Актуалности

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ПО СЛУЧАЙ  XXVIIIия СВЕТОВЕН ДЕН НА БОЛНИТЕ

                  за  2020 година

 

 

«Елате  при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя» (Мт 11, 28)

 

                  Скъпи братя и сестри,

  1. Думите, които Исус произнася: «Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя» (Мт 11, 28) посочват тайнствения път на благодатта, който се разкрива на обикновените и който предлага утеха на тези, които се мъчат и които са уморени. Тези думи изразяват солидарността на Човешкия Син, Исус Христос пред лицето на потиснатото и страдащото човечество. Колко хора страдат тялом и духом! Той призовава всички хора да отидат при Него, «елате при Мене», и Той им обеща утеха и покой. «Когато Исус казва това,  Той се изправя пред хората, които среща всеки ден по пътищата на Галилея: толкова много обикновени хора,  бедни, болни, грешници, изключени по силата на закона и потискащата социална система ... Тези  хора непрекъснато Го следваха, за да слушат Неговото слово – слово, което даваше надежда.» (Ангел Господен, 6 юли 2014).

 В този  XXVIIIми Световен Ден на Болните, Исус  отправя своята покана към болните и угнетените, към   бедните,  които знаят, че зависят изцяло от Бог и които наранени от бремето на изпитанията имат нужда от   изцеление.  Исус Христос не налага закони на онези, които изпитват безпокойство, заради собственото си       положение на крехкост, болка и слабост, но Той им предлага Своето милосърдие, т.е. Своята личност, с която ги   утешава. Исус гледа нараненото човечество. Той има очи, които виждат, които възприемат, защото виждат в   дълбочина. Това не е един бърз и безразличен поглед, а поглед, който се задържа и приема всеки човек, всеки   човек в неговото здравословно състояние без да изключва никого,  канейки всеки да влезе в Неговия живот,  за   да изпита нежност.

  1. Защо Исус Христос храни  тези чувства? Защото самият Той стана слаб като изпита човешкото страдание и от своя страна получи  утеха от Отца. Всъщност само този, който лично е изпитал утехата може да бъде утеха за другия. Съществуват различни тежки  форми на страдание: нелечими и хронични заболявания, психични патологии, тези които се нуждаят от рехабилитация или палиативни грижи, различни увреждания, както болести на детството така и на старостта … При тези обстоятелства понякога се усеща, че липсва човечност и тогава се оказва необходимо да персонализираме подхода към болния не само като го обгрижваме, но и да поемем грижата за едно цялостно човешко изцеление. Когато човек е болен усеща не само, че неговата физическа цялост е нарушена, но и неговите релационни, интелектуални, емоционални и духовни измерения също са нарушени. Затова очаква освен терапията подкрепа, загриженост и внимание … накратко очаква любов. Освен това наред с пациента е и неговото семейство, което страда и което също се нуждае от утеха и близост.
  2. Скъпи болни братя и сестри, болестта ви поставя по един специален начин сред тези, които са «уморени и потиснати», тези които привличат погледа и сърцето на Исус. Ето откъде идва светлината за вашите моменти на тъмнина, както и надеждата за вашата утеха. Той ви кани да отидете при Него: «Елате». Наистина в Него безпокойствата и въпросите, които възникват във вас в тази  “нощ” на тялото и духа ще намерят сили да бъдат преодолени. Със сигурност  Христос не  ни дава рецепти, но чрез Неговото страдание, Неговата смърт и Неговото Възкресение Той ни освобождава от потисничеството на злото.

 Във вашето състояние вие със сигурност имате нужда от място, където да се утешите. Църквата иска да бъде все   повече и все по-доброто “убежище ” на добрия Самарянин,  който е Христос (виж Лк 10, 34), именно домът,     където вие можете да намерите Неговата благодат, която се изразява чрез близостта, приемането и облекчението.   В  този дом, вие ще можете да срещнете хора, които са изцелени  чрез Божието  милосърдие и в тяхната немощ   ще съумеят да ви помогнат да си носите кръста, чрез техните собствени наранявания, през които да погледнете   хоризонта отвъд болестта  и да получите светлина и въздух за вашия живот.

 Именно  в това дело за утеха на болните братя се намира и службата на здравния персонал, на лекаря, на   медицинските сестри, на здравните и административни работници, на санитари и доброволци,  които чрез своите  компетенции  действат така , че да се  усеща присъствието на Христос,  Който предлага Своята утеха и поема   грижа за болния, като лекува неговите наранявания.  Но те също така са мъже и жени, с тяхната уязвимост и   техните заболявания. За тях специално се прилага този  принцип, според който «веднъж получили утеха и покой   от Христос ние сме призвани на свой ред да станем утеха и покой за нашите братя, с благо и смирено   отношение, по подобие на Учителя.» (Ангел Господен, 6 юли 2014г.).

  1. Уважаеми дейци в света на здравеопазването, всяка предварителна, диагностична, терапевтична намеса, изследвания грижи и рехабилитация са адресирани към болния човек, където съществителното име “личност, човек” винаги има предимство над прилагателното „болен“. Следователно вашите действия постоянно трябва да се стремят към достойнството и живота на човека, и никога да не отстъпват пред актовете на евтаназията, на асистираното  самоубийство или отнемането на живота, дори когато етапът на заболяването е необратим.

 В опита на ограниченията и дори при възможен провал в медицинската наука изправена пред все по-   проблематичните клинични случаи  и фатални диагнози, вие сте призвани да се отворите към трансцедентното   измерение, което може да ви предложи  цялостния  смисъл  на вашата професия. Нека помним, че животът е   свещен, че принадлежи на Бог и следователно е неприкосновен и не можем да разполагаме  с него (виж   Instr. Donum vitae, т. 5 ; Енцикликата Evangelium vitae, т. 29-53). Животът трябва да бъде приет, защитен,     уважаван  и служен от раждането до смъртта: това е едновременно изискване  както на разума така и на вярата в   Бог, създател на живота. В някои случаи,  възражението по съвест е необходимият избор за вас,  за да останете и   да подкрепите с  “да” живота и личността.  Във всеки случай вашият професионализъм воден от християнската   милосърдна любов, ще бъде най-добрата услуга предоставена на истинското човешко право: правото на живот.   Когато не можете да излекувате, вие винаги можете да се погрижете с жестове и процедури, които да дадат   облекчение и утеха на болния.

 За съжаление в контекста на войната и на сблъсъци породени от насилие, здравният персонал и структурите,   които се ангажират с приемането и оказването на помощ на болните са взети на прицел.   В някои области   политическата власт също претендира да манипулира  здравеопазването  в своя полза, като ограничава самата   автономност на медицинската професия. В действителност да се атакуват  тези, които се посвещават  в служба   на страдащите членове на социалното тяло не е от полза за никого.

  1. В този XXVIIIмиСветовен ден на Болните, аз мисля за многобройните братя и сестри, които в целия свят нямат възможност  за  достъп  до медицинско обслужване,  защото живеят в бедност. Затова се обръщам към  здравните институции и правителствата на всички страни  по света, нека не пренебрегват социалната справедливост  в полза  на икономическия аспект. Надявам се, съчетавайки принципите на солидарност и субсидиарност  да  бъде възможно сътрудничеството, така че всеки да има достъп до подходящи грижи за опазване и възстановяване на здравето. Благодаря от все сърце на доброволците, които се поставят в служба на болните, като често се опитват да компенсират структурните недостатъци, отразявайки чрез жестове на нежност и близост, образът на Христос, Добрия Самарянин.

 Поверявам на Дева Мария здравето на болните, всички хора, които носят бремето на болестта с техните   семейства, както и целия здравен персонал. Уверявам ви, че съм близо до всички вас в молитва и ви изпращам от   все сърце Апостолически Благослов.

Ватикана,  3 януари 2020г., Възпоменание на Пресветото Име Исусово.

Папа Франциск 

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana