Актуалности

ПОСЛАНИЕ  НА ПАПА ФРАНЦИСК
ПО ПОВОД  XXIXия  СВЕТОВЕН ДЕН НА БОЛНИТЕ     

2021година

 

Защото един е вашият Учител-Христос, а вие всички сте братя (Мт 23, 8). Връзката на доверие е в основата на грижата за болните

 

Скъпи братя и сестри!

Честването на  29ия Световен Ден на Болните, който ще се проведе на 11 февруари 2021, в деня на Възпоменание на Дева Мария от  Лурд, е подходящо време да се отдели специално внимание на болните хора и на тези, които им помагат, както и на местата посветени на грижи в лоното на семейството и на общностите. Моите мисли са специално насочени към всички, които по целия свят  страдат от последиците на пандемията на коронавируса. Искам да изразя на всички специално на най-бедните и на изключените, че духовно съм близо до тях и ги уверявам в загрижеността и съпричастността на Църквата.

  1. Темата за този Ден е вдъхновена от евангелския пасаж, в който Исус критикува лицемерието на онези, които говорят, а не вършат (виж Мт 23, 1-12). Когато свеждаме вярата до безплодни вербални упражнения, без приложение в историята и в потребностите на другия, тогава съгласуваността изчезва между изповядваното верую и реално живяното. Рискът е голям, Ето защо Исус използва силни изрази, за да предупреди за опасността да се плъзнат в идолопоклонство към себе си и заявява: «Защото един е вашият Учител-Христос, а вие всички сте братя»(стих 8).

      Критиката на Исус е отправена към тези,  които «говорят, а не вършат» (стих 3) е винаги полезна за всички, защото никой        не е имунизиран срещу злото на лицемерието, едно много сериозно зло, което в последствие предотвратява да разцъфтим        като деца на единния Отец, призвани да живеем в универсално братство. 

      Изправени пред нуждите на нашия брат и на нашата сестра, Исус ни предлага модел на поведение, което е съвсем                    противоположно на лицемерието. Той предлага да се спрем, да изслушаме, да установим пряка и лична връзка с другия,            да почувстваме съпричастност и  емоция към него или към нея, да се оставим да ни докосне страданието им, докато се              ангажираме за това чрез услуга. (виж Лк 10, 30-35).

  1. Опитът на болестта ни кара да почувстваме нашата уязвимост и същевременно вродената ни необходимост от другия. Нашето състояние става още по-ясно и ние по очевиден начин изпитваме зависимостта си от Бог. Когато сме болни, всъщност несигурността, страха, а понякога дори тревогата нахлуват в умовете и сърцата ни, ние изпадаме в състояние на безпомощност, защото нашето здраве не завсиси само от нашите способности или от нашето   “терзание ” (виж Мт 6, 27).

      Болестта налага искане за смисъл, който във вярата е насочен към Бог, искане, което търси ново значение и нова посока          за  нашето съществуване и които понякога не могат веднага да намерят отговор. Семейството и приятелите не винаги са в        състояние да ни помогнат в това трудоемко търсене.

      В това отношение библейската фигура на Йов е емблематична. Съпругата и приятелите му не успяват да го придружат в            неговото нещастие, още по-зле те засилват у него самотата и недоумението, като го обвиняват. Йов потъва в състояние на        безпомощност и неразбиране. Но именно чрез тази изключителна крехкост, отхвърляйки всяко лицемерие и избирайки              пътя на искренността към Бог и към другите, той отправя своя настоятелен вик към Бог, който в крайна сметка му отговаря        като му отваря нов хоризонт.  Той му потвърждава, че неговото страдание не е наказание или възмездие; то дори не е              отдалечаване от Бог или знак за Неговото безразличие. Така тази жизнена и трогателна декларация на Господ бликва от          нараненото и излекувано сърце на Йов: «По слухове те познавах, но  сега очите ми те видяха» (42, 5).

  1. Болестта винаги има лице, и не само едно: тя има лицето на всеки болен, както и на тези, които се чувстват пренебрегнати, изключени, жертви на социални несправедливости, които отричат техните основни права (виж Енцикликата Fratelli tutti, т. 22). Настоящата пандемия разкри много недостатъци в здравните системи и пропуски в предоставянето на помощ на болни хора. Достъпът до грижи не винаги е подсигурен за възрастните хора, за най-слабите и най-уязвимите, и не винаги по справедлив начин. Това зависи от политическия избор, начина на администриране на ресурсите и ангажираността на тези, които заемат отговорни постове. Да се инвестират ресурси в грижи и помощ на болните хора е приоритет свързан с принципа, че здравето е основно общо благо. В същото време пандемията подчертава всеотдайността и великодушието на здравните работници, доброволците, работниците, свещениците, монасите и монахините, които с професионализъм, самоотвержено с чувство за отговорност и любов към  ближния, помагаха,  обгрижваха, утешаваха и служеха много на болните и на техните семейства. Едно мълчаливо мнозинство от мъже и жени, които избраха да наблюдават тези лица, поемайки грижа за нараняванията на пациентите, които чувстваха близки, поради общата им принадлежност към човешкото семейство.

      Всъщност близостта е скъпоценен балсам, който често носи подкрепа и утеха на тези, които страдат от болестта. Като                християни ние изпитваме близостта, като израз на любовта на Исус Христос, Добрият Самарянин,  който със състрадание          става близък на всяко човешко същество, наранено от греха. Обединени с Него под действието на Светия Дух, ние сме              призвани да бъдем милосърдни като Отца и да обичаме особено нашите болни, слаби и страдащи братя (виж Йн 13, 34-35).        И ние живеем в тази близост, не само лично, но също така под формата на общност: всъщност братската любов в Христос          поражда общност способна за изцеление, която не изоставя никого, която включва и приема, особено най-слабите.

      Във връзка с това бих искал да припомня значението на братската солидарност, която се изразява конкретно в служението        и може да приема много разнообразни форми, всички насочени да подкрепят ближния. «Да служим означава да се грижим        за слабите членове на нашите семейства, на нашето общество, на нашия народ.» (Проповед в Хавана, 20 септември                  2015г.). В това усилие всеки е способен  да стои настрана от своите стремежи, пожелания, желания за всяка власт,                    виждайки конкретно най-уязвимите. […] Службата винаги се стреми към лицето на брата, докосва неговата плът, чувства          неговата близост  и дори в някои случаи  “страда” и търси усъвършенстването на брата. Ето защо службата никога не е              идеологическа,  стига да не служи на идеи, а на хората» (ibid.).

  1. За да бъде добра една терапия, релационният аспект е решаващ, защото дава възможност за цялостен подход към болния човек. Оценяването на този аспект също така помага на лекарите, медицинските сестри, специалистите и доброволците да поемат отговорност за тези, които страдат, за да ги придружават в изцелителното пътуване, благодарение на изграденото доверие в междуличностните отношения (виж Новата Харта на Здравните Оператори(2016), т. 4). Следователно става въпрос за пакт между тези, които се нуждаят от грижи и тези, които се грижат за тях; пакт основан върху взаимното доверие и уважение, върху искреността, върху готовността, за да се преодолее  всяка защитна бариера, да се постави достойнството на пациента в центъра, да се защити професионализма на здравните работници и да се поддържат добри  отношения със семействата на пациентите.

      Тази връзка с болния човек намира точно неизчерпаем източник за мотивация и сила в милосърдната любов на Христос,            както показва хилядолетното свидетелство на мъже и жени, които са се осветили, служейки на болните. Всъщност от                тайната на смъртта и Възкресението на Христос бликва тази любов, която е в състояние да придаде пълен смисъл,  както          на  състоянието на пациента така и на състоянието на онези, които се грижат за него. Евангелието го потвърждава много          пъти, показвайки че изцеленията извършени от Исус, никога  не са магически жестове, а винаги са плод на среща на                  междуличностна връзка,   където на Божия дар поднесен от Исус отговаря вярата на този, който я приема, в резюме на              думите на Исус, които Той често повтаря: «Твоята вяра те спаси».

  1. Скъпи братя и сестри, заповедта за любов, която Исус остави на Своите ученици се осъществява конкретно в отношенията с болните хора. Едно общество е толкова по-хуманно, колкото повече поема грижата за своите крехки и страдащи членове и колкото повече умее да го направи с ефикасност водена от братска любов.  Нека се стремим към тази цел и да направим така,  че никой да не остане сам, никой да не се чувства нито изключен, нито изоставен. 

     Аз поверявам болните хора, здравните работници, тези които работят до страдащите на Мария, Майка на милосърдието и         Здраве за болните. От Пещерата в Лурд и от нейните безброй Светилища издигнати по цял свят, нека тя подкрепи  нашата       вяра и нашата надежда и да ни помогне да поемем грижата едни за други с братска любов. Над всички и на всеки давам от       все сърце моята Благословия.

          Рим, Свети Йоан Латерански, 20 декември  2020 година, четвърта Неделя на Адвента.

Папа Франциск 

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana