Актуалности

ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

До Свещениците, богопосветените и верните

от Католически Никополски Диоцез

Уважаеми Събратя в Свещенството и богопосветени, скъпи братя и сестри,

Намираме се в началото на едно силно и благоприятно време, което Бог за пореден път ни дарява чрез Своята Църква: времето на Великия Пост, което ни води към честването на Христовите Страдания и Пасхата на Господа, победата Му над злото и смъртта. Този път на Великия Пост започна на Пепеляна Сряда, с покаятелния акт на посипването на главите на вярващите с пепел като израз на осъзнаването на греховете ни и на обръщането на нашите сърца към Бога, на желанието ни за дълбоко вътрешно обновление. Неслучайно Светият Отец Папа Франциск избра тази година за тема на своето Великопостно послание думите на Исус към Апостолите: „Ето, възлизаме за Йерусалим ...“ (Мат. 20,18). Папа Франциск ни посочва конкретна цел: да отидем в светия град Йерусалим с Господа, да живеем заедно с Него в покорство на любовта на Бога Отец, очаквайки Възкресението. Великият Пост е време, поредна възможност за нас да обновим нашата вяра, надежда и любов.

В това време трябва преди всичко да гледаме към Оногова, Който „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2, 8). Великият Пост е благоприятно време да се завърнем при Бога, за да можем в пасхалната нощ да обновим нашите кръщелни обещания.

Великият Пост е същевременно време на духовна борба: за да преживеем пасхалната тайна на Господа, трябва да победим с помощта на Исус егоизма на нашето „аз“, да Му позволим да ни преобрази със Своята любов. Затова Църквата ни предлага пътя на пост, милосърдни дела и молитва. Те са средства, които получаваме от Господ Исус, за да преживеем добре това благодатно време (виж Мат. 6, 1-18).

В своето Великопостно послание Папа Франциск ни прризовава да използваме тези средства, за да извървим успешно този път, който ще ни доведе до обновлението на вярата, надеждата и любовта ни: великите Божии дарове, които изграждат нашия живот и конкретните ни избори. Постът, молитвата и милостинята са условия и израз на нашето обръщане. „Пътят на бедността и лишението (постът), погледът и милосърдните жестове към наранения човек (милосърдието) и диалогът с Отца (молитвата) ни позволяват да станем въплъщение на една искрена вяра, на една жива надежда и на една действена любов“ (Папа Франциск, Великопостно послание за 2021 г.).

Затова всички ние, християните, сме призвани да направим от Великия Пост време на живот във вярата, надеждата и любовта, като християнската общност и всеки вярващ се грижат за онези, които страдат, които са изоставени или са в притеснение, особено в условията на пандемията от Covid -19. И нека тези каритативни измерения на Постното време се превърнат в постоянен начин на живот на Църквата и на всекиго от нас!

В нашето великопостно пътуване ще срещнем и един велик пример на послушанието: Свети Йосиф, годеник на Пресветата Дева и Осиновител на нашия Господ Исус Христос. Той е за нас пример за това, как да приемаме Божията воля за живота ни: с доверие, покорно и креативно. На него Папа Франциск посвети, както и на семейството, годината, която заедно преживяваме като Църква, като християнска общност.

Възлюбени братя и сестри, Великият Пост е време, от което се нуждаем. Да преживеем това време с вяра и радостно упование, приемайки с благодарност казаното ни от Господа: „Не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по име и ти си Мой!“ (Ис. 43, 1).

Пожелавам на всички вас  свято и благодатно Великопостно пътуване!

     Монс. Страхил Каваленов

              Избран Епископ

    Апостолически Администратор

на Католическия Никополски Диоцез

 

Хората с посветен живот са  “добрите самаряни” на това време

Кардинал Жоао Браз де Авис и (João Braz de Aviz) и Mgr Хосе Родригес Карбало (José Rodriguez Carballo), респективно Префект и Секретар на Конгрегацията за Институти за посветен живот и Общества на апостолския живот, отправиха писмо до посветените мъжете и жени с наближаването на Месата, която Папа Франциск трябва да отслужи на 2 февруари на  25e Ден на Посветения Живот.

Vatican News

Това послание е формулирано около «корените на пророчеството» съдържащи се в Енцикликата  Fratelli tutti, които чертаят перспектива носеща смисъл за това изпитателно време, особено за религиозните общности.

«В продължение на месеци, проследяваме новините, които достигат до нас от общностите от различни нации: те говорят за безпорядък, зарази, смъртни случаи, човешки и икономически затруднения, за намаляване на Институтите, страховете ... но те също така говорят за вярност изпитана чрез страданието, смелостта, ясното свидетелство дори в болка или несигурност, за споделяне на всяко терзание и всяко нараняване, за грижи и близост към най-малките, за милосърдна любов и служба с цената на живота», подчертават отговорниците в дикастерията ангажирани с различни форми на посветен живот.

Хората с посветен живот, ангажирани в апостолския живот, както и в съзерцателния живот, са призвани да поставят енцикликата  Fratelli tutti в сърцето на техния живот, тяхната формация и тяхната мисия, за да бъдат «самаряните на тези дни, преодолявайки изкушението да се съсредоточат върху себе си и да се оплакват в себе си, или да затворят очи пред болката, страданията и бедността на толкова много мъже и жени, на толкова много народи».

 Да осъзнаем братската отговорност

«Всички ние сме братя и сестри, докато се молим, може би без да сме толкова на ясно в Отче Наш, защото  “без отваряне на всички  към Отца, не може да има солидни и стабилни причини за призива към братство”», пишат авторите на посланието, цитирайки 272 параграф от Енцикликата Fratelli tutti. Този текст, «написан в исторически момент, който Папа Франциск е определил като часа на истината, е ценен дар за всяка форма на посветен живот, който без да крие многото наранявания на братството, може да намери там отново корените на пророчеството».

Вдъхновен от Свети Франциск от Асизи, основател и вдъхновител на много общности, Папата  «разширява хоризонта и ни кани да бъдем майстори на универсалното братство, пазители на общия дом: земята и всяко създание», следвайки вдъхновението, съдържащо се в Енцикликата  Laudato Si’.

Път за да се задейства цялото човечество

«Следователно става въпрос за отваряне на процеси за придружаване, преобразяване и генериране; за разработване на проекти за насърчаване на културата на диалога между различни народи и поколения». Всеки посветен човек, още със своето специфично призвание трябва  да разбере, че всичко е свързано, и че неговия ангажимент е обвързан с проблемите на цялото човечество, в динамиката на конкретно изживяното братство.

«В хоризонта на тази мечта, която е поставена в нашите ръце, нашата страст, нашето постоянство, следващият 2 февруари тази година ще бъде красив празник, в който да възхваляваме и да благодарим на Господ за дара на нашето призвание и мисия», подчертават накрая Кардинал Braz de Aviz и Mgr Carballo.

Благославяйки и поверявайки всички посветени на Света Мария и на Свети Йосиф, те ги призовават да постоянстват в  «жива и любяща вяра, сигурна и радостна надежда, действаща и смирена милосърдна любов».

 

1. Каква беше целта на вашето посещение в България и дали тук намерихте това, което очаквахте? 
2. Придобихте ли впечатления за състоянието на КЦ в България? Бихте ли ги споделили? 
3. Могат ли религиите да живеят в мир? 
4. Мислите ли, че в тази връзка Католическата църква прави достатъчно усилия? 
5. Как мислите, нашата църква ще успее ли да задържи младежите и дали дава отговори на въпросите, които ги вълнуват? 

РЕЧ НА АПОСТОЛИЧЕСКИЯ НУНЦИЙ КЪМ МОНСИНЬОР СТРАХИЛ КАВАЛЕНОВ на 20.01.2021, СОФИЯ

 

 

Моите поздравления към монс. Страхил, новия избран Никополски епископ, избран от Папа Франциск за нов пастир на епархията, която след времето на комунистическото управление беше реорганизирана и ръководена с особена заслуга в продължение на близо 25 години от Н.В.П. Монсиньор Петко Христов до смъртта му на 14 септември м.г. В продължение на 2 години Монсиньор Страхил беше близък сътрудник, като Генерален викарий, на Монсиньор Петко. С него проведе стажа си за Епископ. Другата голяма школа като пастир той завърши като енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово.  

Защо Светият Отец Франциск, сред толкова много добри и свестни свещеници от Никополска епархия – и българи, и от други националности, - избра за Епископ точно Монсиньор Страхил? Не знам, но имам голяма улика. След апостолическата визита в България Папа Франциск, на 11 май 2019 г., ме помоли със свое писмо да благодаря на организаторите на посещението и уточни: Специални благодарности на отец Страхил Каваленов, който толкова успешно се справи като преводач и в същото време, ми даде прекрасно свидетелство за апостолско усърдие. 

Мнозина се питат какво Нунцият е оценил у Монсиньор Страхил. Не искам предварително да правя светец Монсиньор Страхил – Господ ще се погрижи, ако той го заслужи, - но видях признаци, които ме отведоха към него. Освен главния, който е неговото „пастирско усърдие“, всеотдайността към своето свещеническо служение без пестене на енергия и време, като се старае да бъде пастир на всички, без разлика от политическа принадлежност или социална класа. Освен това, видях неговата голяма култура, най-вече в историческите науки – аз съм историк, – и неговото международно измерение. Учил е в България, Полша, Швейцария и в Рим. Знае 8 езика.

Като Епископ и Нунций искам да дам на Монсиньор Страхил някои препоръки: 

Гледай на епархията на първо място не като на структура – макар че ще трябва да я укрепиш и обновиш, - а като на общност от хора, като се вглеждаш в младежите, отделните свещеници и бедните, които нарастват като брой. 

Не стой затворен в епископския дом, срещай се с хората, по възможност в преки контакти, независимо дали са миряни, или свещеници, католици или от друга религиозна принадлежност, българи или чужденци. Никой не трябва да се чувства пренебрегнат от теб. 

 Гледай винаги напред. Миналото е в нас, със светлини и сенки. Съхрани доброто от миналото, но гледай към настоящето и бъдещето. Времената се менят. Не догонвай историята, а се старай да изграждаш, доколкото ти се полага, историята, заедно с миряните и свещениците от Никополската епархия. 

 

Монсиньор Анселмо Гуидо Пекорари

Апостолически нунций в България

От 21 до 24 февруари 2019 г. по молба на Папа Франциск, във Ватикана се събраха президентите на епископските конференции в света, за да размишляват заедно върху кризата на вярата и тази на Църквата, забелязани в цял свят в следствие на разтърсващите новини за сексуални злоупотреби, извършени от църковни лица върху малолетни. Внушителността и тежестта  на информацията от тези престъпления, разтърсиха дълбоко свещеници и миряни, и не малко от тях поставиха под въпрос самата вяра на Църквата като такава.

Апостолическата Нунциатура, заедно с Междуритуалната епископска конференция на Католическата църква в България и Никополски диоцез (епархия) съобщават, че Светият Отец Папа Франциск назначава за Никополски епископ, Високопреподобния монсиньор Страхил Каваленов. Досега той изпълняваше длъжността Апостолически администратор на овакантения престол на същия диоцез (епархия), както и енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово.
 
Монсиньор Страхил Каваленов е роден на 25 март 1966 г. в село Разград (област Монтана). Получава образованието си в класическата гимназия в столицата и Историческия факултет на Софийски университет. Ръкоположен е за свещеник в Белене (Никополски диоцез) на 18 април 2009 г. след като завършва теология в Папския Латерански университет в Рим. От 2009 г. е енорийски свещеник на енория „Блажена Дева Мария на броеницата“ във Велико Търново, а от 2012 г. на енория „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово. През 2018 г. е назначен за Генерален викарий на Никополски диоцез от Негово Високопреосвещенство монсиньор Петко Христов, като остава на този пост до 14.09.2020 г., ден на кончината на Никополския епископ. На същата дата Светия Отец Папата го направи Апостолически администратор на овакантения престол на Никополски диоцез.
 
 
БИОГРАФИЯ НА ПРЕПОДОБНИЯ МОНС. СТРАХИЛ КАВАЛЕНОВ
 
Монс. СТРАХИЛ ВЕСЕЛИНОВ КАВАЛЕНОВ е роден в село Разград (област Монтана) на 25 март 1966 г., където е прекарал и детството си. След това се премества в София, където живее около 20 години и се дипломира в Класическата гимназия. Освен български език, говори италиански, полски, френски, руски, латински и старогръцки.
 
През 1992 година завършва история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
 
Учи философия и теология в Лугано (Швейцария), в Краков (Полша) и в Рим, в Папския Латерански университет, където през 2009 г. получава бакалавърска степен.
 
На 18 април 2009 г. е ръкоположен за свещеник в Никополски диоцез (епархия).
 
От 2009 г. е енорийски свещеник във Велико Търново, а през 2012 г. става енорийски свещеник и в Габрово.
 
През 2018 г. е назначен от монс. Петко Христов за Генерален викарий на Никополски диоцез.
 
На 14 септември 2020 г. е назначен за Апостолически администратор на Никополски диоцез.
 
На 5 октомври 2020 г. е удостоен с ордена “Кръст за заслуги” на Суверенния Малтийски орден.

Скъпи братя и сестри в Христа,

с това писмо искам да ви съобщя, че

Папа Франциск днес ни информира, за назначението за Епископ на Никополския диоцез отец Страхил Веселинов Каваленов, досегашен апостолически администратор, енорийски свещеник на църквите „Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново и „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово.

Информацията е официална и може да се разпространява навсякъде.

Отец Валтер Горра