ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА
55-ия СВЕТОВЕН ДЕН НА МИРА
1-ви януари 2022 година
Диалог между поколенията, образование и труд:
инструменти за изграждане на траен мир
- « Колко прекрасни са върху планините, нозете на благовестника, който възвестява мира» (Ис 52, 7)
Тези думи на пророк Исая изразяват утехата, въздишката на облекчение на един народ в изгнание, изтощен от насилие и злоупотреба, подложен на унижение и на смърт. Пророк Варух се питаше: «Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите, причислен си към тия, които са в ада? » (3, 10-11). За тези хора появата на пратеника на мира означаваше надежда за възраждане от развалините на историята, началото на светло бъдеще.
Дори и днес, пътят на мира, който Свети Павел VI нарече с новото име интегрално развитие [1], за съжаление остава далеч от реалността на много мъже и жени, както и на човешкото семейство, чиито реалности сега са напълно свързани. Въпреки многобройните усилия, насочени към конструктивен диалог между нациите, то оглушителният шум от войните и конфликтите нараства, както болестите с пандемични размери се разпростират, а последиците от климатичните промени и от влошаването на околната среда се увеличават, които драмата на глада и жаждата задълбочава и един икономически модел основан по-скоро върху индивидуализма, отколкото върху солидарното споделяне продължава да доминира. Дори и днес, както във времето на древните пророци, викът на бедните и на земята [2] не престава да се надига, за да умолява за правда и мир.
Във всяка епоха мирът е едновременно дар от небето и плод на обща ангажираност. Всъщност има “архитектура” на мира, в която се намесват различни обществени институции, и има едно “занятие” на мира, което включва лично всеки от нас [3]. Всеки може да съдейства за изграждането на един по-мирен свят: като започне от собственото си сърце и отношенията в семейството, в обществото и с околната среда, и стигне чак до отношенията между народите и между Държавите.
Бих искал да предложа тук три начина за изграждане на траен мир. На първо място, диалогът между поколенията като основа за реализирането на общи проекти. Второ, възпитанието като фактор за свободата, отговорността и развитието. И накрая, трудът за пълното реализиране на човешкото достойнство. Тези три елемента са от съществено значение за «разработването на един социален пакт» [4], без който всеки проект за мир е непоследователен.
- Диалогът между поколенията за изграждането на мира
В един свят, който все още е обхванат от пандемията, която причини толкова много злини, «някои се опитват да избягат от реалността и да се приютят в своите собствени светове, други се изправят срещу нея, служейки си с разрушително насилие. Въпреки това между егоистичното безразличие и насилствения протест, винаги е възможна опцията на: диалога. Диалогът между поколенията.» [5].
Всеки искрен диалог, когато не е лишен от справедлива и положителна диалектика, винаги изисква основно доверие между събеседниците. Ние трябва да открием отново това взаимно доверие! Настоящата здравна криза засили у всеки чувството на самота и затваряне в себе си. Със самотата на възрастните хора идва и чувството за безпомощност на младите хора, както и липсата на обща представа за бъдещето. Тази криза определено е болезнена. Но тя също е криза, която може да изкара най-доброто от хората. Наистина по време на пандемията ние видяхме щедри свидетелства за състрадание, споделяне и солидарност по целия свят.
Диалогът се състои в това да се изслушваме взаимно, да дискутираме, да постигаме съгласие и да вървим заедно. Насърчаването на всичко това между поколенията означава да се обработва твърдата и неплодородна почва на конфликта и отхвърлянето, за да се отгледат семената на траен и споделен мир.
Докато технологичното и икономическото развитие често пъти разделя поколенията, съвременните кризи разкриват неотложността на техния съюз. От една страна младите имат нужда от екзистенциалния разумен и духовен опит на възрастните хора, а от друга възрастните хора се нуждаят от подкрепата, обичта, креативността и динамиката на младите хора.
Големите социални предизвикателства и процесите за умиротворяване не могат да минат без диалог между пазителите на паметта –възрастните хора и тези, които продължават историята - младите хора, не повече от готовността на всеки да направи място за другия, за да не се преструва, че заема цялата сцена, докато преследва непосредствени интереси, сякаш няма нито минало, нито бъдеще. Глобалната криза, в която живеем ни показа, че срещата и диалогът между поколенията са двигател на здравословна политика, която не се задоволява да управлява настоящето «с кръпки или бързи решения» [6], но която се предлага като видна форма на любов към ближния[7], в търсене на общи и дългосрочни проекти.
Ако, когато сме изправени пред трудности, знаем как да практикуваме този диалог между поколенията, «ние ще можем да бъдем добре вкоренени в настоящото и оттам често да посещаваме миналото и бъдещето: да посещаваме често миналото, за да се учим от историята и да лекуваме раните, които понякога ни причиняват; да посещаваме често бъдещето, за да подхранваме ентусиазма, да пораждаме мечти, да пробуждаме пророчества, да караме надеждите да разцъфтяват. По този начин ние ще можем обединени да се учим едни от други » [8]. Без корени, как биха могли дърветата да растат и да дават плодове?
Достатъчно е да помислим върху въпроса за грижата за нашия общ дом. Всъщност околната среда е «един заем, който всяко поколение получава и трябва да предаде на следващото поколение» [9], Следователно трябва да оценяваме и насърчаваме многобройните млади хора, които се ангажират за един по-справедлив и загрижен свят за опазването на сътворението поверено на нашите грижи. Те го правят със загриженост и ентусиазъм и преди всичко с чувство на отговорност пред неотложната промяна на посоката[10], която ни налагат трудностите, произтичащи от настоящата етична и социално - екологична криза[11].
Освен това възможността за съвместно изграждане на пътищата на мира не може да бъде отделена от образованието и труда, които са привилегировани места в контекста на диалога между поколенията. Това е именно образованието, което осигурява граматиката на диалога между поколенията, и именно в трудовия опит мъжете и жените от различни поколения се срещат, за да си сътрудничат, да обменят знания, опит и умения за общото благо.
- Образованието и възпитанието като двигатели на мира
През последните години бюджетът за образование и възпитание бе считан за разходи, а не за инвестиции и така чувствително бе намален в целия свят. И все пак те са основните вектори на цялостното човешко развитие: те правят личността свободна и отговорна, а също така са и необходими за защита и насърчаване на мира. С други думи образованието и възпитанието са основите на едно общество, обединено, цивилизовано, способно да създаде надежда, богатство и прогрес.
А от друга страна военните разходи се увеличиха, надвишавайки нивото, регистрирано в края на “студената война” и изглежда, че те трябва да растат неимоверно [12].
Ето защо е необходимо и наложително всички, които носят правителствена отговорност да разработят икономически политики, които да предвидят обръщане на отношението между публичните инвестиции в образованието и фондовете предназначени за въоръжаване. Впрочем стремежът към реален процес за международно разоръжаване може да ни донесе само големи облаги за развитието на народите и нациите, освобождавайки финансови ресурси, които да се използват по по-подходящ начин в здравеопазването, образованието, инфраструктурите, грижата за територията и т.н.
Надявам се, че инвестирането във възпитанието се придружава от един по-обширен ангажимент за насърчаване на културата за загрижеността [13] . Изправено пред фрактурите на обществото и инерцията на институциите, то може да стане общ език, който разрушава бариери и гради мостове. «Една страна израства, когато води конструктивен диалог за различните си културни богатства: популярна култура, университетска култура, култура за младежите, култура за изкуства и технологии, икономическа култура, култура за семейството и медийна култура » [14]. Впрочем е необходимо да се изкове нова културна парадигма чрез «глобален възпитателен пакт за и с участието на младите поколения, който ангажира семействата, общностите, училищата и университетите, институциите, религиите, управляващите, цялото човечество във формирането на зрели личности» [15]. Пакт, който насърчава възпитанието в интегрална екология според културния модел за мир, развитие и устойчивост, основан върху братството и съюза между човешкото същество и околната среда [16].
Инвестирането в образованието и възпитанието на младите поколения е основния път, който ги води чрез специфична подготовка да заемат успешно справедливо място в света на труда [17].
- Насърчаването и осигуряването на труд изгражда мира
Трудът е необходим фактор за изграждането и опазването на мира. Той е израз на собствената същност и собствените дарби, но също така усилие, умора, сътрудничество с останалите, защото винаги работим с някого или за някого. От тази подчертано социална гледна точка, трудът е място, където ние се научаваме да даваме своя принос за един по-поносим за живеене и красив свят.
Пандемията Covid-19 утежни ситуацията на света на труда, който вече беше изправен пред многобройни предизвикателства. Милиони икономически дейности фалираха, временните работници са все по-уязвими, много от тези, които предоставят основни услуги са допълнително пренебрегвани от общественото и публично съзнание, дистанционното обучение причини в много случаи спад в ученето и в начините на обучение. Младите, които навлизат в пазара на труда и възрастните - жертви на безработицата, днес са изправени пред драматични перспективи.
Особено, въздействието на кризата върху сивата икономика, която често касае работниците мигранти, беше унищожително. Много от тях не са признати от националните закони, сякаш те не съществуват. Те живеят в много несигурни условия, те и техните семейства са подложени на различни форми на робство и са без социална система, която да ги защитава. Като прибавим факта, че само една трета от населението по света в трудоспособна възраст се ползва от социална защита или може да се възползва от нея в ограничен достъп. В много страни насилието и организираната престъпност нарастват, задушавайки свободата и достойнството на личността, тровейки икономиката и възпрепятствайки развитието на общото благо. Отговорът на тези ситуации може да мине само през разширяването на възможностите за достоен труд.
Всъщност трудът е основата, върху която се изграждат правдата и солидарността във всяка общност. Ето защо «не трябва да се стремим да заместваме човешкия труд с технологичния процес, защото човечността би деградила още повече. Трудът е необходимост, той е част от смисъла на живота на тази земя, пътят за съзряване, за човешко развитие и личностна релизация» [18]. Ние трябва да обединим идеи и усилия, за да създадем условия и да намерим решения, та всяко човешко същество в трудоспособна възраст да има възможността чрез своя труд да допринесе за живота на своето семейство и обществото.
По-спешно от всякога е да насърчаваме в целия свят прилични и достойни условия за труд, ориентирани към общото благо и защитата на сътворението. Трябва да осигурим и да подкрепим свободата за инициатива на предприятията и същевременно да развиваме подновена социална отговорност, така че печалбата, да не е единственият водещ критерий.
В тази връзка трябва да бъдат стимулирани, приети и подкрепени инициативите, които на всички нива да мотивират предприятията към респект на основните човешки права на работничките и работниците, като правят съпричастни не само институциите, но така също потребителите, гражданското общество и предприятията. Колкото повече последните осъзнават тяхната социална роля, толкова повече се превръщат в места, където се упражнява човешкото достойнство, като по този начин вземат участие в изграждането на мира. В този аспект политиката е призвана да играе активна роля, насърчавайки справедлив баланс между икономическата свобода и социалната справедливост. Всички тези хора, които действат в тази област, започвайки с католическите работници и предприемачи, могат да намерят сигурни насоки в Социалната Доктрина на Църквата.
Скъпи братя и сестри, тъй като ние се стремим да обединим нашите усилия, за да излезем от пандемията, аз бих искал още веднъж да изразя моята признателност към всички, които са ангажирани и продължават да се посвещават с отговорност и щедрост, за да осигурят образование, сигурност и защита на правата, да предостаавят медицински грижи, да улесняват срещата между членовете на семействата и болните, за да гарантират икономическа защита на бедните хора или на тези, които са изгубили своята работа. И уверявам всички жертви и техните семейства в моята молитва.
Към управляващите и всички, които имат политически и социални отговорности, към пастирите и аниматорите на църковните общности, както и към всички мъже и жени с добра воля, аз отправям призив да вървим заедно в тези три пътя: диалогът между поколенията, образованието и труда, със смелост и креативност. И да бъдат все повече и повече онези, които безшумно, със смирение и упоритост, да стават ден след ден миротворци. И нека Божият Благослов за мир винаги да ги води и придружава.
Ватикана, 8 декември 2021 година
Папа Франциск
[1] Cf. Lett. enc. Populorum progressio (26 март 1967), т. 76 стихове.
[2] Cf. Lett. enc. Laudato si’ (24 май 2015), т. 49.
[3] Cf. Lett. enc. Fratelli tutti (3 октомври 2020), т. 231.
[8] Exhort. ap. Christus vivit (25 март 2019), т. 199.
[9] Lett. enc. Laudato si’ (24 май 2015), т. 159.
[12] Cf. Послание към участниците в 4ия Форум в Париж за мир , 11-13 ноември 2021.
[13] Cf. Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 231; Послание за 54ия Световен Ден на Мира. Културата за грижата като път за мира (8 декември 2020).
[14] Lett. enc. Fratelli tutti (3 октомври 2020), т. 199.
[15] Видео за Глобално споразумение за Възпитание Global Compact on Education. Заедно да погледнем отвъд Together to look Beyond (15 octobre 2020).
[16] Cf. Видео за виртуална среща на високо равнище за климатичните амбиции le High Level Virtual Climate Ambition Summit (13 декември 2020), т. 18.
[17] Cf. Свети Йоан Павел II, Lett. enc. Laborem exercens (14 септември 1981), т. 18.
[18] Lett. enc. Laudato si’ (24 май 2015), т. 128.
Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana
