Актуалности

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ

Световен Ден на възрастните родители и на възрастните хора

“Аз съм с вас през всичките дни”

                           Скъпи дядовци, Скъпи баби!

“Аз  съм с вас през всичките дни” (виж Мт 28, 20) ! Това е обещанието, което Господ даде на Своите ученици преди да се възнесе на небето и това е същото обещание, което повтаря днес и на вас, скъпи дядо и скъпа бабо. На теб. “Аз съм с теб през всичките дни” са също и думите, с които като Епископ на Рим, и в качеството си на възрастен човек като теб, аз бих искал да се обърна към теб по случай този първи Световен ден на Възрастните родители и Възрастните хора. Цялата Църква е близо до теб –да се изразим по-добре тя е близо до нас: тя се грижи за теб, тя те обича и не иска да те остави сам! 

Знам, че това послание достига до теб в един труден момент: пандемията беше  като неочаквана и ужасна буря, сурово изпитание, което сполетя живота на целия свят, но което изискваше специално отношение, още по-грубо отношение към нас възрастните хора. Мнозина от нас се разболяха, много загубиха живота си или видяха как техния другар в живота или техни близки умират; а трети бяха принудени да се усамотят и да останат за много дълго време изолирани.

Господ познава всяко от нашите настоящи страдания. Той е близо до тези, които преживяват болезненото изпитание  да бъдат оставени на страна, нашата самота – утежнена от пандемията не Му е безразлична. Едно предание разказва, че Свети Йоаким, дядото на Исус, също е бил изключен от своята общност, защото е нямал деца, неговият живот, както и този на жена му Анна е бил считан за безполезен. Но Господ му изпрати ангел, за да го утеши. Докато стоеше потънал в мъка пред портите на града му се яви пратеник на Господ и му каза: «Йоакиме, Йоакиме, Господ отговори на твоята настойчива молитва».[1] Джото в една от известните си фрески,[2] изглежда разполага епизод през нощта, една от онези безбройни и безсънни нощи, изпълнени със спомени, грижи и копнежи, с които много от нас са свикнали.

Но докато всичко изглежда така мрачно, както през тези месеци на пандемията,  Господ продължава да изпраща  ангели,  за да облекчи нашата самота и да ни повтаря: “Аз съм с вас през всичките дни”. Той ти го казва, Той ми го казва, Той го казва на всички нас! Такъв е смисълът на този Ден, който аз поисках да се празнува за пръв път тази година след един дълъг период на изолация и все още бавно възстановяване на социалния живот: нека всеки дядо, всяка баба, всеки възрастен човек особено тези от нас, които са най-изолирани да получи посещение от ангел!

Понякога тези ангели  ще имат чертите на нашите внуци, друг път тези на членовете на нашето семейство, на приятелите за цял живот или приятели, които сме срещнали в тези трудни моменти. През този период ние научихме значението на ласките и посещенията за всеки от нас, и колко съм натъжен, че все още на някои места тези жестове не са възможни!

Но Господ ни изпраща също своите пратеници чрез Божието Слово, което никога не липсва в нашия живот. Нека да четем всеки ден по една страница от Евангелието, да молим Псалмите, да четем Пророците! Ще бъдем изненадани от верността на Господ. Писанията също ще ни помогнат да разберем какво Господ очаква днес от нашия живот. Всъщност Той изпраща работници на лозето Си по всяко време на деня  (виж  Мт 20, 1-16), във всеки сезон от живота. Аз мога да свидетелствам, че получих призива да стана Епископ на Рим в момент, в който бях докоснал, така да се каже, пенсионната възраст и не мислех, че мога да направя повече нещо ново. Господ е винаги близо до нас, винаги с нови покани, с нови думи и със Своята утеха. Той винаги е близо до нас. Знаете, че Господ е вечен и никога няма да се оттегли, никога.

В Евангелието на Матей, Исус казва на Апостолите: «И тъй идете научете всички народи: като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал» (28, 19-20). Тези думи също са адресирани днес към нас и ни помагат  по-добре да разберем, че нашето призвание е да съхраним корените, да прерадем вярата на младите и да се грижим за най-малките. Слушайте внимателно: какво е нашето призвание днес на нашата възраст? Да съхраним корените, да предадем вярата на младите и да се грижим за най-малките. Не забравяйте това.

Не зависимо от твоята възраст, дали работиш още или не, дали си останал сам или си още със семейството, дали си станал баба или  дядо рано или по-късно, дали си все още самостоятелен или вече имаш нужда от помощ, тъй като няма пенсионна възраст  за мисията известявай Евангелието и предавай традициите на най-малките.  Трябва да излезеш на пътя  и преди всичко трябва да излезеш от себе си, за да предприемеш нещо ново.

Така че има и за вас обновено призвание в този решаващ момент от историята. Ще се запиташ: как е възможно? Моята сила се изчерпва малко по малко и не вярвам да мога да направя нещо голямо.  Как мога да започна да се държа различно, когато навикът е станал правило за моето съществуване? Как мога да се посветя на тези, които са по-бедни, когато имам вече толкова много грижи за моето семейство? Как мога да разширя кръгозора си, когато дори не мога да напусна жилището си? Моята самота не е ли твърде тежко бреме? Колко от вас си задават този въпрос: моята самота не е ли твърде тежко бреме? Никодим  задава подобен въпрос  на самия Исус, когато го пита: «Как може възрастен човек да се роди?» (Йн 3, 4). Това е възможно, отговаря Господ, отваряйки сърцето си за действието на Светия Дух, който духа, където пожелае. Светият Дух, по силата на свободата, която има, отива навсякъде и прави каквото поиска.   

Както го казах много пъти, ние няма да излезем същите от тази криза, през която премина целият свят: ние ще излезем по-добри или по-лоши. И «За радост на небето […] нека това да не е поредния сериозен епизод от историята, от когото да не си вземем поука! – имаме твърда глава! –. За радост на небето нека не забравяме починалите възрастни хора, поради липса на аспиратори! […] За радост на небето нека толкова страдание да не бъде безполезно, та да направим крачка  към един  нов начин на живот и да открием окончателно, че ние имаме нужда едни от други, и че ние имаме дългове едни към други, за да се възроди човечеството.» (Енцикликата Fratelli tutti, т. 35). Никой не се спасява съвсем сам. Всички ние сме длъжници, едни на други. Всички братя.

В тази връзка бих искал да ти кажа, че имаме нужда от теб, за да изградим, в братство и социално приятелство, утрешния свят: този, в който ние ще живеем – ние с нашите деца и нашите внуци, когато бурята отмине. Всички ние трябва да бъдем  «заинтересовани страни за рехабилитацията и подпомагането на наранените общества» (ibid., т. 77). Сред различните стълбове, които ще трябва да поддържат тази нова конструкция, има три, за които ти можеш да помогнеш по-добре от всеки да се поставят. Три стълба: мечти, памет и молитва. Близостта на Господ ще ни даде сила да тръгнем по нов път, дори най-крехките от нас, по пътищата на мечтите, на паметта и на молитвата.  

Някога Пророк Йоил даде това обещание: «Старците ви ще бъдат научени от сънища, а вашите момци от видения» (2, 28). Бъдещето на света живее в този съюз между млади и възрастни хора.Кой  по-добре от младите хора може да вземе мечтите на възрастните хора и да ги поведе към добро? Но затова трябва да продължим  да мечтаем: в нашите мечти за правда, мир и солидарност се крие възможността нашите младежи да имат новите видения и да можем заедно да изградим бъдещето. Важно е и ти също да свидетелстваш, че е възможно да излезем обновени от преживяното изпитание. И съм уверен, че това не е единственото изпитание, защото в живота си ти си имал много такива, от които си успявал да се измъкнеш. Поучи се от този опит, за да се измъкнеш и сега.

Следователно мечтите са тясно свързани с паметта.  Мисля си за това колко е ценен болезнения спомен от войната и какво новите поколения  могат да научат от него за стойността на мира. И от теб зависи да предадеш това, ти, който си изживял болката на войната. Помненето е истинска мисия за всеки възрастен човек: паметта и предаването на тази памет на другите. Едит Брук, която оцеля след трагедията на Холокоста, казва, че «фактът, че си осветил дори едно съзнание си струва усилието и болката да пазим жив спомена за това, което се е случило – и допълва – за мен помненето е синоним на живот».[3] Мисля също за своите дядо и баба за тези от вас, които трябваше да емигрират и знаят колко е трудно да напуснеш своя дом, както много хора  го правят и  днес в търсене на по-добро бъдеще. Някои от тях може би са близо до нас и се грижат за нас. Тази памет може да помогне да изградим един по-хуманен и по-гостоприемен свят. Но без паметта не можем да го изградим; без основи ти никога не можеш да построиш  къща. Никога! А основите на живота са паметта.

И накрая молитвата. Както веднъж моят предшественик Папа Бенедикт, светият старец, който продължава да се моли и работи за Църквата, каза: «Молитвата на възрастните хора може да закриля света, помагайки му вероятно още по-проникновено, отколкото активизма на толкова много хора».[4] Той каза това почти в края на своя Понтификат  през 2012 година. Колко е хубаво това! Твоята молитва е безценен извор: това е един бял дроб, от който не могат да се лишат  нито Църквата, нито света (виж  Апостолическо насърчение Evangelii Gaudium, т. 262). Особено в това толкова трудно за човечеството време, когато сме на път да пресечем бурното море на пандемията, всички заедно в една лодка,  твоето застъпничество за света и за Църквата не е напразно, а показва на всички спокойната увереност за сигурен пристан.

Скъпа бабо, скъпи дядо, в момента, когато приключвам моето послание, бих искал да посоча примера на Блажения -и скоро Светец-  Шарл дьо Фуко. Той живя като отшелник в Алжир  и от този периферен контекст свидетелства за  «стремежа си да почувства всяко човешко същество като брат» (Енцикликата Fratelli tutti, т. 287). Неговата история показва как е възможно, дори в самотата на пустинята да се застъпваш за бедните от целия свят и да станеш наистина универсален брат или сестра.

Моля  Господ, та следвайки примера му, всеки от нас да може да разшири  сърцето си и да го направи съпричастно към страданията на последните, и способно да се застъпва за тях. Нека всеки от нас се научи да повтаря на всички, и особено на най-младите, тези думи на утеха, които са ни отправени днес: “Аз съм с теб през всичките дни” ! Да продължим напред и смелост! Нека Господ да ви благослови.

Рим, Свети Йоан Латерански, 31 май 2021, Празника на Посещението на Дева Мария.

ПАПА ФРАНЦИСК

_______________________

[1] Епизодът е разказан в Съборното послание  на Яков.

[2] Отнася се до изображението, което е избрано като лого на Световния Ден на Възрастните Родители и Възрастните Хора.

[3] Паметта е живот, писането е диханието. L’Osservatore Romano, 26 януари 2021.

[4] Посещение в старчески дом “Да живеят възрастните хора -Viva gli anziani”, 2 ноември  2012.

[00871-FR.01] [Ориганален текст на италиански език]