! Той ще живее с тях, те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.» (Откр 21,3).

Историята на спасението вижда едно ние в началото и едно ние в края и в центъра тайната на Христос, умрял и възкръснал «за да бъдат всички едно» (Йн 17,21). Днес времето ни показва, че това ние поискано от Бог е разчупено  и разкъсано, наранено и обезобразено. И това се случва особено по време на голяма криза, както е сега с пандемията. Затворените и агресивни национализми (виж Всички братя Fratelli tutti, т. 11) и радикалният индивидуализъм (виж Всички братя Fratelli tutti, т. 105) разтрошават или разделят това ние,  както в света, така и в лоното на Църквата. И най-високата цена е платена от тези, които най-лесно могат да станат другите: чужденците, мигрантите, маргинализираните, които живеят в екзистенциалните периферии.

В действителност всички ние сме в една и съща лодка и сме призвани да се ангажираме, за да няма повече стени, които да ни разделят, за да няма повече други,  а само едно ние, толкова голямо, колкото цялото човечество. Ето защо аз използвам този ден, за да отправя двоен призив да вървим заедно към едно все по-голямо ние, обръщайки се първо към верните католици, а после и към всички мъже и жени по света.

Една все по-католическа Църква

За членовете на Католическата Църква този призив се тълкува като ангажимент да бъдат все по-верни на своето католическо същество, като правят това, което Свети Павел препоръчва на общността в Ефес: «Едно тяло и един дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призова Бог. Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението » (Еф 4,4-5).

 

Всъщност католицизма на Църквата, неговата универсалност е една реалност, която изисква да бъде приета и живяна във всяко време според волята и благодатта на Господ, Който ни обеща винаги да бъде с нас, чак до свършека на времената (виж Мт 28,20). Неговият Дух ни прави способни да прегърнем целия свят, за да направим общение в разнообразието,  хармонизирайки различията без никога да се налага еднообразие, което обезличава. В срещата с разнообразието от чужденци, мигранти, бежанци и в междукултурния диалог, който може да възникне от това, ние имаме възможността да израстваме като Църква и взаимно да се обогатяваме. Всъщност, където и да се намира всеки кръстен е пълноправен член на местната църковна общност, член на една Църква, обитател  в един дом, член на едно семейство.

Вярващите католици са призвани да се ангажират, всеки от общността, в която живее, за да стане Църквата все по-приобщаваща, следвайки така мисията поверена от Исус Христос на Апостолите: «И тъй ходете и възвестявайте: Небесното Царство наближи! Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте.  Даром получихте, даром давайте» (Мт 10,7-8).

Днес Църквата е призвана да излезе по улиците на екзистенциалните  периферии, за да се погрижи за ранените и да търси изгубените, без предразсъдъци или страх, без прозелитизъм, но готова да разшири шатрата си, за да приеме всички. Сред жителите на периферията ние ще открием много мигранти и бежанци, разселени  лица и жертви на трафик, на които Господ иска да бъде показана Неговата любов и да бъде провъзгласено Неговото спасение. «Съвременните миграционни потоци представляват нова мисионерска “граница”, привилегирована възможност да известяваме Исус Христос и Неговото Евангелие, без да напускаме собствената си среда, да свидетелстваме по конкретен начин за християнската вяра в милосърдната любов и в дълбоко уважение към другите религиозни изражения. Срещата с мигрантите и бежанците от други вероизповедания и религии е плодотворна почва за развитието на искрен и обогатяващ екуменичен и междурелигиозен диалог » (Реч към Националните Директори на пасторалата  за мигранти, 22 септември 2017).

Един все по-приобщаващ свят

Именно към всички мъже и жени по света отправям моят призив да вървим заедно към едно все по-голямо ние, да изградим отново човешкото семейство, за да изградим заедно нашето бъдеще на правда и мир, като внимаваме никой да не остане изключен.

Бъдещето на нашите общества е бъдеще  “в цветове”, обогатено от разнообразието и междукултурните отношения. Ето защо ние трябва днес да се научим да живеем заедно в хармония и в мир. Особено ми харесва изображението, в деня на «Кръщението» на Църквата на Петдесятница, когато народът на Йерусалим слуша вестта за спасението  непосредствено след слизането на Светия Дух: «Ние –парти, мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела? » (Деян 2,9-11).

Това е идеалът за новия Йерусалим (виж  Ис 60 ; Откр 21,3), където всички народи се събират в мир и хармония, отслужвайки добротата на Бог и чудесата на сътворението. Но за да достигнем този идеал, всички ние трябва да положим усилия да разрушаваме стените, които ни разделят  и да строим мостове, които облагодетелстват културата на срещата, осъзнавайки близката взаимовръзка, която съществува по между ни.  В тази перспектива съвременните миграции ни предлагат възможността да преодолеем страховете си, за да си позволим да се обогатим от разнообразието на дара на всеки човек. Тогава,  ако го искаме можем да превърнем границите в привилегировани места, където чудото на едно все по-голямо ние  може да разцъфне.

Моля всички мъже и жени по света да използват правилно даровете, които Господ  ни е поверил, за да опазим Неговото сътворение и да го направим още по-красиво. «Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. И като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: “Вложете ги в нещо, докато се върна” » (Лк 19,12-13). Господ ще поиска от нас да бъдем отговорни за нашите действия! Но, за да гарантираме, че общия ни дом се поддържа правилно, трябва да се представим като едно все по-голямо, все по-отговорно  «ние» с твърдото убеждение, че всичко добро направено в света е за съвременните и бъдещите поколения. Това е личен и колективен ангажимент, който се ангажира с всички братя и сестри, които продължават да страдат, докато се стремим да постигнем по-устойчиво, уравновесено и приобщаващо развитие. Отнася се за един ангажимент, който не прави никаква разлика между местни и чужденци, между жители и гости, защото се касае за общото богатство и никой не трябва да бъде изключен  от грижите и ползите от него.

Мечтата започна

Пророк Йоил предсказа, че месианското бъдеще би било като ера на мечти и видения вдъхновени от Духа: « Ще излея Духа Си върху всяко плътско същество, вашите синове и дъщери  ще пророкуват, вашите старейшини ще бъдат обучавани чрез сънищата, а вашите младежи чрез видения» (3,1). Ние сме призвани да мечтаем заедно. Не трябва да се страхуваме да мечтаем и да го правим заедно като едно човечество, като спътници по пътя, като синове и дъщери на същата тази земя, която е наш общ дом, всички братя и сестри (виж  Всички братя Fratelli tutti, т. 8).

Молитва

Свети и обични Отче,
Твоят Син Исус ни научи
че на Небето настъпва огромна радост
когато някой, който е бил изгубен - се намери,
когато някой, който е бил изолиран,                                                                                                                                                    отхвърлен или отстранен
е приет отново в нашето ние,
което така става  все  по-голямо.

Ние Те молим да дадеш                                                                                                                                                                                  на всички ученици на Исус
и на всички хора с добра воля
благодатта да изпълняват Твоята воля в света.
Благослови  всеки жест  на приемане  и подкрепа,
който поставя всички, които са в изгнание
в това ние на общността и на Църквата,
за да може нашата земя да стане такава,                                                                                                                                               каквато си я създал,
общ дом на всички братя и сестри.

 Амин.

Рим, Свети Йоан Латерански, 3 май 2021, Празника на Светите Апостоли Филип и Яков.

 Папа Франциск

 

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana