Актуалности

ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК

Vият СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕДНИТЕ

14 ноември 2021, XXXIIIта Неделя на обикновеното време в годината

 

« Сиромасите винаги имате при себе си» (Мк 14,7)

1. «Сиромасите винаги имате при себе си»(Мк 14, 7). Исус произнесе тези думи около една трапеза във Витания в дома на Симон наричан «прокаженият», няколко дни преди Пасха. Както  ни го разказва евангелиста,  една жена влезе с алабастров съд пълен с миро от чист драгоценен нард  и го изля върху главата на Исус. Този жест предизвика голямо удивление и породи две различни тълкувания.

Първото е възмущението на някои от присъстващите, включително и сред учениците, които предвид стойността на мирото –приблизително 300 динария, колкото годишната заплата на един работник – които смятаха, че би било по-добре да го продадат и дадат  полученото  на  бедните. Според  Евангелието на Йоан именно Юда изразява тази позиция: «Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси? » И евангелистът отбелязва: «Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец: тъй като той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.» (12, 5-6). Не е случайно, че тази остра критика идва от устата на предателя: това е доказателство, че тези които не разпознават бедните предават учението на Исус и не могат да бъдат Негови ученици. В тази връзка нека си припомним силните думи на Ориген: «Юда се правеше, че се грижи за бедните [...]. Ако все още има някой, който държи касата на Църквата и който говори за бедните, като Юда, но който  си присвоява от това, което се слага вътре, тогава той има нещо общо с Юда» (Коментар към Евангелието на Матея 11, 9).

Второто тълкуване е направено от самия Исус и позволява да схванем дълбокия смисъл на жеста изпълнен от жената. Той казва: «Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене» (Мк 14, 6). Исус знае, че смъртта Му е близо и в този жест си представя помазването на безжизненото Му тяло преди то да бъде положено в гроба. Тази гледна точка стига отвъд всяко очакване на сътрапезниците. Исус им напомня, че първият беден е именно Той, най-бедният  сред  бедните, защото Той представлява  всички бедни. И също така в името на бедните, самотните, маргинализираните и дискриминираните Божият Син приема жеста на тази жена. Чрез своята женска чувствителност тя показва, че тя е единствената, която разбира състоянието на духа на Господ. Тази анонимна жена- може би предназначена да представлява цялата женска вселена, която през вековете няма да има глас за изява, а ще понесе различни форми на насилие – поставя  началото на значимото присъствие на жените, които участват в кулминационните  събития в живота на Христос: Неговото разпване, Неговата смърт и Неговото полагане в гроба, както и Неговото Възкресение. Жените, които толкова често са дискриминирани и държани настрана от отговорни постове, напротив  в  страниците на Евангелието  са главни действащи лица в историята на Откровението. И последният израз на Исус, който свързва тази жена с голямата евангелизираща  мисия,  е доста  красноречив: «Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие  по  целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея» (Мк 14, 9).

2. Тази силна „съпричастност” между  Исус  и жената,  е начинът, по който Той тълкува Своето миропомазване за разлика от скандализираното виждане на Юда и другите, отваряйки плодотворен път за размисъл върху неразривната връзка, която съществува между Исус, бедните  и провъзгласяването на Евангелието.

Лицето на Бог, което Той разкрива е наистина лицето на Баща за бедните и близък до бедните. Цялата дейност на Исус заявява, че бедността не е плод на фаталност, а конкретен знак на Неговото присъствие сред нас. Ние не Го откриваме когато и където искаме, ние Го разпознаваме в живота на бедните, в техните страдания и мизерия, понякога в нечовешките условия, при които са принудени  да живеят. Няма да се уморя да повтарям, че бедните са истински евангелизатори, защото те бяха първите, които  бяха евангелизирани и призовани да участват в блаженството на Господ и Неговото Царство (виж  Мт 5, 3).

Бедните при всички условия и при всички географски ширини ни евангелизират, защото ни позволят да преоткриваме по един нов начин най-автентичните черти в лика на Отца.  «Те имат много да ни научат. Освен, че участват в смисъла на вярата  (sensus fidei), чрез техните собствени страдания те познават страдащия Христос. Необходимо е всички ние да се оставим те да ни евангелизират. Новата евангелизация е покана да признаем спасителната сила на техния живот и да ги поставим в центъра на пътуването на Църквата. Ние сме призвани да открием Христос в тях, да дадем гласа си за техните каузи, но също така да им бъдем приятели, да ги изслушваме, да ги разбираме и да приемаме  мистериозната мъдрост, която Бог иска да ни предаде чрез тях. Нашата ангажираност не се състои единствено и само в действия или в програми за насърчаване и подкрепа; това което Духът поражда не е преливане на активизъм, но преди всичко внимание към другия, когото смятаме, че е едно с нас. Това любящо внимание е началото на истинската грижа за неговата личност, чрез която желая да потърся ефективно неговото добро» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, тт. 198-199).

3. Исус не само е на страната на бедните, но и споделя с тях една и съща съдба. Това също е силно учение за Неговите ученици във всички времена. Неговите думи « Сиромасите винаги имате при себе си» показват също така: че тяхното присъствие сред нас е постоянно, но не бива да води до навик, който се превръща в безразличие, а да се включва в споделянето на живота, който не допуска пълномощници. Бедните хора не са “външни” за общността, а братя и сестри, с които споделяме страданието, за да облекчим техния дискомфорт и маргинализацията, за да им върнем загубеното  достойнство и да им осигурим необходимото включване в обществото. От друга страна знаем, че благодеянието предполага благодетел и някой който се възползва от него, докато споделянето поражда братство. Милостинята е случайна, докато споделянето  е трайно. С първия жест рискуваме да удовлетворим, този който го прави, а да унизим този който го получава; докато  вторият укрепва солидарността  и поставя условия необходими за постигане на справедливост. Накратко, вярващите, когато искат да видят Исус лично и да Го докоснат с ръце, знаят към кого да се обърнат: бедните са едно тайнство на Христос, те представляват Неговата личност и ни препращат към Него.

Ние имаме толкова примери за светци и светици, които са направили от споделянето с бедните свой проект за живот. Между другото си мисля за отец Дамиен дьо Вестер, свят Апостол за прокажените. С голямо великодушие той откликна на призива да отиде на остров Молокай, превърнал се в гето достъпно само за прокажените, за да живее и да умре с тях. Запретна ръкави и даде всичко възможно, за да може да направи достоен живота на тези бедни болни и маргинализирани  хора, докарани  до крайна деградация. Беше и лекар и медицинска сестра, неосъзнаващ рисковете, които поемаше и в тази „колония на смъртта“, както наричаха този остров, той донесе светлината на любовта. Проказата порази и него, като знак за пълно споделяне с братята и сестрите, за които той беше отдал живота си. Неговото свидетелство е много актуално в тези дни белязани от пандемията на корона вируса: Божията благодат със сигурност действа в  сърцата на много хора, които безрезервно се отдават за най-бедните в конкретното споделяне.

4. Следователно трябва да се придържаме с пълна убеденост към поканата на Господ: «Покайте се и повярвайте в благовестието» (Мк1, 15). Това обръщане се състои преди всичко в отварянето на сърцата ни, за да разпознаем  многобройните изрази на бедност и да изявим Царството Божие чрез начин на живот съобразен с вярата, която изповядваме. Често пъти бедните са считани като отделни хора, като категория, която изисква специална служба за благодеяние. Да следваме Исус включва, в този смисъл, промяна на манталитета, т.е. да се справим с предизвикателството за споделяне и участие. Да станем Негови ученици включва избора да не  трупаме съкровища на земята, които дават илюзията за сигурност, която в действителност е крехка и мимолетна. Напротив това изисква готовността да се освободим от всякаква връзка, която пречи на постигането на истинското щастие и блаженство, за да разпознаем това което е трайно и не може от нищо и от никого да бъде унищожено (виж  Мт  6, 19-20).

Тук учението на Исус също върви срещу течението, тъй като обещава само това, което очите на вярата могат да видят и изпитат с абсолютна сигурност: «И всеки, който е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократна отплата и ще наследи вечен живот» (Мт 19, 29). Ако човек не реши да стане беден, да се лиши от мимолетното богатство, от светската власт и самохвалство, никога не ще може да отдаде живота си с любов; ще има  разпокъсан живот изпълнен с добри намерения, но неефективен за преобразяване на света. Следователно става въпрос да се отворим решително за благодатта на Христос, която може да ни направи свидетели на Неговата необятна милосърдна любов и да даде отново увереност на нашето присъствие в света.

5. Евангелието на Христос ни подтиква да обърнем съвсем специално внимание на бедните и ни моли за признаването на многобразните и твърде многобройни форми на морално и социално разстройство, които винаги пораждат нови форми на бедност.Концепцията, че бедните не само са отговорни за своето състояние, но и че представляват непоносима тежест за икономическата система, която поставя в центъра интереса на определени привилегировани категории, изглежда си проправя път. Пазар, който игнорира или подбира етичните принципи, създава нехуманни условия, които засягат хората, които вече живеят в несигурни условия. По този начин сме свидетели на създаването на все по-нови капани на мизерията и изключването, продукти от безскрупулни икономически и финансови участници, лишени от хуманитарен смисъл и социална отговорност.

През изминалата година се прибави още един бич, който умножи броя на бедните: пандемията. Тя продължава да хлопа на вратите на милиони хора, и дори да не носи страдание и смърт със себе си, тя все пак носи бедността. Броят на бедните нарастна непропорционално  и за съжаление, това ще продължи да бъде така и в следващите месеци. Някои страни страдат от много сериозни последици на пандемията,  така че най-уязвимите хора се оказват лишени дори от стоки от първа необходимост. Дългите опашки пред трапезариите за бедни са осезаем знак за влошаването на ситуацията. Внимателната преценка изисква да се намерат най-подходящите решения за борба срещу вируса в световен мащаб, без да визираме партийни интереси. Особено е наложително да се дадат конкретни отговори на тези, които страдат от безработицата, която засяга драстично много бащи на семейства, жени и млади хора. Социалната солидарност и щедрост, на които мнозина, слава Богу са способни, съчетани  с далновидни проекти за насърчаване на хората, допринасят и ще допринасят  съществено в това отношение.

6. Въпросът, който в никакъв случай не е очевиден все пак остава отворен: как може да дадем осезаем отговор на милионите бедни хора, които често срещат като единствен отговор –безразличието, когато това не е раздразнението? Какъв път за справедливост трябва да поемем, за да могат да бъдат преодолени тези социални неравенства и човешкото достойнство, толкова често накърнявано, да бъде възстановено? Индивидуалистичният начин на живот е съучастник в бедността и често пъти прехвърля върху бедните цялата отговорност за тяхното състояние. Но бедността не е плод на съдбата, тя е последица от егоизма. Следователно е от съществено значение да се създадат процеси за развитие, които оценяват способностите на всички, така че взаимното допълване на уменията и разнообразието на ролите да водят до общ ресурс за участие. Много от бедността на „богатите“, би могла да бъде излекувана чрез богатството на „бедните“, само ако те се срещнеха и се опознаеха! Никой не е толкова беден, че да не може да даде нещо от себе си във взаимност. Бедните не могат да бъдат само тези, които получават, те трябва да бъдат поставени в състояние да могат да дават, защото те знаят добре  как да го направят. Колко много примери на споделяне са пред очите ни! Бедните често ни учат на солидарност и споделяне. Вярно е, че на тези хора им липсва по нещо, често пъти им липсва много и дори необходимото, но не им липсва всичко, защото те запазват достойнството си на Божии чеда, което нищо и никой не може да им отнеме.

7. Ето защо се налага един различен подход към бедността. Това е предизвикателство, с което Правителствата и световните Институции трябва да се срещнат с перспективен социален модел, способен да се справи с новите форми на бедност, които засягат света и които решително ще бележат идните десетилетия. Ако бедните са маргинализирани, сякаш са отговорни за тяхното състояние,  тогава самата концепция за демокрация  е поставена в криза и всяка социална политика се проваля. Ние би трябвало да признаем с голямо смирение, че ние често се оказваме некомпетентни пред бедните. Говорим за тях абстрактно, спираме се на статистики и се вълнуваме от някакъв документален филм. Напротив бедността би трябвало да доведе до  творческа концепция, позволяваща да нарасва ефективната свобода на властта,  за да може да се реализира съществуването със способности присъщи за всяка личност. Да се мисли, че свободата се прибодива и израства от факта, че притежаваме пари - това е илюзия, която трябва да остане на страна. Ефикасното обслужване на бедните провокира дейност и дава възможност да се намерят най-подходящите форми за издигане и  насърчаване на тази част от човечеството, която твърде често е анонимна  и безгласна, но която е запечатала в себе си лика на Спасителя, който моли за помощ.

8. «Сиромасите винаги имате при себе си»(Мк 14, 7). Това е покана, никога да не изпускате от поглед възможността, която се представя да направите добро. На заден план можем да зърнем древната библейска заповед: «Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища [...], не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах, но отвори му ръката си и дай му на заем, колкото му трябва, според нуждата му. [...] Дай му, …и кога му даваш да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти, защото сиромаси ще има винаги в земята (ти), затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.» (Втор 15, 7-8.10-11). На същата честота на вълната Апостол Павел насърчава християните от неговите общности да се притичват на помощ на бедните от първата общност на Йерусалим и да го правят «без да им се свиди или да ги принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце» (2 Co 9, 7). Не става въпрос за облекчаване на съвестта ни чрез даване на милостиня, а по-скоро да се протипоставим на културата на безразличието и неправдата, пред които се изправяме очи в очи с бедните. 

В този контекст е подходящо да си припомним думите на Свети Йоан Златоуст: «Който е великодушен не трябва да иска отговорност, а само да подобрява състоянието на бедността и да удовлетворява нуждата. Сиромахът има само една защита: своята бедност и състоянието на оскъдност, в което се намира. Не го питай нищо друго. Но нека и най-лошият човек на света, ако му липсва необходимата храна, да бъде освободен от глада. [...] Милостивият човек е пристанище за тези, които са нуждаещи: пристанището приема и спасява от опасност всички корабокрушенци, независимо дали са злосторници, добри или са в опасност, пристанището ги пази вътре в своето заливче. Следователно и ти когато видиш човек на земята, който е корабокрушенец на мизерията не го съди, не му търси сметка за неговото поведение, но го освободи от нещастието.» (Реч за сиромах Лазар, II, 5).

9. Рещаващо е да нарасне нашата чувствителност, за да разберем нуждите на бедните, които винаги се променят, както и условията на живот. Действително днес в икономически по-развитите райони на света, хората са по-малко склонни, отколкото в миналото, да се изправят пред бедността. Състоянието на относителното благополучие, с което сме привикнали прави по-трудно приемането на жертви и лишения. Готови сме на всичко, за да не бъдем лишени от всичко, което е плод на лесно завоевание. По този начин изпадаме във форми на негодувание, спазматична нервност, твърдения, които водят до страх, до стрес и в някои случаи до насилие. Това не е критерий, върху който да се гради бъдещето и все пак те също са форми на бедност, от които не можем да откъснем поглед. Ние трябва да сме отворени, за да четем знаците на времето, които изразяват новите начини как да станем евангелизатори в съвременния свят. Непосредствената помощ,  за да отговорим на нуждите на бедните  не трябва да ни пречи да бъдем прозорливи, за да осъществим новите знаци на любов и на християнско милосърдие в отговор на новите форми на бедност, които изпитва днес човечеството.

Надявам се, че  Световният Ден на Бедните, който ще честваме за пети път ще може да се вкоренява все повече и повече в сърцата на нашите местни Църкви и да породи движение за евангелизация, което първо да се срещне с бедните, там където са те. Не можем да чакаме бедните да почукат на вратите ни, спешно е да стигнем до тях в болниците и домовете за грижи, по улиците и тъмните ъгли, където понякога те се крият, в центровете за убежища и приюти ... Важно е да разберем какво чувстват, какво изпитват и какви желания имат в сърцата си. Нека направим свои настойчивите думите на Дон Примо Мацолари (Don Primo Mazzolari): «Моля ви, не ме питайте дали има бедни хора, кои са и колко са, защото се опасявам че подобни въпроси представляват развлечение или предтекст, за да се отдалечите  от  точната насока на съвестта и сърцето. [...] Никога не съм ги броил бедните, защото не можем да ги преброим: бедните се прегръщат, те не се броят» (Adesso  т. 7,  15 април 1949). Бедните са сред нас. Колко евангелско би било, ако можем да кажем с цялата истина: ние също сме бедни и само по този начин можем да успеем да ги разпознаем наистина  и да ги направим неразделна част от нашия живот и инструмент за спасение.

Дадено в Рим, Свети Йоан Латерански, 13 юни 2021, в памет на Свети Антон от Падуа.

Папа Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana