Актуалности

Скъпи братя и сестри,

Отмина Годината на Милосърдието. Година изпълнена с много инициативи и размишление на тази тема. Годината се изниза неусетно, но милосърдието остава  като практическа  реализация на най-висшия Божи дар- дарът на Любовта.

Рождество Христово е денят, в който по особен начин честваме този дар.

Това е една от най-вълнуващите благодати, която ни прави съпричастни към Божието послание за човечност, в което блести светлината на Въплътения Бог.

Денят на Рождество ни призовава да се отворим с дълбока солидарност към всяко човешко същество, водени от вярата по пътя на Божията любов, която не познава човешки ограничения.

Това е повод за радост, която трябва да отеква в нашия живот, тъй като Бог спази Неговото обещание, като дойде сред нас.

Това не е едно обикновено събитие, за което си спомняме всяка година, нито  мимолетно събитие от човешката история. То представлява реално събитие-среща с Бог. Който ни кани да поразмишляваме за мястото, което ние Му отделяме в нашия живот и за начина, по който ние живеем  живота си в различните човешки взаимоотношения, както и по какъв начин живеем нашата връзка с Бог.

На този празник ние сме поканени да приемем  обещанието за мир, радост и надеждата, че Бог е сред нас в рождението на едно малко детенце.

Идването на Исус сред нас ни кани да се запитаме. Какво значение има това събитие за нас? Какъв смисъл дава то на тази светлина, която се явява в мрака на нашия живот?  Какви отношения иска да установи Бог с човечеството ? Каква връзка иска да изживее Той с всеки един от нас по специален начин? Каква е Тайната на Рождество?

Именно чрез разказа за Рождество в Евангелието на Свети Лука ние навлизаме доброволно  в тази тайна. От векове погледът на хората, изпълнен с нежност е отправен към новороденото,  което е поставено в яслата във Витлеем, сред Мария и Йосиф. Бог избра тази нищета, за да стане човек и да дойде сред хората. Ангелите известяват в нощта славата на Бог, която се проявява в това детенце, а обещанието за мир трябва да намери отклик в човешките сърца. Бог идва да ни придружи  в Тайната за Идването на Исус, Емануил, Бог с нас.

Като християни ние сме призвани да вървим по Божия път с поглед изпълнен с вяра.

Исус син на Мария и Божи Син, стана човек, Словото стана плът, както казва Свети Йоан Апостол в началото на своето Евангелие. Детенцето,  което овчарите първи идват да обожават, а по-късно и мъдреците идват да му се поклонят е както изповядваме във символа на Вярата, „роден от Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлина, истински Бог от истинския Бог. „

Исус, очакваният от векове Месия ни се представя като детенце в най-бедна  обстановка.  Той, Който идва на земята, за да се отдаде като Изкупител  за нас грешниците. 

Там, където човешкият грях изкриви облика на нашето човечество, създадено по образ и подобие Божие, там благодатта на това рождение носи надеждата на Спасението. „Днес твърди Папа Бенедикт ХVІ, както във времето на Исус Христос- Коледа не е детска приказка, но отговор на Бог за драмата на човечеството в търсене на истинския мир. „Самият Той ще бъде Мирът“, казва пророкът,  говорейки  за  Месията. За нас остава само да отворим, да отворим широко вратите, за да Го приемем.“ В нощта на този свят, Исус се представя като светлината на света, която идва да просветли мрака на човешкото сърце. Дните, които ще се изнижат в това Коледно време трябва да ни помогнат да открием в Исус Христос - божествеността на нашия Брат и човечността на нашия Бог. Литургичните текстове през това време са изпълнени с дълбоко значение. Те ни карат да чуваме едно постоянно насърчение да благодарим за чудотворната размяна, в която ние вземаме участие, защото Този, Който благоволи  да сподели нашата човечност ни представи възможност да вземем участие в Неговата божественост. Това е една от най-вълнуващите благодати, която ни прави съпричастни към Неговото послание за човечност с вяра и надежда във Въплътения Бог. Надеждата не може да разочарова, а вярата ни води по пътищата на една много силна любов, която не познава човешки ограничения.

Исус продължава да се ражда и днес и иска да обитава във всяко сърце, което да стане ясла за Него, където Той ще е добре приютен. Ясла, в която ще може да приема посетители, както пастирите, така и влъхвите на нашето съвремие, а още децата, приятелите, отхвърлените, както и хората идващи от далеч като библейските мъдреци.

Който иска да намери Исус, да Го потърси в смирението, в бедността, при гладните, при пленените, при скитащите, при бездомните и при всички останали хора в нужда, за които Папа Франциск толкова често ни говори. Всеки един от нас, може да бъде оприличен на един ханджия, който сам решава дали има място в неговия хан, за да подслони Исус.

Така нашият свят опустошен от многобройни нещастия и беди може да се надява на едно по-добро бъдеще.

И нека не забравяме думите на Исус:

„Аз съм светлината на света. Който Ме последва няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота“ (Йн.8,12)

Исус дойде на света, за да донесе истинския Живот, този който има не само силата да премине през смъртта, но който трябва да се включи още сега в постоянна борба, за да се възцари цивилизацията на Любовта.

А ние братя и сестри, да застанем на страната на светлината  с Дева Мария и Свети Йосиф, да поспрем и помълчим, за да чуем как Бог ни говори в дълбините на сърцето!  Да вярваме в Христос, Който дойде между нас и да се оставим на Неговата воля! Нека бъдем носители на Благата вест за Неговото идване в нашия свят!

Пожелавам на всички вас, благодатни

и весели Рождественски празници!

Честито Рождество Христово,

скъпи братя и сестри!

  

† Петко Христов

Никополски Епископ