Католическата Никополска Епархия обхваща територията на цяла северна България – от Дунав до Стара планина, и от Сърбия на запад до Черно море на изток. Като такава, тази поместна църква /диоцез/ води началото си от 1648 г. с назначаването на Епископ Филип Станиславов за пръв Никополски епископ. Корените на тази епархия ни отвеждат в античността, в древния римски град Никополис ад Иструм, основан от император Траян през 102 г. в чест на победата му над даките. Никополис – град на победата е дал името си на Никополската епархия. Този град е бил застроен на река Росица, близо до Велико Търново и до днешното село Никюп. Сегашният град Никопол на р.Дунав е възникнал много по-късно /построен от император Хераклий през VII век/ и не е бил епископско седалище, нито е дал името си на Никополската епархия. От историята виждаме, че един от най-известните Никополски епископи от древния Никополис ад Иструм  е бил през IV век Вулфила, съвременник  на Св.Йоан Златоуст. Този Никополски епископ Вулфила превел Евангелието от гръцки на готски език за верните от този район. В края на VI век прииждащите от север народи разрушават Никополис ад Иструм, епископа се оттегля за кратко време в Русе /наричан Сексагинта Приста,т.е. „Град на 60-те кораба”/ и през VII век цветущото антично християнство и Никополската епархия са унищожени от новите, не-християнски народи дошли от север /готи, авари, славяни, българи/. Епархията ще възкръсне като местна църква през османското робство, с увеличаването на католическото население – било чрез идването на многобройни чужденци, „долнодунавските левантийци” /германци, италианци, австрийци, чехи, французи и др./, било чрез увеличаването на българите-католици. Още през XIV век Чипровци и околните села Копиловец, Железна и Клисура стават католически центрове с модерни църкви и училища, дали бележитите епископи и родолюбци Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Илия Маринов, Антон Стефанов. През XVI-XVII век става и обръщането в християнската вяра на еретиците павликяни, населяващи десетина селища в Никополско и Свищовско /Ореш, Белене, Трънчовица, Горно и Долно Лъжене, Маринополци, Петокладенци, Брестовец, Калугерица и др./ 

В нашите земи идват Отците францисканци от Босна, водени от Епископ Петър Солинат, които утвърждават във вярата чипровчаните и покръстват северните павликяни. С увеличаването на католическото население в северна България възкръсва и Никополската епархия. През 1648 г. Светият Престол назначава свещеника от Ореш Филип Станиславов за Никополски епископ. Епископът е нямал постоянно седалище /катедра/ за диоцеза си. Той е пътувал из различните селища, често пъти преоблечен като турски търговец, гонен и ограничаван в пастирската си дейност било от турските управници, било от гръцките фанариоти. След Чипровското въстание от 1688 г. голяма част от българите-католици, оцелели от масовите гонения и репресии бягат във Влашко и се установяват трайно в областта Банат /тогава в Австро-Унгария/. Към чипровските католици в Банат се присъединяват и католици от Свищовско, покръстени павликяни и така се раждат големите български селища в Банат – Винга, Стар Бешенов, Брещя, Бело блато, Иваново и др. Част от банатските българи ще се завърнат в свободна България едва в края на XIX век, за да основат новите енории: Драгомирово, Бърдарски геран, Асеново, Гостиля, Брегаре. Миграцията на много българи-католици във Влашко и Банат била обусловена от непоносимите условия за живот и пасторал в северна България през втората половина на XVII и през целия XVIII век поради честите войни на Османската империя с Австро-Унгария и гоненията на местните католици. През 1781 г. папа Пий VI поверява пастирската грижа на верните от епархията на Отците пасионисти /монашеска конгрегация, създадена през 1720 г. от Свети Павел от Кръста, която има специална набожност към Христовото страдание/. Първите пасионисти дошли в село Трънчовица на 1 май 1782 г. преоблечени като търговци – Франческо Ферери и Джакомо Сперандио, италианци. Отците пасионисти започват силна пастирска дейност, но едва след Кримската война, Епископ Анджело Парси получава разрешение от турското правителство да построи големи католически църкви в селищата: Лъжене /днес Малчика/, Ореш, Белене и Трънчовица. Никополските епископи преместили своето седалище в Букурещ – още през 1792 г. Епископ Павел Дуванлията, българин от с.Дуванлий, Пловдивско бил принуден да се прехвърли в Букурещ. След него всички следващи епископи /от отците пасионисти/ резидирали в Букурещ. През 1883 г. Светият престол отделил Букурещ от Никополската епархия, като се създала Букурещката архиепископия, докато Никополската епархия покривала само северна България със седалище /катедра/ на епископа в Русе. Първият Никополски епископ, резидирал в Русе е бил италианския свещеник Иполит Агосто, който се заел да построи катедрала в Русе /1890 г./. Неговият приемник – Монсиньор Хенрих Дулсе осветил новопостроената новоготическа катедрала „Свети Павел от Кръста” в Русе, с  красиви стъклописи /витражи/ и орган. Започва истински разцвет на цялата Никополска епархия – увеличават се енориите с връщането на част от банатските българи; построяват се внушителни църкви /Бърдарски геран, Белене, Ореш, Русе, Варна/; идват нови монашески общества, които откриват католически колежи – „Нотр Дам де Сион” в Русе, колежа на отците успенци „Св.Михаил” във Варна и др.; откриват се и семинарии за подготовка на свещеници /малката семинария „Св. Гаврил на Скръбната Божия Майка” в Свищов/.

През 1946 г. след повече от 30 годишно управление на големия пасионист Епископ Дамян Теелен, холандец, за Никополски епископ е назначен и ръкоположен Монсиньор Евгений Босилков, български пасионист от Белене. По това време започват масови арести на католически свещеници от цяла България. Заловен е и Никополския епископ Евгений Босилков, съден от скалъпен процес и осъден на смърт, разстрелян за вярата си в София през нощта на 11.11.1952 г. Този велик мъченик и епископ оставя незаличима следа в душата на всеки вярващ и на 15 март 1998 г. бе провъзгласен за „блажен” от Папа Йоан-Павел II в базиликата „Св.Петър” на Рим, а днес е също покровител на цялата ни епархия. След убийството на Монсиньор Босилков, Никополската епархия остава 23 години без епископ. През 1975 г. бе назначен и ръкоположен за нов Никополски епископ свещеник Васил /Васко/ Сейреков от Пловдив, наследен от Монсиньор Самуил Джундрин /1979-1995/. Днес Никополската епархия се управлява от Монсиньор Петко Христов, ръкоположен за Никополски епископ на 6 януари 1995 г. в Рим.  Верните от Католическата Никополска епархия населяват основно следните селища: Русе, Свищов, Белене, Ореш и Драгомирово /Свищовско/; Малчика, Трънчовица, Асеново, Гостиля и Брегаре /Плевенско/, Плевен, Левски, Бърдарски геран /Врачанско/, Видин, Враца, Габрово, Велико Търново, Царев брод /Шуменско/ и Варна.   

Отец Койчо Димов