Актуалности

Скъпи братя и сестри,

Христос Възкръсна!

В сърцето на Християнството има едно явление, и именно от това явление се раждат нашата вяра и нашата надежда. Без него Християнството става празно, нищожно и често казано абсурдно.

Възкресението на Христос е всъщност печата на Бог върху божествеността на Христос. Разпнатият става Възкръснал, Велики петък е начало за Великден, нощта изчезва пред зората.

Жените отиват на гроба, за да почетат тялото на Господ. Зазорява се: а в техните сърца е жив още спомена за Учителя, към който се присъединява болката от изживяното пред Разпятието на Христос.  Може би те откриват в сърцата си думите на Учителя, може би те изпитват горчивината, че са повярвали напразно, понеже всичко приключи, Исус е мъртъв.  Остава им само утехата от този последен почтителен жест за набожност.

Тяхната деликатност се преплита с реална загриженост: "Кой ли ще ни изтърколи камъка от входа на гроба?" Поведение, което разкрива тяхната тревога и в същото време тяхната увереност. Те не казват "как ли ще изтърколим ние огромния камък?", но " Кой ли ще ни изтърколи камъка?". 

Но ето че камъкът е изместен и гробът е празен.

Този гроб, чийто изход бе затворен от един огромен камък не е края на една илюзия, или пък изплъзването на една надежда; този гроб е едно начало, извор на надежда за човека, който живее все още на земята покрита с мрак и гробове .

Една жива сила блика от този празен гроб.  Никой и нищо не ще може да унищожи чрез смърт, този Който е живот, нито да отстрани Неговото присъствие, което противостои на жестокостта и насилието, които и днес все още бродят по света и оставят следи в нашите сърца и в нашата история.    

Реакцията е в резултат на уплаха и изумление, тъй като, това което става се оказва повратна точка в съдбата на човечеството. След като Божият Син жив  премина през мрака на сенките на смъртта, всичко вече е огряно от светлина.

Пред това откритие жените реагират със страх, изумление, но и с радост. Това са и чувствата, които всеки човек изпитва винаги, когато се изправи пред божествената тайна. 

Веднага последва и поканата: "Сега, идете да кажете на учениците Му, и на Петър, който ви изпревари  вече в Галилея".

Ние сме изправени пред едно съвършено ново явление. И за пореден път - последните стават първи. Това, което жените видяха не е само исторически факт, но това е жива вяра. Същото, което се случва тогава се повтаря и за нас, сега в тази Пасха на Господ. Младият мъж, когото те виждат пред гроба и ги кани да станат свидетели  на Възкресението на Исус, и на Неговото присъствие в нашата история. Ще ни бъде възможно да срещнем Учителя по пътищата на Галилея, да Го виждаме, да чуваме отново гласа Му. Но както учат и другите явления, Неговото присъствие ще бъде различно, пътят, по който ще Го срещнем ще има необикновен маршрут, а начина да чуем гласа Му ще бъде основан върху други вътрешни нагласи.  

Такъв е опитът, който ни оставят първите свидетели на Възкресението и на нас, които приемаме Евангелието на Пасха. Един опит, който става молитва: "Яви ми се, Господи, защото това е тежко изпитание да изгубя усета за Бог.

В това явяване на Христос се намират извора на нашето бъдеще, нашата надежда и смисъла на нашето съществуване.

"Човек има стойност, тъй като неговото лице е осветено от лъч, идващ от Божествения лик на Възкръсналия, понеже докато се движи и живее в историята, той диша вече от въздуха на вечността."

В Пасхата ние сме поканени да се родим  отново. Но Пасхата не е установена по календар или като ден, в който се чества само един тържествен литургичен обред.

Пасхата е размяна на Божия дар, който е Неговият Единороден Син, жертва срещу нашата немощ и бедност.

Тя е среща на божествената доброта, която излъчва Личността на Сина, със смирената доброта в нашите сърца. 

Величието и богатството на Пасха бликат от спонтанния устрем на нашите сърца, които отговарят на призива за живот, който ни отправя Бог - Отец.

Христос Възкръсна – Наистина Възкръсна!

Честито Възкресение Христово!

Преподобни Отци и Сестри,

Възлюбени на Бога Отца в Исуса Христа,

братя и сестри.

 

† Петко Христов

Никополски Епископ