Синод 2023: Папата ни покани заедно да станем една «различна Църква»

Ден преди официалното откриване на Синода за синодалността. Времето за подготовка протече в срещи и молитва –тази съботна сутрин във Ватикана, в  присъствието на Папа Франциск. В своята реч, Светият Отец припомни  възможностите свързани с този църковен момент и предупреди  за изкушенията на неподвижността и елитарност. Напредъкът на Божия Народ не ще може да бъде конструктивен без покорното слушване  на Светия Дух.

Adélaïde Patrignani – Ватикана

Това са първите стъпки на едно дълго  пътуване, което ще ни отведе  до събирането на Епископите през 2023 година  в Рим. Близо 300 участници пристигнал от четири континента присъстваха на 9 октомври в Синодалната зала и отделиха време за размишление за Синода на синодалността. Кардинали, Епископи, свещеници, монаси и монахини, миряни– сред които 20 младежи -, без да пропуснем Папа Франциск: присъстващите бяха като образец на универсалната Църква, вече известявайки волята да се включат всички членове на Тялоот Христово в това общо пътуване.

Нито парламент, нито социологическо проучване

След известяването на откъс от Божието Слово (Откр 1,9-20) и време отделено за размишление, Светият Отец се обърна към участниците.

Това не е нито «парламент», нито  «социологическо проучване»,  но един «църковен момент»,  в който главното действащо лице е Светият Дух. Първите думи на Папата отекнаха като предупреждение: «ако го няма Духа, няма да има и Синод».

«Ние живеем този Синод в духа на молитвата, която Исус отправи с цялото си сърце към Отца за учениците Си: “Нека всички да бъдат едно” (Йн 17, 21)», подчерта Папата, обощавайки значението на това събитие: «В единния Божи Народ ние вървим заедно, за да  почерпимо т опит ана една Църква, която приема и живее дара на единството и се отваря за гласа на Светия  Дух».

Страданието на верните оставено на страна

Папа Франциск се върна към ключовите думи, в които се състои темата на този Синод за синодалността: «общение, участие и мисия». «Общението, което ще рече присъединяването и вътрешната пълнота, в благодатта, в истината, в сътрудничеството,  [...] и мисията, т.е. апостолски ангажимент в съвременния свят», уточни Папата, цитирайки Свети Павел VІ. Но «общението и мисията рискуват да останат като малко абстрактни думи, ако не се развият в  практика, която изразява конкретна реалност на синодалността, във всеки етап от пътя и от работата, насърчавайки ефективното включване на всички и на всеки». Откъдето и значението на едно  «истинско участие».

Папата изразява съжаление  по отношение за постоянните трудности и основно върху участието на всички кръстени в животана Църквата и в нейната мисия.  «Необходимо е да се отбележи неудобството и страданието на мнозина пасторални дейци, на организации за участие на диоцези и енории, на жените, които все още често остават встрани. Всички трябва да участват: това е необходим църковен ангажимент!», заяви Папа Франциск.

Повече взаимодействие между свещеници и миряни

На втори план бяха споменати рисковете свързани със Синода. Първо формализма. «Възможно е Синодът да се сведе до едно извънредно събитие, но отпред, сякаш сте останали малко да погледате красивата фасада на една църква, без никога да сте стъпвали в нея», обясни Папата. Една синодална Църква не държи само на формата, но също така трябва да има и съдържание, за да улесни «диалога и взаимодействията сред Божия Народ, и особенно между свещеници и миряни».

«Понякога в презвитериалния ред има определен вид елитаризъм, който ги разделя от миряните, и в крайна сметка свещеникът става шеф на казарма», подхвърли Папа Франциск, преди да препоръча: «Това изисква да се преобразят някои вертикални, деформирани и частични виждания на Църквата, презвитериалната служба, ролята на миряните, църковните отговорности, ролята на управлението и т.н ».

Да държим сметка за реалността

Вторият риск е този на интелектуализма, , «нещо като „говорене за себе си", където човек продължава повърхностно  и светски, за да попадне обратно в обичайните стерилни идеологически и партийни класификации, и да се откъсне от реалността на Светия Божи Народ, на конкретния живот на на общностите пръснати по света».

И накрая Светият Отец предупреди за «изкушението на неподвижността», една истинска «отрова»,  която кара човек да изпадне «в грешка да не приема на сериозно времето, в което живеем» - «винаги сме правили така!». За да избегнем тази клопка е необходимо, синодалният път да включи   «местните Църкви в наситената и въплътена работа на, да отбележи един стил на общение и участие белязан от мисията».

Църквата, която възприема  «стила на Бог»

На тези три опасности Папата противопостави три възможности чрез синодалното пътуване, които го превръщат в «благодатно време». «Първата е да се ориентира не от време на време, а структурно към една синодална Църква: едно отворено място, където всеки може да се почувства у дома си и да вземе участие. Синодът ни предлага и възможността да се превърнем в Църква на изслушването: д намалим ритъма, да ограничим пасторалните тревоги за да се спрем и да слушаме», Папата подробно го описа, канейки ни да преоткрием молитвата на обожаването. И накрая тази да изградим една  «Църква на близостта», способна на приятелство, на състрадание и нежност с обществото и света. Това е именно  «стила на Бог».

Време за молитва в Синодалната зала

Молитва към Светия Дух

Но за да се преодолеят трудностите и да се конкретизират възможностите, които ще се предоставят по пътя на Синода е необходимо едно ръководство: Светият Дух. «Скъпи братя и сестри, нека този Синод да бъде обитаван от Духа!», помоли наследникът  на Петър. И Папа Франциск цитира отец Ив Конгар (Yves Congar), теолог доминиканец, експерт в трудовете на Втория Ватикански Събор: «Не трябва да изграждаме друга Църква, трябва да изградим различна Църква» (Истинска и фалшива реформа в Църквата, Милано, 1994, 1939). «Това е предизвикателството», в очите на Папата. И за да постигнем  «една “различна Църква”, отворена към новостта, която Бог иска да й предложи», ние често трябва да призоваваме Свети Дух и смирено да Го слушаме. Това направи и Светият Отец без да отлага повече, като произнесе следната молитва в заключение на своята реч:

«Ела Свети Душе. Ти, Който породи нови езици и посатви думи за живот върху устните ни, предпази ни да не се превърнем в Църква-музей, красива, но мълчалива, с велико минало, но с малко бъдеще. Ела сред нас, за да не позволим в синодалния опит да бъдем победени от разочарованието, да не смекчаваме пророчеството, да не свеждаме всичко до напразни дискусии. Ела, Свети Душе на любовта, отвори сърцата ни за слушане. Ела, Дух на светостта, обнови Светия верен Божи Народ. Ела, Дух Създател, обнови облика на земята».