ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА XXXVI-ия СВЕТОВЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА
21 ноември 2021 година
« Стани: защото те правя свидетел на онова, което си видял! » (виж Деян 26,16)
Скъпи млади хора !
Бих искал още веднъж да ви хвана за ръка, за да продължим заедно духовното поклонение, което ни води към Световния Ден на Младежта в Лисабон през 2023 година.
Миналата година, малко преди да се разпространи пандемията, аз подписах посланието, чиято тема беше „Момче, на тебе говоря, стани” (виж Лк 7, 14). В своето провидение Господ искаше вече да ни подготви за това прекалено тежко предизвикателство, пред което щяхме да се изправим.
В целия свят хората трябваше да се изправят пред страданието от загубата на толкова скъпи близки хора и пред социалната изолация. Здравната криза попречи и на вас, младите хора проектирани по природа да сте навън – да излизат, за да ходят на училище, в университета, на работа, или да се срещат по между си … Вие се оказахте в трудни ситуации, с които не сте свикнали да се справяте. Тези, които бяха по-малко подготвени и без подкрепа се почувстваха дезориентирани. В много случаи възникваха семейни проблеми, както и безработица, депресия, самота и пристрастявания. Да не говорим за натрупания стрес, напрежението и изблиците на гняв, както и за увеличаването на насилие.
Но слава Богу, това не е единствената страна на монетата. Макар че изпитанието ни показа нашите слабости, то също така ни разкри и нашите добродетели, сред които предразположеността към солидарност. Навсякъде по света ние видяхме много хора, включително и много млади хора да се борят за живота, да сеят надежда, да защитават свободата и справедливостта, да бъдат миротворци и строители на мостове.
Когато един млад човек падне, тогава в известен смисъл пада самото човечество. Но също така е вярно, че когато един млад човек се изправи отново, сякаш целият свят се изправя отново. Скъпи млади хора, какъв голям потенциал се намира във вашите ръце! Каква сила носите в сърцата си!
Така и днес също Бог казва на всеки от вас : “Стани!”. Надявам се с цялото си сърце, че това послание може да ни помогне да се подготвим за нови времена, за една нова страница в историята на човечеството. Но не е възможно ние да започнем отново без вас, скъпи млади хора. За да се изправи отново светът се нуждае от вашата сила, вашия ентусиазъм и вашата страст. В този смисъл бих искал да размишлявам с вас върху пасажа от Деяния на Апостолите, в който Исус казва на Павел: “ Стани ! Правя те свидетел на онова, което си видял” (виж Деян 26, 16).
Павел свидетел пред царя
Стихът, от който се вдъхновява темата за Световния ден на Младежта 2021 е взет от свидетелството на Павел пред цар Агрипа, докато е бил в затвора. Този, който някога беше враг и гонител на християните, сега е осъден точно, заради вярата си в Христос. Около двадесет и пет години по-късно Апостолът разказва своята история и основният епизод от своята среща с Христос.
Павел изповядва, че в миналото е преследвал християните, докато един ден, когато е отивал в Дамаск, за да арестува няколко от тях, една светлина “по-ярка от слънцето” обгръща него и неговите спътници (виж Деян 26, 13), но самият той чу “един глас” : Исус се обърна към него и го нарече с името му.
“Савле, Савле !”
Нека се задълбочим заедно в това събитие. Наричайки го с неговото име, Господ дава на Савел ясно да разбере, че го познава лично. Това е все едно, че му казваше: “Знам кой си ти, знам какво си замислил, но въпреки това се обръщам към теб”. Той го призовава два пъти, в знак на специално и много важно призвание, както беше направил с Мойсей (виж Изх 3, 4) и със Самуил (виж 1 Сам 3, 10). Падайки на земята, Савел признава, че е свидетел на божествено проявление, на мощно откровение, което го завладява, но не го унищожава, напротив назовава го с неговото име.
Всъщност, самата лична и не анонимна среща с Христос променя живота. Исус показва, че познава добре Савел, “че го познава отвътре”. Въпреки че Савел е гонител, и дори в сърцето му да има неприязън към християните, Исус знае, че това се дължи на невежество и иска да прояви в него Своето милосърдие. Тази благодат, тази незаслужена и безусловна любов, ще бъде именно светлината, която коренно ще промени живота на Савел.
“Кой си ти, Господине?”
Изправен пред това мистериозно присъствие, което го нарича по име, Савел пита: « Кой си ти, Господине? » (Деян 26, 15). Този въпрос е изключително важен и в живота рано или късно, всички ние трябва да си го зададем. Не е достатъчно да сме чували за Христос от другите, необходимо е лично да говорим с Него. По принцип това е да се молим. Това е да говорим направо на Исус, въпреки че може би сърцата ни все още са в безпорядък, умът ни е изпълнен със съмнения или дори презрение към Христос и християните. Пожелавам всеки млад човек от дъното на сърцето си, да успее да зададе този въпрос: “Кой си ти, Господи?”.
Ние не можем да предполагаме, че всички познават Исус, дори и в ерата на интернет. Въпросът, който много хора задават на Исус и на Църквата е именно този: “Кой си ти?”. В цялата история за призванието на Павел, това е единственият път, когато той говори. И на неговия въпрос Господ веднага отговаря: «Аз съм Исус, Когото ти преследваш » (ibid.).
“Аз съм Исус, Когото ти преследваш!”
Чрез този отговор Господ Исус разкрива на Савел една голяма тайна: фактът, че той се отъждествява с Църквата, с християните. До тогава Савел не беше виждал нищо от Христос, освен верните, които беше затворил в затвора (виж Деян 26, 10), чиято смъртна присъда той самият беше гласувал (ibid.). И той беше видял как християните отговарят на злото с добро, на омразата с любов, приемайки несправедливостта, насилието, клеветите и преследванията, изстрадани за името на Христос. Впрочем, ако вгледаме добре, Савел в известна степен, без да знае това, беше се срещнал с Христос: той Го беше срещнал вече в християните!
Колко пъти сме чували да се казва: “Исус- да, Църквата – не”, сякаш те можеха да бъдат взаимозаменяеми. Ние не можем да опознаем Исус, без да познаваме Църквата. Ние можем да опознаем Исус само чрез братята и сестрите от Неговата общност. Не можем да кажем, че сме напълно християни, ако не живеем в църковното измерение на вярата.
“Мъчно е за тебе, да риташ против ръжена.”
Това са думите, с които Господ се обръща към Савел, след като той е бил паднал на земята. Но сякаш Той мистериозно му говореше от дълго време, опитвайки се да го привлече към Себе Си, а Савел се съпротивляваше. Същият този нежен “упрек”, който нашият Господ отправя към всеки млад човек, който се отдалечава от Него: “Докога ще бягате надалеч от Мене? Защо не чуваш, че Аз те викам? Аз чакам твоето завръщане”. Подобно на пророк Йеремия, понякога ние казваме : «Няма да напомням повече за Него » (Йер 20, 9). Но в сърцето на всеки има разпален огън: дори и да полагаме усилия да го ограничим, ние не успяваме, защото той е по-силен от нас.
Господ избира някой, който дори Го преследва, напълно враждебен към Него и Неговия народ. Но няма човек, който да бъде непоправим за Бога. Чрез личната среща с Него винаги е възможно да се започне отначало. Никой млад човек не е извън обсега на Божията благодат и Божието милосърдие. На никого не можем да кажем: твърде е далеч ... твърде е късно ... Колко много млади хора, въпреки страстта да се противопоставят и да се движат срещу течението, при това те носят скрита в сърцата си необходимостта да се ангажират, да обичат с всички сили, да се отъждествят с мисия! Исус, в младия Савел, вижда именно това.
Да признаем своята слепота
Ние можем да си представим, че преди срещата с Христос, Савел беше в известен смисъл “изпълнен със самия себе си”, считайки се за “велик” чрез своята морална цялост, чрез своето усърдие, чрез своя произход, чрез своята култура. Той със сигурност беше убеден, че е на прав път. Но когато Господ му се разкрива, той е “смазан” и се оказва ослепен. Изведнъж той открива, че не е в състояние да вижда не само физически, но също така и духовно. Сигурността му е разклатена. В душата си той усеща, че онова, което го водеше с толкова страст – усърдието да елиминира християните –беше напълно погрешно. Той си дава сметка, че не е абсолютният носител на истината, напротив, че е далеч от нея. И като сигурността му и неговото “величие” също се срива. Изведнъж той се оказа изгубен, крехък и “малък”.
Това смирение – осъзнаването на собствените граници – е от основно значение! Този, който мисли, че знае всичко за самия себе си, за другите и дори за религиозните истини ще се затрудни да се срещне с Христос. Савел стана сляп, изгуби жалоните си за ориентация. Сам в тъмнината, единствените ясни неща за него са светлината, която е видял и гласът, който е чул. Какъв парадокс: именно, когато осъзнаем, че сме ослепели, започваме да виждаме.
След като е бил заслепен по пътя към Дамаск, Савел ще предпочита да бъде наричан Павел, което означава “малък”. Не се касае за име или фамилия, или за псевдоним - „артистично име” – днес използвано много често, дори сред обикновените хора: срещата с Христос го накара да се почувства наистина така, разбивайки стената, която му пречеше да се опознае наистина. Той твърди за самия себе си: «Аз, аз съм най-малкият от Апостолите, не съм достоен да бъда наричан Апостол, защото преследвах Църквата на Бога» (1 Кор 15, 9).
Света Тереза от Лизиьо, подобно на други светци, обичаше да повтаря, смирението е истината. В наши дни много „истории” формират дните ни, особено в социалните мрежи, често изкуствено конструирани с много декори, камери и различни тапети за фон. Винаги търсим повече светлините на сцената, умело насочени, за да можем да покажем на „приятели” и последователи един образ на себе си, който често не отразява нашата истина. Христос, светлината на деня, идва да ни просветли и да ни върне автентичността, освобождавайки ни от всички маски. Той ясно ни показва какви сме ние, защото ни обича, такива, каквито сме.
Да променим перспективата
Обръщането на Павел не означава връщане назад, а отваряне към една изцяло нова перспектива. Всъщност той продължава пътя си към Дамаск, но вече не е този, който е бил, той е друг човек (виж Деян 22, 10). Ние можем да се обърнем и да се обновим в обикновения живот, правейки нещата, които сме правили преди, но с преобразени сърца и с различни мотивации. В този случай, Исус изрично моли Павел да отиде в Дамаск, където е отивал. Павел се подчини, но сега целта и перспективата на пътуването му се промениха радикално. От сега нататък той ще гледа реалността с нови очи. Преди те бяха тези на бдителния преследвач, а отсега нататък те ще бъдат очите на ученика-свидетел. В Дамаск, Анания го кръщава и го въвежда в християнската общност. В тишина и молитва, Павел ще задълбочава своя собствен опит и новата идентичност, която му е дадена от Господ Исус.
Нека да не разпръскваме силата и страстта на младите хора
Поведението на Павел преди срещата с Възкръсналия Исус не ни е толкова чуждо. Колко сила и страст живеят също и във вашите сърца, скъпи млади хора! Но ако тъмнината около вас и във вас ви попречи да виждате точно, рискувате да се загубите в битки, които нямат смисъл, чак докато проявите насилие. И за съжаление вие самите ще бъдете първите жертви, както и тези, които са близо до вас. Съществува и опасност от борба за каузи, които в началото защитават правилните ценности, но които достигнали до разочарование се превръщат в разрушителни идеологии. Колко много млади хора днес може би подтикнати от своите политически или религиозни убеждения, в крайна сметка се превръщат в инструменти за насилие и унищожение в живота на мнозина! Някои, родени в дигиталната ера, намират във виртуалната среда и в социалните мрежи ново бойно поле, като използват безскрупулно оръжието на fake news -фалшивите новини, за да разпространяват отрова и да унищожават противниците си.
Когато Господ нахлува в живота на Павел, Той не анулира личността му, не заличава неговото дръзновение и неговата страст, но предлага да се използват неговите дарби, за да направи от него велик евангелизатор, чак до краищата на земята.
Апостол на народите
Павел по-късно ще бъде известен като „Апостолът на народите”: този, който беше скрупулен фарисей съблюдаващ Закона! Ето още един парадокс: Господ се доверява именно на този, който Го е преследвал. Подобно на Павел, всеки от нас може да чуе в дълбините на сърцето си този глас, който му казва: “Доверявам ти се. Знам твоята история и я поемам в ръцете Си, заедно с теб. Дори често пъти да си бил срещу Мене, Аз те избирам, и правя от теб Мой свидетел”. Божествената логика може да направи от най-лошия гонител, велик свидетел.
Христовият ученик е призван да бъде «светлината на света» (Мт 5, 14). Павел трябва да свидетелства за това, какво е видял, но сега той е сляп. Отново попадаме в парадокс! Но именно чрез личния си опит Павел ще може да се отъждестви с тези, при които Господ го изпраща. Всъщност той е станал свидетел «за да им отвори очите, за да ги отведе от тъмнината към светлината» (Деян 26, 18).
“Стани и свидетелствай!”
Прегръщайки новия живот, който ни е даден в Кръщението, ние също получаваме мисия от Господ: “Ти ще Ми бъдеш свидетел!”. Това е мисия, на която трябва да се посветим, която променя живота.
Днес поканата на Христос към Павел е отправена към всеки един от вас, млади хора: Стани! Ти не можеш да стоиш на земята и да “се оплакваш от съдбата си”, има мисия, която те очаква! Ти също можеш да бъдеш свидетел на делата, които Исус започна да извършва в теб. Ето защо в името на Христос, ти казвам:
- Стани и свидетелствай за твоя опит, като слепец, който е срещнал светлината, който е видял доброто и красотата на Бога в себе си, в другите, и в общението на Църквата, което надделява над всяка самота.
- Стани и свидетелствай за любовта и уважението, които е възможно да се установят в човешките отношения, в семейния живот, в диалога между родители и деца, между младите и възрастните хора.
- Изправи се и защити социалната справедливост, истината и коректността, човешките права, преследваните, бедните и уязвимите, безгласните в обществото, имигрантите.
- Стани и свидетелствай с нов поглед, който ти дава да гледаш сътворението с очи изпълнени с удивление, което те кара да признаеш Земята като наш общ дом и поглед, който ти дава смелостта да защитиш интегралната екология.
- Стани и свидетелствай, че провалените животи могат да бъдат възстановени, че хората, които вече са мъртви по дух, могат да бъдат възкресени, че поробените хора могат да станат свободни, че потиснатите от скръбта сърца - могат да намерят отново надежда.
- Стани и свидетелствай с радост, че Христос е жив! Разпространявай Неговото послание за любовта и спасението сред своите връстници, в училище, в университета, на работа, в дигиталния свят, навсякъде.
Господ, Църквата, Папата ви се доверяват и ви правят свидетели по отношение на толкова много други млади хора, които вие срещате по „пътищата на Дамаск“ в наше време. Не забравяйте: « Ако някой наистина е изпитал любовта на Бог, която го спасява, той не се нуждае от много време за подготовка, за да тръгне да Го, известява, той не може да чака, докато получи много уроци или дълги инструкции. Всеки християнин е мисионер, доколкото е срещнал Божията любов в Исус Христос» (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т. 120).
Станете и чествайте СМД във вашите отделни Църкви!
Подновявам към всички вас, млади хора по цял свят, поканата да вземете участие в духовното поклонение, което ще ни отведе да честваме заедно Световния Ден на Младежта в Лисабон през 2023 година. Близката среща обаче е в във вашите отделни Църкви, в различните диоцези и епархии по целия свят, където по време на тържеството за Христос Цар, Световният Ден на Младежта 2021 ще бъде честван на местно ниво.
Надявам се, че всички ние ще можем да изживеем този етап, като истински поклонници, а не като „туристи на вярата“! Нека се отворим за изненадите на Бог, Който иска да накара да заблести Неговата светлина над нашия път. Нека се отворим да слушаме Неговия глас, също така чрез нашите братя и сестри. Така ще си помагаме взаимно да се изправим заедно и в този труден исторически момент да станем пророци на новото време, изпълнени с надежда! Нека Блажената Дева Мария се застъпва за нас.
Рим, Свети Йоан Латерански, 14 септември 2021, Празника на Въздвижението на Светия Кръст.
ПАПА ФРАНЦИСК
Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana
