Актуалности

Апостолическата Нунциатура, заедно с Междуритуалната епископска конференция на Католическата църква в България и Никополски диоцез (епархия) съобщават, че Светият Отец Папа Франциск назначава за Никополски епископ, Високопреподобния монсиньор Страхил Каваленов. Досега той изпълняваше длъжността Апостолически администратор на овакантения престол на същия диоцез (епархия), както и енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово.
 
Монсиньор Страхил Каваленов е роден на 25 март 1966 г. в село Разград (област Монтана). Получава образованието си в класическата гимназия в столицата и Историческия факултет на Софийски университет. Ръкоположен е за свещеник в Белене (Никополски диоцез) на 18 април 2009 г. след като завършва теология в Папския Латерански университет в Рим. От 2009 г. е енорийски свещеник на енория „Блажена Дева Мария на броеницата“ във Велико Търново, а от 2012 г. на енория „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово. През 2018 г. е назначен за Генерален викарий на Никополски диоцез от Негово Високопреосвещенство монсиньор Петко Христов, като остава на този пост до 14.09.2020 г., ден на кончината на Никополския епископ. На същата дата Светия Отец Папата го направи Апостолически администратор на овакантения престол на Никополски диоцез.
 
 
БИОГРАФИЯ НА ПРЕПОДОБНИЯ МОНС. СТРАХИЛ КАВАЛЕНОВ
 
Монс. СТРАХИЛ ВЕСЕЛИНОВ КАВАЛЕНОВ е роден в село Разград (област Монтана) на 25 март 1966 г., където е прекарал и детството си. След това се премества в София, където живее около 20 години и се дипломира в Класическата гимназия. Освен български език, говори италиански, полски, френски, руски, латински и старогръцки.
 
През 1992 година завършва история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
 
Учи философия и теология в Лугано (Швейцария), в Краков (Полша) и в Рим, в Папския Латерански университет, където през 2009 г. получава бакалавърска степен.
 
На 18 април 2009 г. е ръкоположен за свещеник в Никополски диоцез (епархия).
 
От 2009 г. е енорийски свещеник във Велико Търново, а през 2012 г. става енорийски свещеник и в Габрово.
 
През 2018 г. е назначен от монс. Петко Христов за Генерален викарий на Никополски диоцез.
 
На 14 септември 2020 г. е назначен за Апостолически администратор на Никополски диоцез.
 
На 5 октомври 2020 г. е удостоен с ордена “Кръст за заслуги” на Суверенния Малтийски орден.

Днес, 20 юли 2021 г., в Епископската резиденция в град Русе се проведе среща между Монсиньор Страхил Каваленов, Никополски Епископ и Управителния съвет на Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда” Тема на разговора бе запознаване с дейността на фондацията и търсене на партньорство от страна на Никополската епархия за възстановяване на храма.

На срещата присъстваха още от страна на Епархията отец Валтер Гора, който отговаря за икономическия отдел на курията, и Десислава Георгиева, счетоводител, а от страна на фондацията присъстваха -  Мариела Калчева, Светлана Караджова и Калин Йозов.

След представянето на идеите, концепциите, свършената работа и плановете за бъдещето получихме уверение от страна на монс. Страхил Каваленов,  че с радост ще си партнираме, за да доведем до успех усилията на всички ни. Всичко, с което може да ни помогне Католическата Църква в лицето на Никополската епархия, ще бъде направено като кандидатстване за финансиране в различни католически структури по света и ред други партньорски отношения.

Като начало на съвместната ни работа бе определено основополагащо събитие – на 18 септември от 11 ч. пред Немската църква в Бърдарски геран да бъде отслужена литургия от Никополския Епископ, Монсиньор Страхил Каваленов в съслужение със свещеници от всички енории за измолване на Божия благослов за делото, с което сме се заели заедно. 
Да възстановим един изоставен храм, да възродим една традиция, да покажем, че можем да работим за Църквата заедно в мир, разбирателство и с мисъл за бъдещето!


Подкрепи ни и ти!


IBAN: BG14IABG74731000583401
BIC: IABGBGSF


Титуляр: Фондация „Дева Мария – Майка на Светата надежда“ / “Virgin Mary – Mother of Holy Hope” Foundation

 

Скъпи братя и сестри в Христа,

с това писмо искам да ви съобщя, че

Папа Франциск днес ни информира, за назначението за Епископ на Никополския диоцез отец Страхил Веселинов Каваленов, досегашен апостолически администратор, енорийски свещеник на църквите „Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново и „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово.

Информацията е официална и може да се разпространява навсякъде.

Отец Валтер Горра

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК

Vият СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕДНИТЕ

14 ноември 2021, XXXIIIта Неделя на обикновеното време в годината

 

« Сиромасите винаги имате при себе си» (Мк 14,7)

1. «Сиромасите винаги имате при себе си»(Мк 14, 7). Исус произнесе тези думи около една трапеза във Витания в дома на Симон наричан «прокаженият», няколко дни преди Пасха. Както  ни го разказва евангелиста,  една жена влезе с алабастров съд пълен с миро от чист драгоценен нард  и го изля върху главата на Исус. Този жест предизвика голямо удивление и породи две различни тълкувания.

Първото е възмущението на някои от присъстващите, включително и сред учениците, които предвид стойността на мирото –приблизително 300 динария, колкото годишната заплата на един работник – които смятаха, че би било по-добре да го продадат и дадат  полученото  на  бедните. Според  Евангелието на Йоан именно Юда изразява тази позиция: «Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси? » И евангелистът отбелязва: «Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец: тъй като той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.» (12, 5-6). Не е случайно, че тази остра критика идва от устата на предателя: това е доказателство, че тези които не разпознават бедните предават учението на Исус и не могат да бъдат Негови ученици. В тази връзка нека си припомним силните думи на Ориген: «Юда се правеше, че се грижи за бедните [...]. Ако все още има някой, който държи касата на Църквата и който говори за бедните, като Юда, но който  си присвоява от това, което се слага вътре, тогава той има нещо общо с Юда» (Коментар към Евангелието на Матея 11, 9).

Второто тълкуване е направено от самия Исус и позволява да схванем дълбокия смисъл на жеста изпълнен от жената. Той казва: «Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене» (Мк 14, 6). Исус знае, че смъртта Му е близо и в този жест си представя помазването на безжизненото Му тяло преди то да бъде положено в гроба. Тази гледна точка стига отвъд всяко очакване на сътрапезниците. Исус им напомня, че първият беден е именно Той, най-бедният  сред  бедните, защото Той представлява  всички бедни. И също така в името на бедните, самотните, маргинализираните и дискриминираните Божият Син приема жеста на тази жена. Чрез своята женска чувствителност тя показва, че тя е единствената, която разбира състоянието на духа на Господ. Тази анонимна жена- може би предназначена да представлява цялата женска вселена, която през вековете няма да има глас за изява, а ще понесе различни форми на насилие – поставя  началото на значимото присъствие на жените, които участват в кулминационните  събития в живота на Христос: Неговото разпване, Неговата смърт и Неговото полагане в гроба, както и Неговото Възкресение. Жените, които толкова често са дискриминирани и държани настрана от отговорни постове, напротив  в  страниците на Евангелието  са главни действащи лица в историята на Откровението. И последният израз на Исус, който свързва тази жена с голямата евангелизираща  мисия,  е доста  красноречив: «Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие  по  целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея» (Мк 14, 9).

2. Тази силна „съпричастност” между  Исус  и жената,  е начинът, по който Той тълкува Своето миропомазване за разлика от скандализираното виждане на Юда и другите, отваряйки плодотворен път за размисъл върху неразривната връзка, която съществува между Исус, бедните  и провъзгласяването на Евангелието.

Лицето на Бог, което Той разкрива е наистина лицето на Баща за бедните и близък до бедните. Цялата дейност на Исус заявява, че бедността не е плод на фаталност, а конкретен знак на Неговото присъствие сред нас. Ние не Го откриваме когато и където искаме, ние Го разпознаваме в живота на бедните, в техните страдания и мизерия, понякога в нечовешките условия, при които са принудени  да живеят. Няма да се уморя да повтарям, че бедните са истински евангелизатори, защото те бяха първите, които  бяха евангелизирани и призовани да участват в блаженството на Господ и Неговото Царство (виж  Мт 5, 3).

Бедните при всички условия и при всички географски ширини ни евангелизират, защото ни позволят да преоткриваме по един нов начин най-автентичните черти в лика на Отца.  «Те имат много да ни научат. Освен, че участват в смисъла на вярата  (sensus fidei), чрез техните собствени страдания те познават страдащия Христос. Необходимо е всички ние да се оставим те да ни евангелизират. Новата евангелизация е покана да признаем спасителната сила на техния живот и да ги поставим в центъра на пътуването на Църквата. Ние сме призвани да открием Христос в тях, да дадем гласа си за техните каузи, но също така да им бъдем приятели, да ги изслушваме, да ги разбираме и да приемаме  мистериозната мъдрост, която Бог иска да ни предаде чрез тях. Нашата ангажираност не се състои единствено и само в действия или в програми за насърчаване и подкрепа; това което Духът поражда не е преливане на активизъм, но преди всичко внимание към другия, когото смятаме, че е едно с нас. Това любящо внимание е началото на истинската грижа за неговата личност, чрез която желая да потърся ефективно неговото добро» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, тт. 198-199).

3. Исус не само е на страната на бедните, но и споделя с тях една и съща съдба. Това също е силно учение за Неговите ученици във всички времена. Неговите думи « Сиромасите винаги имате при себе си» показват също така: че тяхното присъствие сред нас е постоянно, но не бива да води до навик, който се превръща в безразличие, а да се включва в споделянето на живота, който не допуска пълномощници. Бедните хора не са “външни” за общността, а братя и сестри, с които споделяме страданието, за да облекчим техния дискомфорт и маргинализацията, за да им върнем загубеното  достойнство и да им осигурим необходимото включване в обществото. От друга страна знаем, че благодеянието предполага благодетел и някой който се възползва от него, докато споделянето поражда братство. Милостинята е случайна, докато споделянето  е трайно. С първия жест рискуваме да удовлетворим, този който го прави, а да унизим този който го получава; докато  вторият укрепва солидарността  и поставя условия необходими за постигане на справедливост. Накратко, вярващите, когато искат да видят Исус лично и да Го докоснат с ръце, знаят към кого да се обърнат: бедните са едно тайнство на Христос, те представляват Неговата личност и ни препращат към Него.

Ние имаме толкова примери за светци и светици, които са направили от споделянето с бедните свой проект за живот. Между другото си мисля за отец Дамиен дьо Вестер, свят Апостол за прокажените. С голямо великодушие той откликна на призива да отиде на остров Молокай, превърнал се в гето достъпно само за прокажените, за да живее и да умре с тях. Запретна ръкави и даде всичко възможно, за да може да направи достоен живота на тези бедни болни и маргинализирани  хора, докарани  до крайна деградация. Беше и лекар и медицинска сестра, неосъзнаващ рисковете, които поемаше и в тази „колония на смъртта“, както наричаха този остров, той донесе светлината на любовта. Проказата порази и него, като знак за пълно споделяне с братята и сестрите, за които той беше отдал живота си. Неговото свидетелство е много актуално в тези дни белязани от пандемията на корона вируса: Божията благодат със сигурност действа в  сърцата на много хора, които безрезервно се отдават за най-бедните в конкретното споделяне.

4. Следователно трябва да се придържаме с пълна убеденост към поканата на Господ: «Покайте се и повярвайте в благовестието» (Мк1, 15). Това обръщане се състои преди всичко в отварянето на сърцата ни, за да разпознаем  многобройните изрази на бедност и да изявим Царството Божие чрез начин на живот съобразен с вярата, която изповядваме. Често пъти бедните са считани като отделни хора, като категория, която изисква специална служба за благодеяние. Да следваме Исус включва, в този смисъл, промяна на манталитета, т.е. да се справим с предизвикателството за споделяне и участие. Да станем Негови ученици включва избора да не  трупаме съкровища на земята, които дават илюзията за сигурност, която в действителност е крехка и мимолетна. Напротив това изисква готовността да се освободим от всякаква връзка, която пречи на постигането на истинското щастие и блаженство, за да разпознаем това което е трайно и не може от нищо и от никого да бъде унищожено (виж  Мт  6, 19-20).

Тук учението на Исус също върви срещу течението, тъй като обещава само това, което очите на вярата могат да видят и изпитат с абсолютна сигурност: «И всеки, който е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократна отплата и ще наследи вечен живот» (Мт 19, 29). Ако човек не реши да стане беден, да се лиши от мимолетното богатство, от светската власт и самохвалство, никога не ще може да отдаде живота си с любов; ще има  разпокъсан живот изпълнен с добри намерения, но неефективен за преобразяване на света. Следователно става въпрос да се отворим решително за благодатта на Христос, която може да ни направи свидетели на Неговата необятна милосърдна любов и да даде отново увереност на нашето присъствие в света.

5. Евангелието на Христос ни подтиква да обърнем съвсем специално внимание на бедните и ни моли за признаването на многобразните и твърде многобройни форми на морално и социално разстройство, които винаги пораждат нови форми на бедност.Концепцията, че бедните не само са отговорни за своето състояние, но и че представляват непоносима тежест за икономическата система, която поставя в центъра интереса на определени привилегировани категории, изглежда си проправя път. Пазар, който игнорира или подбира етичните принципи, създава нехуманни условия, които засягат хората, които вече живеят в несигурни условия. По този начин сме свидетели на създаването на все по-нови капани на мизерията и изключването, продукти от безскрупулни икономически и финансови участници, лишени от хуманитарен смисъл и социална отговорност.

През изминалата година се прибави още един бич, който умножи броя на бедните: пандемията. Тя продължава да хлопа на вратите на милиони хора, и дори да не носи страдание и смърт със себе си, тя все пак носи бедността. Броят на бедните нарастна непропорционално  и за съжаление, това ще продължи да бъде така и в следващите месеци. Някои страни страдат от много сериозни последици на пандемията,  така че най-уязвимите хора се оказват лишени дори от стоки от първа необходимост. Дългите опашки пред трапезариите за бедни са осезаем знак за влошаването на ситуацията. Внимателната преценка изисква да се намерат най-подходящите решения за борба срещу вируса в световен мащаб, без да визираме партийни интереси. Особено е наложително да се дадат конкретни отговори на тези, които страдат от безработицата, която засяга драстично много бащи на семейства, жени и млади хора. Социалната солидарност и щедрост, на които мнозина, слава Богу са способни, съчетани  с далновидни проекти за насърчаване на хората, допринасят и ще допринасят  съществено в това отношение.

6. Въпросът, който в никакъв случай не е очевиден все пак остава отворен: как може да дадем осезаем отговор на милионите бедни хора, които често срещат като единствен отговор –безразличието, когато това не е раздразнението? Какъв път за справедливост трябва да поемем, за да могат да бъдат преодолени тези социални неравенства и човешкото достойнство, толкова често накърнявано, да бъде възстановено? Индивидуалистичният начин на живот е съучастник в бедността и често пъти прехвърля върху бедните цялата отговорност за тяхното състояние. Но бедността не е плод на съдбата, тя е последица от егоизма. Следователно е от съществено значение да се създадат процеси за развитие, които оценяват способностите на всички, така че взаимното допълване на уменията и разнообразието на ролите да водят до общ ресурс за участие. Много от бедността на „богатите“, би могла да бъде излекувана чрез богатството на „бедните“, само ако те се срещнеха и се опознаеха! Никой не е толкова беден, че да не може да даде нещо от себе си във взаимност. Бедните не могат да бъдат само тези, които получават, те трябва да бъдат поставени в състояние да могат да дават, защото те знаят добре  как да го направят. Колко много примери на споделяне са пред очите ни! Бедните често ни учат на солидарност и споделяне. Вярно е, че на тези хора им липсва по нещо, често пъти им липсва много и дори необходимото, но не им липсва всичко, защото те запазват достойнството си на Божии чеда, което нищо и никой не може да им отнеме.

7. Ето защо се налага един различен подход към бедността. Това е предизвикателство, с което Правителствата и световните Институции трябва да се срещнат с перспективен социален модел, способен да се справи с новите форми на бедност, които засягат света и които решително ще бележат идните десетилетия. Ако бедните са маргинализирани, сякаш са отговорни за тяхното състояние,  тогава самата концепция за демокрация  е поставена в криза и всяка социална политика се проваля. Ние би трябвало да признаем с голямо смирение, че ние често се оказваме некомпетентни пред бедните. Говорим за тях абстрактно, спираме се на статистики и се вълнуваме от някакъв документален филм. Напротив бедността би трябвало да доведе до  творческа концепция, позволяваща да нарасва ефективната свобода на властта,  за да може да се реализира съществуването със способности присъщи за всяка личност. Да се мисли, че свободата се прибодива и израства от факта, че притежаваме пари - това е илюзия, която трябва да остане на страна. Ефикасното обслужване на бедните провокира дейност и дава възможност да се намерят най-подходящите форми за издигане и  насърчаване на тази част от човечеството, която твърде често е анонимна  и безгласна, но която е запечатала в себе си лика на Спасителя, който моли за помощ.

8. «Сиромасите винаги имате при себе си»(Мк 14, 7). Това е покана, никога да не изпускате от поглед възможността, която се представя да направите добро. На заден план можем да зърнем древната библейска заповед: «Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища [...], не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах, но отвори му ръката си и дай му на заем, колкото му трябва, според нуждата му. [...] Дай му, …и кога му даваш да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти, защото сиромаси ще има винаги в земята (ти), затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.» (Втор 15, 7-8.10-11). На същата честота на вълната Апостол Павел насърчава християните от неговите общности да се притичват на помощ на бедните от първата общност на Йерусалим и да го правят «без да им се свиди или да ги принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце» (2 Co 9, 7). Не става въпрос за облекчаване на съвестта ни чрез даване на милостиня, а по-скоро да се протипоставим на културата на безразличието и неправдата, пред които се изправяме очи в очи с бедните. 

В този контекст е подходящо да си припомним думите на Свети Йоан Златоуст: «Който е великодушен не трябва да иска отговорност, а само да подобрява състоянието на бедността и да удовлетворява нуждата. Сиромахът има само една защита: своята бедност и състоянието на оскъдност, в което се намира. Не го питай нищо друго. Но нека и най-лошият човек на света, ако му липсва необходимата храна, да бъде освободен от глада. [...] Милостивият човек е пристанище за тези, които са нуждаещи: пристанището приема и спасява от опасност всички корабокрушенци, независимо дали са злосторници, добри или са в опасност, пристанището ги пази вътре в своето заливче. Следователно и ти когато видиш човек на земята, който е корабокрушенец на мизерията не го съди, не му търси сметка за неговото поведение, но го освободи от нещастието.» (Реч за сиромах Лазар, II, 5).

9. Рещаващо е да нарасне нашата чувствителност, за да разберем нуждите на бедните, които винаги се променят, както и условията на живот. Действително днес в икономически по-развитите райони на света, хората са по-малко склонни, отколкото в миналото, да се изправят пред бедността. Състоянието на относителното благополучие, с което сме привикнали прави по-трудно приемането на жертви и лишения. Готови сме на всичко, за да не бъдем лишени от всичко, което е плод на лесно завоевание. По този начин изпадаме във форми на негодувание, спазматична нервност, твърдения, които водят до страх, до стрес и в някои случаи до насилие. Това не е критерий, върху който да се гради бъдещето и все пак те също са форми на бедност, от които не можем да откъснем поглед. Ние трябва да сме отворени, за да четем знаците на времето, които изразяват новите начини как да станем евангелизатори в съвременния свят. Непосредствената помощ,  за да отговорим на нуждите на бедните  не трябва да ни пречи да бъдем прозорливи, за да осъществим новите знаци на любов и на християнско милосърдие в отговор на новите форми на бедност, които изпитва днес човечеството.

Надявам се, че  Световният Ден на Бедните, който ще честваме за пети път ще може да се вкоренява все повече и повече в сърцата на нашите местни Църкви и да породи движение за евангелизация, което първо да се срещне с бедните, там където са те. Не можем да чакаме бедните да почукат на вратите ни, спешно е да стигнем до тях в болниците и домовете за грижи, по улиците и тъмните ъгли, където понякога те се крият, в центровете за убежища и приюти ... Важно е да разберем какво чувстват, какво изпитват и какви желания имат в сърцата си. Нека направим свои настойчивите думите на Дон Примо Мацолари (Don Primo Mazzolari): «Моля ви, не ме питайте дали има бедни хора, кои са и колко са, защото се опасявам че подобни въпроси представляват развлечение или предтекст, за да се отдалечите  от  точната насока на съвестта и сърцето. [...] Никога не съм ги броил бедните, защото не можем да ги преброим: бедните се прегръщат, те не се броят» (Adesso  т. 7,  15 април 1949). Бедните са сред нас. Колко евангелско би било, ако можем да кажем с цялата истина: ние също сме бедни и само по този начин можем да успеем да ги разпознаем наистина  и да ги направим неразделна част от нашия живот и инструмент за спасение.

Дадено в Рим, Свети Йоан Латерански, 13 юни 2021, в памет на Свети Антон от Падуа.

Папа Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana

 

ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

До Свещениците, богопосветените и верните

от Католически Никополски Диоцез

Уважаеми Събратя в Свещенството и богопосветени, скъпи братя и сестри,

Намираме се в началото на едно силно и благоприятно време, което Бог за пореден път ни дарява чрез Своята Църква: времето на Великия Пост, което ни води към честването на Христовите Страдания и Пасхата на Господа, победата Му над злото и смъртта. Този път на Великия Пост започна на Пепеляна Сряда, с покаятелния акт на посипването на главите на вярващите с пепел като израз на осъзнаването на греховете ни и на обръщането на нашите сърца към Бога, на желанието ни за дълбоко вътрешно обновление. Неслучайно Светият Отец Папа Франциск избра тази година за тема на своето Великопостно послание думите на Исус към Апостолите: „Ето, възлизаме за Йерусалим ...“ (Мат. 20,18). Папа Франциск ни посочва конкретна цел: да отидем в светия град Йерусалим с Господа, да живеем заедно с Него в покорство на любовта на Бога Отец, очаквайки Възкресението. Великият Пост е време, поредна възможност за нас да обновим нашата вяра, надежда и любов.

В това време трябва преди всичко да гледаме към Оногова, Който „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2, 8). Великият Пост е благоприятно време да се завърнем при Бога, за да можем в пасхалната нощ да обновим нашите кръщелни обещания.

Великият Пост е същевременно време на духовна борба: за да преживеем пасхалната тайна на Господа, трябва да победим с помощта на Исус егоизма на нашето „аз“, да Му позволим да ни преобрази със Своята любов. Затова Църквата ни предлага пътя на пост, милосърдни дела и молитва. Те са средства, които получаваме от Господ Исус, за да преживеем добре това благодатно време (виж Мат. 6, 1-18).

В своето Великопостно послание Папа Франциск ни прризовава да използваме тези средства, за да извървим успешно този път, който ще ни доведе до обновлението на вярата, надеждата и любовта ни: великите Божии дарове, които изграждат нашия живот и конкретните ни избори. Постът, молитвата и милостинята са условия и израз на нашето обръщане. „Пътят на бедността и лишението (постът), погледът и милосърдните жестове към наранения човек (милосърдието) и диалогът с Отца (молитвата) ни позволяват да станем въплъщение на една искрена вяра, на една жива надежда и на една действена любов“ (Папа Франциск, Великопостно послание за 2021 г.).

Затова всички ние, християните, сме призвани да направим от Великия Пост време на живот във вярата, надеждата и любовта, като християнската общност и всеки вярващ се грижат за онези, които страдат, които са изоставени или са в притеснение, особено в условията на пандемията от Covid -19. И нека тези каритативни измерения на Постното време се превърнат в постоянен начин на живот на Църквата и на всекиго от нас!

В нашето великопостно пътуване ще срещнем и един велик пример на послушанието: Свети Йосиф, годеник на Пресветата Дева и Осиновител на нашия Господ Исус Христос. Той е за нас пример за това, как да приемаме Божията воля за живота ни: с доверие, покорно и креативно. На него Папа Франциск посвети, както и на семейството, годината, която заедно преживяваме като Църква, като християнска общност.

Възлюбени братя и сестри, Великият Пост е време, от което се нуждаем. Да преживеем това време с вяра и радостно упование, приемайки с благодарност казаното ни от Господа: „Не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по име и ти си Мой!“ (Ис. 43, 1).

Пожелавам на всички вас  свято и благодатно Великопостно пътуване!

     Монс. Страхил Каваленов

              Избран Епископ

    Апостолически Администратор

на Католическия Никополски Диоцез

 

1. Каква беше целта на вашето посещение в България и дали тук намерихте това, което очаквахте? 
2. Придобихте ли впечатления за състоянието на КЦ в България? Бихте ли ги споделили? 
3. Могат ли религиите да живеят в мир? 
4. Мислите ли, че в тази връзка Католическата църква прави достатъчно усилия? 
5. Как мислите, нашата църква ще успее ли да задържи младежите и дали дава отговори на въпросите, които ги вълнуват? 

Хората с посветен живот са  “добрите самаряни” на това време

Кардинал Жоао Браз де Авис и (João Braz de Aviz) и Mgr Хосе Родригес Карбало (José Rodriguez Carballo), респективно Префект и Секретар на Конгрегацията за Институти за посветен живот и Общества на апостолския живот, отправиха писмо до посветените мъжете и жени с наближаването на Месата, която Папа Франциск трябва да отслужи на 2 февруари на  25e Ден на Посветения Живот.

Vatican News

Това послание е формулирано около «корените на пророчеството» съдържащи се в Енцикликата  Fratelli tutti, които чертаят перспектива носеща смисъл за това изпитателно време, особено за религиозните общности.

«В продължение на месеци, проследяваме новините, които достигат до нас от общностите от различни нации: те говорят за безпорядък, зарази, смъртни случаи, човешки и икономически затруднения, за намаляване на Институтите, страховете ... но те също така говорят за вярност изпитана чрез страданието, смелостта, ясното свидетелство дори в болка или несигурност, за споделяне на всяко терзание и всяко нараняване, за грижи и близост към най-малките, за милосърдна любов и служба с цената на живота», подчертават отговорниците в дикастерията ангажирани с различни форми на посветен живот.

Хората с посветен живот, ангажирани в апостолския живот, както и в съзерцателния живот, са призвани да поставят енцикликата  Fratelli tutti в сърцето на техния живот, тяхната формация и тяхната мисия, за да бъдат «самаряните на тези дни, преодолявайки изкушението да се съсредоточат върху себе си и да се оплакват в себе си, или да затворят очи пред болката, страданията и бедността на толкова много мъже и жени, на толкова много народи».

 Да осъзнаем братската отговорност

«Всички ние сме братя и сестри, докато се молим, може би без да сме толкова на ясно в Отче Наш, защото  “без отваряне на всички  към Отца, не може да има солидни и стабилни причини за призива към братство”», пишат авторите на посланието, цитирайки 272 параграф от Енцикликата Fratelli tutti. Този текст, «написан в исторически момент, който Папа Франциск е определил като часа на истината, е ценен дар за всяка форма на посветен живот, който без да крие многото наранявания на братството, може да намери там отново корените на пророчеството».

Вдъхновен от Свети Франциск от Асизи, основател и вдъхновител на много общности, Папата  «разширява хоризонта и ни кани да бъдем майстори на универсалното братство, пазители на общия дом: земята и всяко създание», следвайки вдъхновението, съдържащо се в Енцикликата  Laudato Si’.

Път за да се задейства цялото човечество

«Следователно става въпрос за отваряне на процеси за придружаване, преобразяване и генериране; за разработване на проекти за насърчаване на културата на диалога между различни народи и поколения». Всеки посветен човек, още със своето специфично призвание трябва  да разбере, че всичко е свързано, и че неговия ангажимент е обвързан с проблемите на цялото човечество, в динамиката на конкретно изживяното братство.

«В хоризонта на тази мечта, която е поставена в нашите ръце, нашата страст, нашето постоянство, следващият 2 февруари тази година ще бъде красив празник, в който да възхваляваме и да благодарим на Господ за дара на нашето призвание и мисия», подчертават накрая Кардинал Braz de Aviz и Mgr Carballo.

Благославяйки и поверявайки всички посветени на Света Мария и на Свети Йосиф, те ги призовават да постоянстват в  «жива и любяща вяра, сигурна и радостна надежда, действаща и смирена милосърдна любов».

 

От 21 до 24 февруари 2019 г. по молба на Папа Франциск, във Ватикана се събраха президентите на епископските конференции в света, за да размишляват заедно върху кризата на вярата и тази на Църквата, забелязани в цял свят в следствие на разтърсващите новини за сексуални злоупотреби, извършени от църковни лица върху малолетни. Внушителността и тежестта  на информацията от тези престъпления, разтърсиха дълбоко свещеници и миряни, и не малко от тях поставиха под въпрос самата вяра на Църквата като такава.

РЕЧ НА АПОСТОЛИЧЕСКИЯ НУНЦИЙ КЪМ МОНСИНЬОР СТРАХИЛ КАВАЛЕНОВ на 20.01.2021, СОФИЯ

 

 

Моите поздравления към монс. Страхил, новия избран Никополски епископ, избран от Папа Франциск за нов пастир на епархията, която след времето на комунистическото управление беше реорганизирана и ръководена с особена заслуга в продължение на близо 25 години от Н.В.П. Монсиньор Петко Христов до смъртта му на 14 септември м.г. В продължение на 2 години Монсиньор Страхил беше близък сътрудник, като Генерален викарий, на Монсиньор Петко. С него проведе стажа си за Епископ. Другата голяма школа като пастир той завърши като енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово.  

Защо Светият Отец Франциск, сред толкова много добри и свестни свещеници от Никополска епархия – и българи, и от други националности, - избра за Епископ точно Монсиньор Страхил? Не знам, но имам голяма улика. След апостолическата визита в България Папа Франциск, на 11 май 2019 г., ме помоли със свое писмо да благодаря на организаторите на посещението и уточни: Специални благодарности на отец Страхил Каваленов, който толкова успешно се справи като преводач и в същото време, ми даде прекрасно свидетелство за апостолско усърдие. 

Мнозина се питат какво Нунцият е оценил у Монсиньор Страхил. Не искам предварително да правя светец Монсиньор Страхил – Господ ще се погрижи, ако той го заслужи, - но видях признаци, които ме отведоха към него. Освен главния, който е неговото „пастирско усърдие“, всеотдайността към своето свещеническо служение без пестене на енергия и време, като се старае да бъде пастир на всички, без разлика от политическа принадлежност или социална класа. Освен това, видях неговата голяма култура, най-вече в историческите науки – аз съм историк, – и неговото международно измерение. Учил е в България, Полша, Швейцария и в Рим. Знае 8 езика.

Като Епископ и Нунций искам да дам на Монсиньор Страхил някои препоръки: 

Гледай на епархията на първо място не като на структура – макар че ще трябва да я укрепиш и обновиш, - а като на общност от хора, като се вглеждаш в младежите, отделните свещеници и бедните, които нарастват като брой. 

Не стой затворен в епископския дом, срещай се с хората, по възможност в преки контакти, независимо дали са миряни, или свещеници, католици или от друга религиозна принадлежност, българи или чужденци. Никой не трябва да се чувства пренебрегнат от теб. 

 Гледай винаги напред. Миналото е в нас, със светлини и сенки. Съхрани доброто от миналото, но гледай към настоящето и бъдещето. Времената се менят. Не догонвай историята, а се старай да изграждаш, доколкото ти се полага, историята, заедно с миряните и свещениците от Никополската епархия. 

 

Монсиньор Анселмо Гуидо Пекорари

Апостолически нунций в България

Изложба и музикален спектакъл в „Нощ на музеите“ в РИМ-Плевен

В Регионалният исторически музей в Плевен в „Нощта на музеите“ на 14 май 2021г. от 19.30 часа бе  открита много значима изложба. Специален гост на събитието беше Никополският Епископ, Монсиньор Страхил Каваленов.

Културното мероприятие се организира в рамките на Културната програма по повод празника на град Плевен – 15 май.

Изложбата с название „Историческият път на българските католици, част от Никополската епархия“ е свързана с живота на католиците на днешна България. България е православна християнска държава, в която приоритетно се изповядва тази вяра, но българите притежават и благородството да проявяват търпимост и разбиране към всички останали религии.

По думите на г-н Володя Попов, Директор на РИМ-Плевен, „едновременното развитие на широкото християнство (в неговата православна характеристика) и католицизма, са показател за това, как един народ, изразявайки няколко аспекта на една религия, може да работи с една цел“.   

Монсиньор Страхил Каваленов започна с думи на благодарност и към г-жа Анелия Първанова и нейния екип за организирането на това великолепно събитие. Знаем, че нашата история е наистина богата и впечатляваща, а ХVІІ век е един труден век за българите като цяло. Специално за българските католици можем да го наречем „златен век“ на тяхната култура и на тяхната духовност. Време за един забележителен разцвет, в който можем да открием елементи на Българското Възраждане. Стремежът към образование и към духовност.

Само преди няколко дни в Ореш чествахме 370 години от издаването на  Абагар от първия Епископ на Католическа Никополска Епархия-Епископ Филип Станиславов.

Стремежът към образование- първите училища в Чипровци и Трънчовица, които дават модерно за времето си образование на децата, които учат там и  се подготвят за духовни лидери на българските католици. Стремежът към една обособена църква, с подчертан български характер, наистина част от вселенската универсална католическа църква, Епископ от Велика България, нарича себе си първият Католически Никополски Епископ.

В тази изложба е представен и Блаженият Мъченик Евгений Босилков, Епископ на нашата Никополска Епархия. Неговият подвиг, неговата саможертва за вярата и духовността на повереното му паство са забележителни, неговият завет е: „че кръвта на мъчениците е залог за прекрасно бъдеще на църквата в България“. Днес тук присъстват представители от нашите енории, виждаме нашето бъдеще в тези  деца, които са поели вярата от своите родители, от общностите, в които живеят и израстват и които съм убеден няма да изоставят тази вяра, където и да се намират по света.

Прекрасно събитие –тук е изложена нашата история, култура и духовност за което благодарим на РИМ в Плевен, за тази великолепна инициатива.

Убеден съм, че това е само началото на прекрасна поредица от подобни инициативи, целящи да представят нас, българските католици като не неделима ентусиазирана част от българското общество.

Никополският Епископ завърши, като благодари отново на организаторите на инициативата.  

А в 20.30 часа също на 14 май в РИМ-Плевен посетителите на „Нощ на музеите“ успяха  да видят и да се насладят на музикалния спектакъл с духовни песни в изпълнение на общинския хор „Гена Димитрова“.

 

 

                                                                             

 

                                                                                         

 

 

 

                                                                        

 

                                                                                    

                                                                                      

Изложба и музикален спектакъл в „Нощ на музеите“ в РИМ-Плевен

В Регионалният исторически музей в Плевен в „Нощта на музеите“ на 14 май 2021г. от 19.30 часа бе  открита много значима изложба. Специален гост на събитието беше Никополският Епископ, Монсиньор Страхил Каваленов.

Културното мероприятие се организира в рамките на Културната програма по повод празника на град Плевен – 15 май.

Изложбата с название „Историческият път на българските католици, част от Никополската епархия“ е свързана с живота на католиците на днешна България. България е православна християнска държава, в която приоритетно се изповядва тази вяра, но българите притежават и благородството да проявяват търпимост и разбиране към всички останали религии.

По думите на г-н Володя Попов, Директор на РИМ-Плевен, „едновременното развитие на широкото християнство (в неговата православна характеристика) и католицизма, са показател за това, как един народ, изразявайки няколко аспекта на една религия, може да работи с една цел“.   

Монсиньор Страхил Каваленов започна с думи на благодарност и към г-жа Анелия Първанова и нейния екип за организирането на това великолепно събитие. Знаем, че нашата история е наистина богата и впечатляваща, а ХVІІ век е един труден век за българите като цяло. Специално за българските католици можем да го наречем „златен век“ на тяхната култура и на тяхната духовност. Време за един забележителен разцвет, в който можем да открием елементи на Българското Възраждане. Стремежът към образование и към духовност.

Само преди няколко дни в Ореш чествахме 370 години от издаването на  Абагар от първия Епископ на Католическа Никополска Епархия-Епископ Филип Станиславов.

Стремежът към образование- първите училища в Чипровци и Трънчовица, които дават модерно за времето си образование на децата, които учат там и  се подготвят за духовни лидери на българските католици. Стремежът към една обособена църква, с подчертан български характер, наистина част от вселенската универсална католическа църква, Епископ от Велика България, нарича себе си първият Католически Никополски Епископ.

В тази изложба е представен и Блаженият Мъченик Евгений Босилков, Епископ на нашата Никополска Епархия. Неговият подвиг, неговата саможертва за вярата и духовността на повереното му паство са забележителни, неговият завет е: „че кръвта на мъчениците е залог за прекрасно бъдеще на църквата в България“. Днес тук присъстват представители от нашите енории, виждаме нашето бъдеще в тези  деца, които са поели вярата от своите родители, от общностите, в които живеят и израстват и които съм убеден няма да изоставят тази вяра, където и да се намират по света.

Прекрасно събитие –тук е изложена нашата история, култура и духовност за което благодарим на РИМ в Плевен, за тази великолепна инициатива.

Убеден съм, че това е само началото на прекрасна поредица от подобни инициативи, целящи да представят нас, българските католици като не неделима ентусиазирана част от българското общество.

Никополският Епископ завърши, като благодари отново на организаторите на инициативата.  

А в 20.30 часа също на 14 май в РИМ-Плевен посетителите на „Нощ на музеите“ успяха  да видят и да се насладят на музикалния спектакъл с духовни песни в изпълнение на общинския хор „Гена Димитрова“.